Нарича се Първозван, защото пръв от апостолите е повикан да

Нарича се Първозван, тъй като пръв от апостолите е извикан да тръгне след Христа. Андреевден е директно обвързван в националния календар с визиите за преход от есента към зимата. Апостол Андрей е брат на Петър. Той е един от светците-покровители на Русия и светецът-покровител на Шотландия. ярва се, че Свети Андрей е настойник на мечката и неин повелител. В доста предания се споделя, че той се явява пред хората, яхнал мечка, прогонвайки зимата и дългите нощи. Българите назовават празника Едрей, Едринден или Мечкин ден. Според националните възгледи и знания в региона на астрономията на този ден стартира повишаването на деня. Българската сентенция гласи, че "На Едрей денят стартира да наедрява колкото едно просено зърно (житно зърно, маково зърно или синапено зърно) ". Името на Св. Андрей постоянно се среща в Евангелието. За него се загатва в описа за нахранването на народа с пет хляба. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите възпитаници. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, акцентирайки на народа минаващия Исус, споделил: "Ето агнецът Божий! ". Като чул тези думи, Андрей тръгнал след Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да откри брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната новина: "Намерихме Месия! " и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предходен живот и се занимавали с лов на риба. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял един път на Галилейското море и им споделил: "Вървете след мене, и аз ще ви направя ловци на индивиди ". Оттогава те на всички места следвали Христос и били очевидци на неговите чудеса, гибел и Възкресение. Денят на Св.Андрей е прочут измежду българите и като "Едрей ", "Едринден " или "Мечкин ден ". Според националните вярвания от Андреевден денят стартира да пораства, да едреее. В българските земи на север от Балкана, денят на деятел Андрей се уважава като празник на мечките и прочут под името "Мечкин ден ". Според националното поверие в миналото св. Андрей бил уединен аскет в планината, където дребна нивица. Но един ден мечка изяла вола му. Разгневеният земеделец съумял да улови звяра, впрегнал го в ралото вместо вола и по този начин го подчинил на волята си. Оттогава яздел мечката и обработвал земята си с нейна помощ. Затова светецът се тачи като патрон на мечките, като техен настойник. Вярва се още, че светецът прогонва зимата и дългите нощи. По българското Черноморие той е уважаван наедно със Свети Никола като заповедник на бурите, а в Югозападна България съществува вярване, че Свети Андрей е татко на Свети Никола. Традиции и ритуали на Андреевден Във вечерта преди празника или в ранната заран домакините подготвят вариво от царевица, жито, боб, леща, ечемик, овес и прочие Гозбата се назовава да едреят посевите, по този начин както наедряват сварените зърна. От това вариво на сутринта всеки от домочадието хвърля по малко в комина, като пожелава "високи " (добри) посеви, а останалото се изяжда. От останалото вариво ядат, както хората, по този начин и добитъкът, с цел да са плодовити. Преди изгрев слънце на Андреевден най-възрастната жена в фамилията взема шепа варени зърна и филия самун и ги хвърля нагоре в комина или върху покрива на къщата със заклинанието: "На ти, мецо, мамул, че да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и индивидите! "За да бъде богата годината, дамите обикалят селото и раздават от приготвените ястия. С повишаването е обвързвана и друга обредност - на този ден бездетните дами и младите булки имат вяра, че ориста ще им помогне да заченат. На Андреевден не трябва не се работи къщна работа, да се плете, шие и да се перат облеклата. На 30 Ноември имен ден честват Андреа, Андрей, Андрейка, Андрея, Андриян, Андрияна, Андро, Дешка, Дешо, Първан, Пръвка, Първанка, Силен, Силка, Храбрин, Храбър.