10 любопитни факта за Димитър Списаревски
Наричали Списаревски “Лудата глава ” или просто “Спайч ”. Пишел стихове и владеел съвършено немски и съветски език. Бил отличен гимнастик, плувец и футболист, занимавал се с битка и бокс.
Красив, интелигентен, самоуверен, учтив и елементарно се сприятелявал, само че ядосал ли го някого, се превръщал в същински звяр. Не съумява да се ожени и да сътвори потомство, само че мнозина му дължат живота си.
След гибелта му Радио Лондон посвещава обособена емисия за подвига му, от Токио непрекъснато търсят детайлности за “Балканския въздушен таран ”. Германците стартират да го учат в детайли и вземат ограничения за увеличаване корпуса на изтребителите, с цел да ползват неговата тактичност. Той е един от най-големите герои и най-смелите летци на България – “живата торпила ” Димитър Списаревски.
1. Корените
Потомък е на котелски възрожденски жанр. Мъжете във семейството били красиви, горди, буйни и ученолюбиви, по тази причина хората ги наричали “аполоновци ”. От този жанр са възрожденецът Неофит Бозвели и съратникът на Раковски Панайот Хаджидобрев – първият преводач от френски на Виктор Юго. Наричали го “списовача ”, а оттова идва и семейството “Списаревски ”.
2. Чичовците
Единият му чичо е Коста Списаревски – посланик, депутат, деятел. Бил е началник-отдел в Българската земеделска банка, общоприет консул и търговски консултант в Солун, Атина, Марсилия, Александрия и Цариград. Другият чичо – Димитър Списаревски, бил офицер и стихотворец, джентълмен на български и сръбски ордени за смелост. В самия завършек на Междусъюзническата война е съсечен при Злетовска река, до момента в който е пратеник при сърбите, тъй като реагира остро на обидите на някогашните ни съдружници по адрес на България, които петнят офицерската му чест.
3. Родителите
Бащата – Светозар Списаревски, е просветен служител, финансов инспектор в община Добрич и офицер от запаса. Майката – Елисавета, е стопанка.
4. Раждането
Димитър Светозаров Списаревски е роден на 19 юли 1916 година в Добрич, който тогава е под румънска окупация и носи името Базарджик. Само 16 дни след раждането му градът е освободен от българската армия. Кръщават го на чичо му – Димитър. Има брат – Иван.
5. Преместването
С Ньойският контракт от 1919 година Южна Добруджа още веднъж остава в ръцете на Румъния. Светозар бил същински българин, не признавал наредбите на румънците и шумно показал националната си принадлежност. Поръчвал в кръчмата да извършват българския народен химн “Шуми Марица ”, за което е уволнен и изпъден от страната. Цялото семейство напуща Добрич, открива се за малко в Лом, по-късно в Белоградчик, а най-после отпътува за София.
6. Образованието
Списаревски приключва елитната Втора мъжка гимназия “Цар Борис III ”. В зрелостното му удостоверение е маркирано, че е бил знаменосец на учебното заведение. Мечтата му да стане авиатор се демонстрира още в гимназията. Записва се в кръжока по авиомоделизъм и дружно със свои приятели построяват безмоторен образователен аероплан.
След това постъпва във Военното учебно заведение на Негово Величество Царя. Когато афишират конкурс за летци, той е измежду първите, кандидатирали се за новата компетентност. Преминава образования в Германия и Полша. Избран е и изпратен като офицер с още един български водач да се запознае с тактиката на англо-американската авиация и методите на битка с нея, за което отпътува на образование край Ламанша. Там взе участие във въздушните боеве и усвоява в бойни условия модерната тактичност на немската изтребителна ескадра при въздушните боеве над Канала.
След това е изпратен в летателната школа в град Кауфбойрен, покрай Аугсбург. Следва Авиационното учебно заведение за въздушна аеробика в Шлайсхайм край Мюнхен и най-после образование в най-престижната школа за върховен пилотаж в градчето Верньойхен край Берлин. Завършва с отличен триумф.
7. Буйният темперамент
Макар да е доста интелигентен и ученолюбив, Списаревски има избухлив манталитет и мощно развито възприятие за правдивост, които постоянно се оказват спънка в бляна му да лети. Изключен е от Военното учебно заведение или тъй като е хванат да преписва на класно, или поради това, че прескача оградата, с цел да се види с момиче.
Изпратен е да си доизкара военната работа в елементарна казарма, само че на обичайния боен церемониал на 6 май, с маршова стъпка се стопира пред цар Борис ІІІ и му връчва писмо с молба да бъде възобновен като юнкер.
В школата във Верньойхен пребива немски летец-капитан, който назовава българските летци “балкански туземци ”. В Бургас напердашва окръжния шеф на полицията и неговите другари, тъй като си разрешили да накърнят достойнството на сътрудник авиатор. В офицерския клуб в Плевен пък се разправя с фенове на немски военни маршове, които не позволяват на оркестъра да извършва български песни.
В Скопие пази локален турчин от гаврите на немски бойци, а в ресторант сграбчва стол и попилява немски бойци, разрешили си волности към сервиращите им български девойки. На летище “Граф Игнатиево ” вижда един фелдфебел да бие войниче с летва, взима я и я счупва в гърба му.
8. Героичната гибел
На 20 декември 1943 година американски и английски бомбардировачи се насочват към София. Над 200 противников самолета потеглят към столицата, а от българска страна се опълчват едвам 36. Димитър Списаревски е в един от българските самолети. Това е първият му военен полет. Въпреки това самолетът му не съумява да започва, той излетява с аварийна машина и със забавяне след другите.
Когато доближава до бомбардировачите, въздушният пердах към този момент е почнал. Със смела маневра смъква един бомбардировач, измъква се от два американски изтребителя, насочва се към група от 16 “Либърейтъра ”, само че в битката си с охраняващите го английски изтребители свършва патроните на бордовата картечница. Без различен излаз, само че и без съмнение, Списаревски се блъска във водаческата машина. Бомбардировачът е раздвоен във въздуха. Врагът е заставен да се отдръпна и да хвърли бомбите си в полето.
При това нахлуване в София са разрушени 113 здания и е пресечен релсовият път на околовръстната железопътна линия. Над столицата са пуснати 270 бомби, убити са 71 души. Загиват подпоручик Георги Кюмюрджиев и поручик Димитър Списаревски, който е разгласен за първата българска “жива торпила ”.
Самолетът му пада разрушен върху височините над софийското село Пасарел. Тялото му е намерено измежду отломките от локалните хора и пренесено в столицата. Погребан е в Централните софийски гробища в Алеята на летците.
9. Забвението
След 9 септември 1944 година другите властимащи се опасяват от името му и в продължение на повече от 40 години постановат цялостно безмълвие за подвига му. Първите месеци татко му е уволнен от службата си в общината в Добрич. На майка му за дълго време е отнета пенсията, тъй като синът ѝ е разгласен за “царски офицер ”, занимавал се с “фашистка активност ”. Брат му е уволнен от армията.
Когато се пробват да изселят татко му от София обаче, подвигът на Димитър Списаревски е приет от руския боен комендант на София. На въпроса в какво е упрекнат той чува: “Неговият наследник капитан Списаревски беше летец-изтребител, блъсна се като жива торпила в самолета на нашия антифашистки съдружник и го смъкна ”. “Защо по този начин? Той не е зложелател, той е умрял за Родината! Той е ваш воин! ”, пита военният комендант и задрасква името на бащата на Списаревски от листата с набелязаните за неблагонадеждни, като по този начин го избавя от репресията.
10. Почитта
На 31 декември 1943 година в памет на Димитър Списаревски са отпечатани 100 000 военно-пощенски картички с лика му. За изключителния си подвиг е отличен с медал “За смелост ” ІV степен, ІІ клас, а дълга софийска улица носи неговото име.
Приживе е поручик. През 1944 година посмъртно е създаден в чин “капитан ”, а в чин “полковник ” през 2009 година На 20 декември 2012 година с военни почести е открита паметната плоча върху фасадата на кооперацията на ул. “Хан Аспарух ” 57, където летецът е живял последните 11 години от живота си.
Паметна плоча има и в родния му град Добрич. Неговото име носи клубът на летците “Кап. Димитър Списаревски ”. Ежегодно в София се организира възпоменателно факелно шествие, наречено “Списаревски марш ”. Паметници на Димитър Списаревски и наречени на него улици има из цяла България.
Вдъхновени от подвига му, Светла и Иван Илиеви основават “Балада за Списаревски ”, а групата “STereoRush ” – песента “Звезда над София ”.
