Наричан славянски език, поставил основите на църковнославянския, старобългарският е най-ранният

Наричан славянски език, сложил основите на църковнославянския, старобългарският е най-ранният документално засвидетелстван славянски език. Познат е с разнообразни имена, употребявани от другите откриватели, измежду които старославянски, старословенски, като името, с което е останал и най-познат през днешния ден – старобългарски език – е обещано от Юрий Венелин, Аугуст Шлайхер, Мартин Хатала и Леополд Гайтлер, разкрили приликата сред славянския и българския език. Именно тази аналогия е повода да се назовава с изключение на старобългарски и старославянски език.

 

Следва да се има поради обаче, че това не е нито общославянски литературен език, нито праславянски език, както и че най-коректното, почиващо на доказателства и научно обосновано название на този език, именуван по десетки способи, е единствено " старобългарски език “.

Старобългарският е изиграл значима роля за появяването и развиването на езика, който използваме през днешния ден. Редица старобългарски думи в актуалния български език са ежедневна част от речта ни, без даже да подозираме за остарелия им генезис. Удивително е по какъв начин този остарял език, третият след старогръцкия и латинския, който през междинните епохи в Европа е бил използван в богослужението и администрацията, език, на който творили литература и лирика, остава жив посредством старобългарските думи в актуалния български език, които използваме и през днешния ден.

Като всеки език, произлизащ от народа, и старобългарският е търпял развиване и промени, с цел да отговори на потребностите. Така се стига до:

Прибавяне на нови смисли към към този момент съществуващи такива на част от думите.

Прибавяне на заемки към езика – на непознати думи от непознати езици, за които няма родна дума.

Измисляне и добавяне на нови думи към езика. Именно измежду тези нови старобългарски думи откриваме и тези, които и през днешния ден използваме в актуалния български език.

Старобългарски думи в актуалния български език:

Повечето българи не подозират, че едни от най-употребяваните в всекидневието думи през днешния ден в действителност са наследени от старобългарския език и зародили точно като част от него. Старобългарски думи в актуалния български език са:

 

-благодаря, благодетел, благодат, безсмъртие, лицемер, невъзможно, милосърдие, болен, брада, веселие, вход, венец – от " венець ", вяра – от " вера ", глава, глас, гнездо, гора, гроб –  от " гробъ ", грозен –  от " грозьнъ ", което на старобългарски обаче значело ужасяващ и заплашителен и не е било обвързвано с физически усещания за хубост, както е през днешния ден, гордост – от " гръдость ", греховен  – от " греховьнъ ", двор – от " дворъ ", дебел – от " дебелъ ", длъжник – от " длъжьникъ ", героизъм – от " добльство ", дом – от " домъ ", доброта, достойно – от " достоино ", душа – от " доуша ", дружба – от " дроужьба ", държава – от " дрьжава ", дърво – от " дръво ", дъжд – от " дъждь ", дихание – от " дъхание ", единство – от " единьство ", желание – от " предпочитание ", жена, живот – от " животъ ", жертва – от " жрьтва ", звезда, завещавам – от " завещавать ", обич, молитва, молба, мост, мрак, народ, родител, роса, свиня, независимост, село, сестра, сила, тъга, стар,  страдалчество, страна, спасение, сътворение, човек, чест, хляб, щастие, неразбиране и други, които използваме всекидневно, без да подозираме произхода им

Прави усещане, че някои думи, наследени и останали в езика ни от старобългарския език, са непроменени, до момента в който при други се вижда дребна смяна, в това число и в смисъла, с което се употребяват.

Любопитни са и старобългарски думи, които използваме през днешния ден в разговорната тирада и литературата, в творчеството, защото придават нюанс. Със сигурност сте срещали приказка или роман, в който Малък Сечко задухал и довел студовете и бурите или си стегнал кожуха, с цел да си върви и с цел да отстъпи място на слънцето. Всъщност Малък Сечко не е име на книжовен воин или измислено от създателите, а названието на месец февруари на старобългарски език. Подобна е и историята за Голям Сечко – по този начин наричали на старобългарски език месец януари.

 

Така в езика и през днешния ден, богат и цветен, откриваме и частички от корените си посредством старобългарски думи, употребявани в актуалния български език, написа actualno.com.