Земетресението в Турция връща на дневен ред паспортите на сградите в България
Наредбата за техническите паспорти на остарели здания да се осъвремени в по-лек вид от предходния. Това предлага ръководителят на Камарата на инженерите в капиталовото планиране (КИИП) инж. Марин Гергов. Предложението ще бъде показано публично на районния министър Иван Шишков, като задачата е да стане ясно за кои здания има възможен риск при земетресение.
Ще предложим на министър Шишков да се намерения наредбата за паспортите дали не би трябвало да се съживи, само че в някакъв омекотен режим ”, съобщи Гергов, който взе участие във втория епизод на подкаста на Economic.bg „ Едно мислено “.
Припомняме, че последно наредбата, която регламентираше тази паспортизация, както и обследванията на сградния фонд, бе изменена през 2021 година от някогашния длъжностен районен министър Виолета Комитова. Според тогавашните калкулации издаването на механически паспорти би коствало на всеки притежател в жилищна постройка сред 200 и 1000 лева След отрицателната социална реакция тогава, Комитова разгласи, че това е непотребна процедура, която натоварва бюджетите на хората.
Сега обаче, предвид на земетресенията в Турция и Сирия, ръководителят на КИИП счита, че обследванията може да са лимитирани и по този начин ще бъде понижена цената им.
Може да е с ограничаване, само че ще може да кажем за кои здания има риск в структурата. Дори по-подробно да се отиде при обследванията, процесът ще е по-бърз и на ниска цена ", разяснява Гергов.
В момента такива документи се изискват единствено при преустройства, както и при енергийното възобновяване на остарели здания.
По думите на ръководителя на КИИП саниране не може да се прави, без първо да се укрепят постройките. В момента, в който се направи топлоизолация, се скриват проблемите.
Ние по този начин гримираме труп. “
Според него при тези обследвания има неприятни практики и не може да се разчита да покажат действителното положение на постройките, защото в случай че не се излезе с позитивен отговор, санирането няма да може да продължи.
Ние продължаваме да сме една Балканска страна. Това не би трябвало да го забравяме. Колеги, които не постъпват доста професионално, биха могли да не създадат добре градивното проучване, защото в случай че то не излезе с позитивен отговор, няма да може да се продължи със санирането. “
Повече за това по кое време последно е правено проучване на сградния фонд в страната, какъв брой надеждно е строителството на сериозна инфраструктура, като пътища, мостове и язовири, както и какво би трябвало да се промени, с цел да се спрат нерегламентираните преустройства в жилищни здания, може да разберете в продължението на диалога в понеделник, 20 февруари.
Ще предложим на министър Шишков да се намерения наредбата за паспортите дали не би трябвало да се съживи, само че в някакъв омекотен режим ”, съобщи Гергов, който взе участие във втория епизод на подкаста на Economic.bg „ Едно мислено “.
Припомняме, че последно наредбата, която регламентираше тази паспортизация, както и обследванията на сградния фонд, бе изменена през 2021 година от някогашния длъжностен районен министър Виолета Комитова. Според тогавашните калкулации издаването на механически паспорти би коствало на всеки притежател в жилищна постройка сред 200 и 1000 лева След отрицателната социална реакция тогава, Комитова разгласи, че това е непотребна процедура, която натоварва бюджетите на хората.
Сега обаче, предвид на земетресенията в Турция и Сирия, ръководителят на КИИП счита, че обследванията може да са лимитирани и по този начин ще бъде понижена цената им.
Може да е с ограничаване, само че ще може да кажем за кои здания има риск в структурата. Дори по-подробно да се отиде при обследванията, процесът ще е по-бърз и на ниска цена ", разяснява Гергов.
В момента такива документи се изискват единствено при преустройства, както и при енергийното възобновяване на остарели здания.
По думите на ръководителя на КИИП саниране не може да се прави, без първо да се укрепят постройките. В момента, в който се направи топлоизолация, се скриват проблемите.
Ние по този начин гримираме труп. “
Според него при тези обследвания има неприятни практики и не може да се разчита да покажат действителното положение на постройките, защото в случай че не се излезе с позитивен отговор, санирането няма да може да продължи.
Ние продължаваме да сме една Балканска страна. Това не би трябвало да го забравяме. Колеги, които не постъпват доста професионално, биха могли да не създадат добре градивното проучване, защото в случай че то не излезе с позитивен отговор, няма да може да се продължи със санирането. “
Повече за това по кое време последно е правено проучване на сградния фонд в страната, какъв брой надеждно е строителството на сериозна инфраструктура, като пътища, мостове и язовири, както и какво би трябвало да се промени, с цел да се спрат нерегламентираните преустройства в жилищни здания, може да разберете в продължението на диалога в понеделник, 20 февруари.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ