С Кайзера се заби и последният пирон в ковчега на Идеалния отбор за ХХ век
Наричаха го Кайзера.
Още един си отиде... Един от героите на детството, юношеството и съзнателния живот на мнозина от нас. Футболистът, който беше емблема на играта - благородник, ерудит, разсъдък, финес и не на последно място човек - нещо немислимо в днешно време.
Той беше и ще си остане най-великият капитан на националния тим на Германия, направил толкоз доста и за Бундестима, и за международния футбол. Кайзер Франц, както го назоваха всички. Така и ще го намерите във всяка една търсачка в интернет. За света е Франц Бекенбауер, само че за феновете на футболната игра е просто Кайзера!
Отиде си на 78, в съня си... Достойно! Сякаш да не тормози никого, а и сигурно не е желал да го прави. Притесняваше нападателите на терена, само че беше благородник. Не инцидентно едни от най-дейните медии, бълвайки вести и материали за кончината на Кайзера, бяха английските. Това потвърждава уважението към него, въпреки във футболно отношение Германия и Англия да не изпитват изключително огромна обич и не инцидентно да имат едно от най-големите съперничества на зеления терен, дружно с това сред Аржентина и Бразилия.
Към Бекенбауер нямаше завист, защото той с благия си звук и безконечна топла усмивка парираше и спираше още в зародиш всички сходни първи проблясъци. Който се е срещал с него онлайн - на терена и в живота, може да го удостовери. Именно това е и повода хората да тъгуват за него, въпреки да се знаеше, че в последно време не е добре със здравето и всичко е въпрос на време.
Както гласи една остаряла сентенция - за умрелите или положително, или нищо... Е, за него ще е единствено положително и ще е нещо, просто тъй като самият Кайзер беше нещо извънредно! А, когато губим такива персони, тогава осъзнаваме каква е празнотата, оставена в съзнанието и сърцето.
Е, не съумя да дочака да види своята Германия на Европейското състезание, което ще започва след пет месеца в неговата татковина. Със сигурност не е желал и да вижда Бундестима в такова положение на футболния терен, в каквото привикнаха да го следят всички - беззъб, без дух, без кой знае какви триумфи и с много срамни загуби, въпреки и някои от тях в контроли.
Той живееше с футбола, живееше с Маншафта, който изведе до международната купа - и като футболист, и като треньор. Нещо, което не се е отдавало на доста. Само на трима - другият е Дидие Дешан.
Един от дребното беше Марио Загало, който е триумфирал с Бразилия (четирикратен международен първенец - два пъти като футболист (1958 година, 1962 г.), един път като треньор (1970 г.) и още един път като асистент (1994 г.), само че и той умря преди дни. За страдание...
Кайзер Франц подвигна международната купа като капитан на Германия на мондиала през 19974 година след оня героичен край против изключителния тим на Нидерландия, а през 1990-а стори същото на това сантиментално и незабравимо състезание в Италия, само че към този момент като селекционер на Бундестима. Архитект на триумфа!
Но той не беше единствено емблема на Германия, той беше и знамето на Байерн Мюнхен!
Като състезател пази достойнството на баварците от 1965 година до 1977 година, с които печели три Купи на европейските първенци, записвайки 582 мача с алената клубна фланелка.
Участва в 103 интернационалните мача за Бундестима, като 50 пъти е бил капитан на тима.
Бекенбауер също по този начин сполучливо управлява кандидатурата на страната си за осъществяване на Световното състезание по футбол през 2006 година
През 1972 и 1976 година Франц Бекенбауер печели " Златната топка ", като става единственият бранител, печелил премията два пъти.
След престоя си в Байерн Мюнхен Бекенбауер отива в Съединени американски щати в тима на Ню Йорк Космос, като печели три пъти тогавашната North American Soccer League (1977, 1978, 1980) и за малко играе дружно с великия Пеле.
През 1982 година се завръща в Германия, само че не в Мюнхен, а много по-на север - в Хамбург, с който печели и последната купа в Бундеслигата (1982 г.), а по-късно приключва кариерата си с екипа на Ню Йорк Космос.
След това незабавно е хвърлен в дълбоките води - селекционер на Германия, като извежда тима до международната купа през 1990 година. Оттегля се на върха и през септември същата година поема за малко френския Олимпик Марсилия, който няколко месеца преди този момент е играл четвъртфинал за КЕШ против българския ЦСКА.
След това записва два къси интервала на треньорския мостик на обичания Байерн, само че на всички е ясно, че той е доста по-добър и по-полезен като началник. И той потвърждава това през годините.
Франц Бекенбауер е последният, който си отиде от Идеалния тим на ХХ век. През 1999-а година списание " Онз Мондиал " дефинира тим на отиващото си столетие.
В годината, в която е следващото европейско състезание, Кайзера потегли към небесния тим с негови положителни другари, противници от славни борби и хора, с които дружно писа историята на футбола.
Ето ги тези, които тогава в своя състав подреди " Онз Мондиал ", като всички до един към този момент не са измежду живите:
Вратар:
Лев Яшин (СССР, 1929-1990 г.) - Единственият, печелил " Златна топка " на този пост. Черният паяк си отиде първи от този превъзходен състав, само че е преди да донесе на Съюз на съветските социалистически републики европейската купа от първия шампионат на континента.
Защитници:
Карлос Алберто Торес (Бразилия, 1944-2016 г.) - Считан за патриарха на модерната игра на краен защитник, останал в историята си с невероятното показване в несравнимия бразилски отбор, международен първенец от 1970 година
Джачинто Факети (Италия, 1942-2006 г.) - Изключителният защитник, дирек на Интер и Италия за близо 20 години. Два пъти първенец на Европа като водач на този " синьо-черен " тим на Еленио Ерера, именуван " преносима цитадела ".
Франц Бекенбауер (Германия, 1945-2024 г.) - Кайзера печели международна и европейска купа с Федерална Република Германия, три пъти първенец на континента с Байерн през 70-те. През 1990-а стана международен отличник и като народен селекционер на Германия. Печели два пъти " Златна топка ", още два пъти е втори и един път трети.
Боби Мур (Англия, 1941-1993 г.) - Около него е построен най-силният британски тим. Елегантен и несклоняем, той е капитан на клуба си Уест Хем през цялата си кариера, както и на " трите лъва ", с които печели международната купа на " Уембли " през 1966-а.
Халфове и нападатели:
Йохан Кройф (Нидерландия, 1947-2016 г.) - Един от най-великите в историята на футбола и като състезател, и като треньор, и като разбирания за играта и визия, с която опитваш да я промени през 90-те. Трикратен притежател на " Златна топка ", само че и доста повече от това.
Диего Марадона (Аржентина, 1960-2020 г.) - Геният на международния футбол! Направи аржентинците международни първенци с най-яркото самостоятелно показване, виждано в миналото на Мондиал (1986 г.).
Боби Чарлтън (Англия, 1937-2023 г.) - Изгубихме го напълно неотдавна, преди по-малко от три месеца. Митична фигура от тима на Бебетата на Бъзби, възцарил на европейския престол Манчестър Юнайтед и на международния отбора на Англия. Джентълмен на игрището.
Едсон Арантес до Нашименто - Пеле (Бразилия, 1940-2022 г.) - Краля угасна два дни преди новата 2023-а да настъпи по света, откакто дълги години имаше здравословни проблеми. Пеле е троент международен първенец, печели първата си купа на 17 и е първата звезда, позната действително във всяко кътче на Земята.
Ференц Пушкаш (Унгария, 1927-2006 г.) - Великият левичар, към който е построен първият митичен тим във футбола след Втората международна война. Очши, както е именуван в Унгария, по този начин и в никакъв случай не печели " Златна топка ". Но пък подвига три пъти Купата на първенците с Реал Мадрид, вкарва над 700 гола в съвсем толкоз мачове и изпуска международната купа в лудия край в Берн през 1954-а с Летящите маджари, победени от Федерална Република Германия с 2:3.
Алфредо ди Стефано (Аржентина, 1926-2014 г.) - Символът на Реал Мадрид. Първата звезда на футбола, за която са платени колосални пари като трансферна сума. Отборът, спечелил първите пет издания на Купата на първенците подред. Два пъти притежател на " Златна топка ", дълготраен почетен президент на колоса от Мадрид.
Резерви:
Еузебио (Португалия, 1942-2014 г.) - Перлата от Мозамбик или Черната пантера - суперзвездата на Бенфика и Португалия от 60-те и 70-те години разумно е в този лист. Носител на " Златна топка ", извел страната си до трето място в света, а клубния отбор - до Купата на европейските първенци.
Джордж Бест (Северна Ирландия, 1946-2005 г.) - Крилото изгрява напълно млад в Манчестър Юнайтед, а на 22 година е първенец на Европа с отбора, в който блестят още Чарлтън и Денис Лоу. Печели и " Златна топка ", преди през 70-те да загасне бързо, понесен от изкушения отвън терена. Той е един от първите - паралелно с Пеле, Кройф и Бекенбауер, поканени да играят в лигата на Щатите за разпространение на спорта там през 70-те.
Още един си отиде... Един от героите на детството, юношеството и съзнателния живот на мнозина от нас. Футболистът, който беше емблема на играта - благородник, ерудит, разсъдък, финес и не на последно място човек - нещо немислимо в днешно време.
Той беше и ще си остане най-великият капитан на националния тим на Германия, направил толкоз доста и за Бундестима, и за международния футбол. Кайзер Франц, както го назоваха всички. Така и ще го намерите във всяка една търсачка в интернет. За света е Франц Бекенбауер, само че за феновете на футболната игра е просто Кайзера!
Отиде си на 78, в съня си... Достойно! Сякаш да не тормози никого, а и сигурно не е желал да го прави. Притесняваше нападателите на терена, само че беше благородник. Не инцидентно едни от най-дейните медии, бълвайки вести и материали за кончината на Кайзера, бяха английските. Това потвърждава уважението към него, въпреки във футболно отношение Германия и Англия да не изпитват изключително огромна обич и не инцидентно да имат едно от най-големите съперничества на зеления терен, дружно с това сред Аржентина и Бразилия.
Към Бекенбауер нямаше завист, защото той с благия си звук и безконечна топла усмивка парираше и спираше още в зародиш всички сходни първи проблясъци. Който се е срещал с него онлайн - на терена и в живота, може да го удостовери. Именно това е и повода хората да тъгуват за него, въпреки да се знаеше, че в последно време не е добре със здравето и всичко е въпрос на време.
Както гласи една остаряла сентенция - за умрелите или положително, или нищо... Е, за него ще е единствено положително и ще е нещо, просто тъй като самият Кайзер беше нещо извънредно! А, когато губим такива персони, тогава осъзнаваме каква е празнотата, оставена в съзнанието и сърцето.
Е, не съумя да дочака да види своята Германия на Европейското състезание, което ще започва след пет месеца в неговата татковина. Със сигурност не е желал и да вижда Бундестима в такова положение на футболния терен, в каквото привикнаха да го следят всички - беззъб, без дух, без кой знае какви триумфи и с много срамни загуби, въпреки и някои от тях в контроли.
Той живееше с футбола, живееше с Маншафта, който изведе до международната купа - и като футболист, и като треньор. Нещо, което не се е отдавало на доста. Само на трима - другият е Дидие Дешан.
Един от дребното беше Марио Загало, който е триумфирал с Бразилия (четирикратен международен първенец - два пъти като футболист (1958 година, 1962 г.), един път като треньор (1970 г.) и още един път като асистент (1994 г.), само че и той умря преди дни. За страдание...
Кайзер Франц подвигна международната купа като капитан на Германия на мондиала през 19974 година след оня героичен край против изключителния тим на Нидерландия, а през 1990-а стори същото на това сантиментално и незабравимо състезание в Италия, само че към този момент като селекционер на Бундестима. Архитект на триумфа!
Но той не беше единствено емблема на Германия, той беше и знамето на Байерн Мюнхен!
Като състезател пази достойнството на баварците от 1965 година до 1977 година, с които печели три Купи на европейските първенци, записвайки 582 мача с алената клубна фланелка.
Участва в 103 интернационалните мача за Бундестима, като 50 пъти е бил капитан на тима.
Бекенбауер също по този начин сполучливо управлява кандидатурата на страната си за осъществяване на Световното състезание по футбол през 2006 година
През 1972 и 1976 година Франц Бекенбауер печели " Златната топка ", като става единственият бранител, печелил премията два пъти.
След престоя си в Байерн Мюнхен Бекенбауер отива в Съединени американски щати в тима на Ню Йорк Космос, като печели три пъти тогавашната North American Soccer League (1977, 1978, 1980) и за малко играе дружно с великия Пеле.
През 1982 година се завръща в Германия, само че не в Мюнхен, а много по-на север - в Хамбург, с който печели и последната купа в Бундеслигата (1982 г.), а по-късно приключва кариерата си с екипа на Ню Йорк Космос.
След това незабавно е хвърлен в дълбоките води - селекционер на Германия, като извежда тима до международната купа през 1990 година. Оттегля се на върха и през септември същата година поема за малко френския Олимпик Марсилия, който няколко месеца преди този момент е играл четвъртфинал за КЕШ против българския ЦСКА.
След това записва два къси интервала на треньорския мостик на обичания Байерн, само че на всички е ясно, че той е доста по-добър и по-полезен като началник. И той потвърждава това през годините.
Франц Бекенбауер е последният, който си отиде от Идеалния тим на ХХ век. През 1999-а година списание " Онз Мондиал " дефинира тим на отиващото си столетие.
В годината, в която е следващото европейско състезание, Кайзера потегли към небесния тим с негови положителни другари, противници от славни борби и хора, с които дружно писа историята на футбола.
Ето ги тези, които тогава в своя състав подреди " Онз Мондиал ", като всички до един към този момент не са измежду живите:
Вратар:
Лев Яшин (СССР, 1929-1990 г.) - Единственият, печелил " Златна топка " на този пост. Черният паяк си отиде първи от този превъзходен състав, само че е преди да донесе на Съюз на съветските социалистически републики европейската купа от първия шампионат на континента.
Защитници:
Карлос Алберто Торес (Бразилия, 1944-2016 г.) - Считан за патриарха на модерната игра на краен защитник, останал в историята си с невероятното показване в несравнимия бразилски отбор, международен първенец от 1970 година
Джачинто Факети (Италия, 1942-2006 г.) - Изключителният защитник, дирек на Интер и Италия за близо 20 години. Два пъти първенец на Европа като водач на този " синьо-черен " тим на Еленио Ерера, именуван " преносима цитадела ".
Франц Бекенбауер (Германия, 1945-2024 г.) - Кайзера печели международна и европейска купа с Федерална Република Германия, три пъти първенец на континента с Байерн през 70-те. През 1990-а стана международен отличник и като народен селекционер на Германия. Печели два пъти " Златна топка ", още два пъти е втори и един път трети.
Боби Мур (Англия, 1941-1993 г.) - Около него е построен най-силният британски тим. Елегантен и несклоняем, той е капитан на клуба си Уест Хем през цялата си кариера, както и на " трите лъва ", с които печели международната купа на " Уембли " през 1966-а.
Халфове и нападатели:
Йохан Кройф (Нидерландия, 1947-2016 г.) - Един от най-великите в историята на футбола и като състезател, и като треньор, и като разбирания за играта и визия, с която опитваш да я промени през 90-те. Трикратен притежател на " Златна топка ", само че и доста повече от това.
Диего Марадона (Аржентина, 1960-2020 г.) - Геният на международния футбол! Направи аржентинците международни първенци с най-яркото самостоятелно показване, виждано в миналото на Мондиал (1986 г.).
Боби Чарлтън (Англия, 1937-2023 г.) - Изгубихме го напълно неотдавна, преди по-малко от три месеца. Митична фигура от тима на Бебетата на Бъзби, възцарил на европейския престол Манчестър Юнайтед и на международния отбора на Англия. Джентълмен на игрището.
Едсон Арантес до Нашименто - Пеле (Бразилия, 1940-2022 г.) - Краля угасна два дни преди новата 2023-а да настъпи по света, откакто дълги години имаше здравословни проблеми. Пеле е троент международен първенец, печели първата си купа на 17 и е първата звезда, позната действително във всяко кътче на Земята.
Ференц Пушкаш (Унгария, 1927-2006 г.) - Великият левичар, към който е построен първият митичен тим във футбола след Втората международна война. Очши, както е именуван в Унгария, по този начин и в никакъв случай не печели " Златна топка ". Но пък подвига три пъти Купата на първенците с Реал Мадрид, вкарва над 700 гола в съвсем толкоз мачове и изпуска международната купа в лудия край в Берн през 1954-а с Летящите маджари, победени от Федерална Република Германия с 2:3.
Алфредо ди Стефано (Аржентина, 1926-2014 г.) - Символът на Реал Мадрид. Първата звезда на футбола, за която са платени колосални пари като трансферна сума. Отборът, спечелил първите пет издания на Купата на първенците подред. Два пъти притежател на " Златна топка ", дълготраен почетен президент на колоса от Мадрид.
Резерви:
Еузебио (Португалия, 1942-2014 г.) - Перлата от Мозамбик или Черната пантера - суперзвездата на Бенфика и Португалия от 60-те и 70-те години разумно е в този лист. Носител на " Златна топка ", извел страната си до трето място в света, а клубния отбор - до Купата на европейските първенци.
Джордж Бест (Северна Ирландия, 1946-2005 г.) - Крилото изгрява напълно млад в Манчестър Юнайтед, а на 22 година е първенец на Европа с отбора, в който блестят още Чарлтън и Денис Лоу. Печели и " Златна топка ", преди през 70-те да загасне бързо, понесен от изкушения отвън терена. Той е един от първите - паралелно с Пеле, Кройф и Бекенбауер, поканени да играят в лигата на Щатите за разпространение на спорта там през 70-те.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ