Започват Петрови пости
Нарича се още " Апостолски ", а преди време - " Пост за Петдесетница ", защото поражда по образеца на апостолите, които, откакто приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за проповядване на Евангелието по целият свят.
Началото на Петровите пости се дефинира съгласно деня на Св. Петдесетница и по тази причина неговата дълготрайност е друга всяка година. Ако Великден се случи през месец март, Петровият пост може да се приближи по дълготрайност до Великденския пост. И назад, в години, в които Св. Петдесетница е чак в края на юни, постът е доста къс и по тази причина даже не се изчаква да измине първата неделя след Петдесетница.
Петровият пост стартира след вечерното свещенодействие в деня на Първата неделя след Петдесетница – на Всички светии.
Постът продължава до края на вечерното свещенодействие преди Петровден (който е постоянно на 29 юни), само че в случай че този ден се падне в сряда или петък постният интервал се контролира съгласно с това.
З ЗаЗащо постим след Петдесетница? След Възнесението на Христос доста християни потърпевши страдалчески за вярата си. Жертви на тези гонения станали и апостолите Петър и Павел. Постът, който стартира в деня след Неделя на Всички светии и предшества апостолския празник, напомня страданията на първите християни и другите християнски служения. Той е увещание и за заплахата да се върнем към живот без Бога, в случай че не сме непрекъснато бдителни, в случай че изоставим вътрешната си самодисциплина, в случай че животът ни не е непрекъснат нравствен героизъм.
" След продължителния празник Петдесетница постът е изключително нужен, та посредством този героизъм да очистим мислите си и да станем по-достойни за даровете на Светия Дух - пишесв. Лъв Велики. - След същинското тържество, което Светият Дух освещава със Своето съшествие, нормално следва всеобщ пост, благодетелно открит за лекуване на душите и телата, заради което следва да го организираме с нужното страхопочитание. "
Като се изпълнили с Духа на истината, сред другите небесни секрети апостолите възприели и учението за духовното самоограничение. Очиствайки сърцето си с пост, човек става по-способен да възприема плодородните блага и с Божия помощ да отстоява на изкушенията. Затова след светлите и радостни дни на Възкресение, Възнесение и Петдесетница Църквата е открила да се отдаваме на пост. Този пост ни е необходим и с цел да съхраним в себе си тези блага, които са ни преподадени посредством Тайнствата на Църквата и да ги преумножаваме в своето персонално християнско служение.
На 8 юни почитаме и паметта на свети Тихон Аматунтски Чудотворец, който живял на остров Кипър през IV-V век. Той е роден в град Аматунда (днес в отломки източно от град Лимасол) и с огромно предпочитание се образовал. Самите родители, небогати хора, само че ревностни християни, го възпитали в Христовата религия. Тихон с старание изучавал също Свещеното Писание и още от млади години проявявал мощен блян да служи на Бог. Аматунтският свещеник Мнимоний оценил качествата му и го ръкоположил за дякон, а по-късно, след гибелта на епископа, Тихон единомислещо бил определен на негово място. По това време в Кипър още имало езичници, изключително се почитала богинята Афродита. Но свети Тихон неуморно проповядвал Божието слово и обърнал мнозина езичници към истината в Христос. За неговия живот са непокътнати малко сведения, записани най-вече от родения също в Аматунда свети Йоан Милостиви, Александрийски архиепископ. Запазило се следното поверие за ранната възраст на светителя. Когато той живеел още в родителския дом, татко му, който бил хлебар, оставял и него да продава самун. Момчето обаче постоянно раздавало на бедните самун, без пари. Баща му забелязал това и почнал да го мъмри. Но Тихон добродушно му дал отговор: " Татко, аз не разпределям самун безплатно, а го давам на заем на Бог. А в Неговата книга има правилно заричане, че който прави положително на бедняк, дава заем на Бог, а който дава на Бог, ще получи многократно. Ако не вярваш на това, да отидем в житницата и там ще видиш, по какъв начин Бог връща на Своите заемодавци ". Отишли в житницата, която считали към този момент за празна. Като отворили вратата, видели, че тя е цялостна с чиста пшеница. Бащата благодарил на Бог и от този момент не забранявал на сина си да раздава безплатно самун на сиромасите.
Свети Тихон умрял в дълбока напреднала възраст през V век, прочут от Бог с чудотворна мощ поради примерния си живот и огромното си пастирско старание. >
Началото на Петровите пости се дефинира съгласно деня на Св. Петдесетница и по тази причина неговата дълготрайност е друга всяка година. Ако Великден се случи през месец март, Петровият пост може да се приближи по дълготрайност до Великденския пост. И назад, в години, в които Св. Петдесетница е чак в края на юни, постът е доста къс и по тази причина даже не се изчаква да измине първата неделя след Петдесетница.
Петровият пост стартира след вечерното свещенодействие в деня на Първата неделя след Петдесетница – на Всички светии.
Постът продължава до края на вечерното свещенодействие преди Петровден (който е постоянно на 29 юни), само че в случай че този ден се падне в сряда или петък постният интервал се контролира съгласно с това.
З ЗаЗащо постим след Петдесетница? След Възнесението на Христос доста християни потърпевши страдалчески за вярата си. Жертви на тези гонения станали и апостолите Петър и Павел. Постът, който стартира в деня след Неделя на Всички светии и предшества апостолския празник, напомня страданията на първите християни и другите християнски служения. Той е увещание и за заплахата да се върнем към живот без Бога, в случай че не сме непрекъснато бдителни, в случай че изоставим вътрешната си самодисциплина, в случай че животът ни не е непрекъснат нравствен героизъм.
" След продължителния празник Петдесетница постът е изключително нужен, та посредством този героизъм да очистим мислите си и да станем по-достойни за даровете на Светия Дух - пишесв. Лъв Велики. - След същинското тържество, което Светият Дух освещава със Своето съшествие, нормално следва всеобщ пост, благодетелно открит за лекуване на душите и телата, заради което следва да го организираме с нужното страхопочитание. "
Като се изпълнили с Духа на истината, сред другите небесни секрети апостолите възприели и учението за духовното самоограничение. Очиствайки сърцето си с пост, човек става по-способен да възприема плодородните блага и с Божия помощ да отстоява на изкушенията. Затова след светлите и радостни дни на Възкресение, Възнесение и Петдесетница Църквата е открила да се отдаваме на пост. Този пост ни е необходим и с цел да съхраним в себе си тези блага, които са ни преподадени посредством Тайнствата на Църквата и да ги преумножаваме в своето персонално християнско служение.
На 8 юни почитаме и паметта на свети Тихон Аматунтски Чудотворец, който живял на остров Кипър през IV-V век. Той е роден в град Аматунда (днес в отломки източно от град Лимасол) и с огромно предпочитание се образовал. Самите родители, небогати хора, само че ревностни християни, го възпитали в Христовата религия. Тихон с старание изучавал също Свещеното Писание и още от млади години проявявал мощен блян да служи на Бог. Аматунтският свещеник Мнимоний оценил качествата му и го ръкоположил за дякон, а по-късно, след гибелта на епископа, Тихон единомислещо бил определен на негово място. По това време в Кипър още имало езичници, изключително се почитала богинята Афродита. Но свети Тихон неуморно проповядвал Божието слово и обърнал мнозина езичници към истината в Христос. За неговия живот са непокътнати малко сведения, записани най-вече от родения също в Аматунда свети Йоан Милостиви, Александрийски архиепископ. Запазило се следното поверие за ранната възраст на светителя. Когато той живеел още в родителския дом, татко му, който бил хлебар, оставял и него да продава самун. Момчето обаче постоянно раздавало на бедните самун, без пари. Баща му забелязал това и почнал да го мъмри. Но Тихон добродушно му дал отговор: " Татко, аз не разпределям самун безплатно, а го давам на заем на Бог. А в Неговата книга има правилно заричане, че който прави положително на бедняк, дава заем на Бог, а който дава на Бог, ще получи многократно. Ако не вярваш на това, да отидем в житницата и там ще видиш, по какъв начин Бог връща на Своите заемодавци ". Отишли в житницата, която считали към този момент за празна. Като отворили вратата, видели, че тя е цялостна с чиста пшеница. Бащата благодарил на Бог и от този момент не забранявал на сина си да раздава безплатно самун на сиромасите.
Свети Тихон умрял в дълбока напреднала възраст през V век, прочут от Бог с чудотворна мощ поради примерния си живот и огромното си пастирско старание. >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ