Първо реформите, после парите. Или какво замисляше Макрон, когато отряза Скопие
Нарекоха решението му „ историческа неточност “, а него самия оповестиха за „ проводник на съветско и китайско въздействие на Балканите “. Но никой не можа да разколебае Макрон. След инфарктното за Скопие и Тирана съвещание на европейските водачи в края на октомври, френският президент остана хладнокръвен: методът, по който Европейски Съюз приема членове, би трябвало да се реформира преди нови страни да влизат в процедурата за разширението.
Отнесоха го Северна Македония и Албания, които от две години са отлагани, въпреки че Скопие реши със размах 27-годишния си спор с Гърция, сменяйки името си. Но решимостта на Макрон напълно не е нова, просто не всички смятаха, че приказва съществено. Дори когато немският канцлер Ангела Меркел го поддържа в Тулуза, ден преди събирането на европейските водачи в Брюксел.
Министрите по европейските въпроси на Европейски Съюз ще ревизират възприятията си към френската позиция във вторник, когато Съветът по общи въпроси се събира да разиска бъдещето на европейското разширение. И въпреки съответни решения от тази среща в Брюксел да не се чакат, Франция упорства Европейската комисия да създаде измененията до януари 2020 година, с цел да може Европейски Съюз ги предложи публично на срещата на върха със Западните Балкани през май в Загреб.
Френското pas-de-deux
Основният документ на масата е импортираната предходната седмица от Франция нова идея за разширението, която напълно трансформира настоящето управлението на Европейски Съюз за допускане на нови членове. В шест страници Париж предлага катурване на прилаганите до момента правила, въвеждайки опция за обратимост на договарянията и обръщайки на 180 градуса правилото, съгласно което страните кандидатки получават достъп до европейските фондове преди да са станали членове на съюза и донори в европейския бюджет.
Досега Европейски Съюз се е уголемявал шест пъти. По подигравка на ориста първо с Обединеното кралство през 1973 година, последно с Хърватия – през 2013 година, а най-решително - през 2004 година, когато 10 страни бяха признати едновременно. България и Румъния се промъкнаха в петата вълна през 2007 година Тяхното влизане беше голям компромис, който беше толкоз мъчително признат от Европейски Съюз, че съюзът промени част от разпоредбите си за идващите претенденти. Въведено беше да вземем за пример условие промените в правосъдната система да бъдат изтеглени напред в преговорния развой и да бъдат изяло завършени преди установяване на дата за влизане. Европейски Съюз добави междинни критерии за оценка на постигнатото, които би трябвало да бъдат изпълнени преди да могат да бъдат затворени преговорните глави.
Сега Франция отива много по-напред, като предлага досегашната процедура да бъде сменена от по-постъпателен развой, който освен ще изисква повече време, само че ще може да бъде върнат назад на всяка от стъпките, в случай че в това време бъде установено несъблюдение на критериите.
„ Постепенно приемане “
Мерките плануват " последователно приемане ", което съставлява уедряване на стадиите от сегашните 35 преговорни глави в седем области. Едва откакто одобри да направи нужните промени, тъй че да дава отговор на европейските стандарти за участие, съответната страна ще получава достъп до европейските стратегии и фондове.
Процесът стартира с върховенството на закона и главните права, които Франция счита за основен въпрос за разбиране на европейските полезности и стандарти. Той продължава с образованието и проучванията, заетостта и обществените политики, финансите, общия пазар, земеделието и рибарството, външните работи и приключва с " общи въпроси ".
Когато кандидатстващата страна получи утвърждението на всички страни членки, че е изпълнила изискванията по избран стадий, тя получава достъп до фондовете, посредством които Европейски Съюз извършва съответните политики.
Така да вземем за пример страна членка може да получи достъп до програмата за проучвания на Европейски Съюз „ Хоризонт 2020 “ или до програмата за студентски продан „ Еразъм “ чак когато всички страни членки са съгласни, че тя е минала сполучливо промените по използване на европейските стандарти в националното си законодателство. В момента освен, че всички кандидатки са асоциирани към тези стратегии, само че достъп до тях имат и страни като Израел, Украйна и Исландия, които или са доста надалеч от участието или не се стремят към такова.
Финансовият стадий ще изисква с изключение на всичко друго страната претендент да влезе в Банковия съюз на Европейски Съюз. Това е условие, прилагано до момента единствено за страните от еврозоната и за страните, които аплайват за чакалнята на еврото. Условието за влизане в Банковия съюз за страна, която не употребява еврото беше въведено първо за България през 2018 година, когато тя пожела да се причисли към валутно-обменния механизъм ERMII, а в следствие и към Хърватия, която предприе същата стъпка през юли.
Едва прекосяването през финансовия кръг ще даде достъп на кандидатката до европейските структурни фондове, планува френският проект.
Според Франция „ околните връзки с Европейски Съюз са единственият метод за тези страни (кандидатките от Западните Балкани, б.а.) да изградят или да консолидират страни, учредени върху върховенството на правото, отворени и плуралистични общества, да развиват своята стопанска система и обществени системи, да дадат на своята юноша вероятност за бъдещето и да промотивират помиряването сред хората “.
Френската идея прави специфичен жест към Северна Македония, базирайки се на Преспанското съглашение като на „ самоуверен акт на помиряване “. Тя лимитира разширението до Западните Балкани, изключвайки освен Турция, само че и страните от политиката на добросъседство, част от които крепят очаквания един ден да станат част от Европа. /Свободна Европа
Отнесоха го Северна Македония и Албания, които от две години са отлагани, въпреки че Скопие реши със размах 27-годишния си спор с Гърция, сменяйки името си. Но решимостта на Макрон напълно не е нова, просто не всички смятаха, че приказва съществено. Дори когато немският канцлер Ангела Меркел го поддържа в Тулуза, ден преди събирането на европейските водачи в Брюксел.
Министрите по европейските въпроси на Европейски Съюз ще ревизират възприятията си към френската позиция във вторник, когато Съветът по общи въпроси се събира да разиска бъдещето на европейското разширение. И въпреки съответни решения от тази среща в Брюксел да не се чакат, Франция упорства Европейската комисия да създаде измененията до януари 2020 година, с цел да може Европейски Съюз ги предложи публично на срещата на върха със Западните Балкани през май в Загреб.
Френското pas-de-deux
Основният документ на масата е импортираната предходната седмица от Франция нова идея за разширението, която напълно трансформира настоящето управлението на Европейски Съюз за допускане на нови членове. В шест страници Париж предлага катурване на прилаганите до момента правила, въвеждайки опция за обратимост на договарянията и обръщайки на 180 градуса правилото, съгласно което страните кандидатки получават достъп до европейските фондове преди да са станали членове на съюза и донори в европейския бюджет.
Досега Европейски Съюз се е уголемявал шест пъти. По подигравка на ориста първо с Обединеното кралство през 1973 година, последно с Хърватия – през 2013 година, а най-решително - през 2004 година, когато 10 страни бяха признати едновременно. България и Румъния се промъкнаха в петата вълна през 2007 година Тяхното влизане беше голям компромис, който беше толкоз мъчително признат от Европейски Съюз, че съюзът промени част от разпоредбите си за идващите претенденти. Въведено беше да вземем за пример условие промените в правосъдната система да бъдат изтеглени напред в преговорния развой и да бъдат изяло завършени преди установяване на дата за влизане. Европейски Съюз добави междинни критерии за оценка на постигнатото, които би трябвало да бъдат изпълнени преди да могат да бъдат затворени преговорните глави.
Сега Франция отива много по-напред, като предлага досегашната процедура да бъде сменена от по-постъпателен развой, който освен ще изисква повече време, само че ще може да бъде върнат назад на всяка от стъпките, в случай че в това време бъде установено несъблюдение на критериите.
„ Постепенно приемане “
Мерките плануват " последователно приемане ", което съставлява уедряване на стадиите от сегашните 35 преговорни глави в седем области. Едва откакто одобри да направи нужните промени, тъй че да дава отговор на европейските стандарти за участие, съответната страна ще получава достъп до европейските стратегии и фондове.
Процесът стартира с върховенството на закона и главните права, които Франция счита за основен въпрос за разбиране на европейските полезности и стандарти. Той продължава с образованието и проучванията, заетостта и обществените политики, финансите, общия пазар, земеделието и рибарството, външните работи и приключва с " общи въпроси ".
Когато кандидатстващата страна получи утвърждението на всички страни членки, че е изпълнила изискванията по избран стадий, тя получава достъп до фондовете, посредством които Европейски Съюз извършва съответните политики.
Така да вземем за пример страна членка може да получи достъп до програмата за проучвания на Европейски Съюз „ Хоризонт 2020 “ или до програмата за студентски продан „ Еразъм “ чак когато всички страни членки са съгласни, че тя е минала сполучливо промените по използване на европейските стандарти в националното си законодателство. В момента освен, че всички кандидатки са асоциирани към тези стратегии, само че достъп до тях имат и страни като Израел, Украйна и Исландия, които или са доста надалеч от участието или не се стремят към такова.
Финансовият стадий ще изисква с изключение на всичко друго страната претендент да влезе в Банковия съюз на Европейски Съюз. Това е условие, прилагано до момента единствено за страните от еврозоната и за страните, които аплайват за чакалнята на еврото. Условието за влизане в Банковия съюз за страна, която не употребява еврото беше въведено първо за България през 2018 година, когато тя пожела да се причисли към валутно-обменния механизъм ERMII, а в следствие и към Хърватия, която предприе същата стъпка през юли.
Едва прекосяването през финансовия кръг ще даде достъп на кандидатката до европейските структурни фондове, планува френският проект.
Според Франция „ околните връзки с Европейски Съюз са единственият метод за тези страни (кандидатките от Западните Балкани, б.а.) да изградят или да консолидират страни, учредени върху върховенството на правото, отворени и плуралистични общества, да развиват своята стопанска система и обществени системи, да дадат на своята юноша вероятност за бъдещето и да промотивират помиряването сред хората “.
Френската идея прави специфичен жест към Северна Македония, базирайки се на Преспанското съглашение като на „ самоуверен акт на помиряване “. Тя лимитира разширението до Западните Балкани, изключвайки освен Турция, само че и страните от политиката на добросъседство, част от които крепят очаквания един ден да станат част от Европа. /Свободна Европа
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ