Как принципът „Партията огладня, време е да дойдем на власт” съсипва и болниците?
Наред с всичките недостатъци и недъзи на болната ни здравна система, от най-малко три десетилетия насам следим там един параграф 22. При всяка промяна на власт, водещите политически обединения си назначават партийни креатури за шефове на публичните лечебни заведения. В близо половината следват банкрути, закриване, писък до небесата за липса на пари и така нататък. И по места им наливат още и още от нашите пари от бюджета, с цел да ги избавят. А какво вършат шефовете – партийни протежета, с цел да не е по този начин?
Моят кратичък и изчистен отговор на този комплициран въпрос е, че не трябва за началници на каквото и да е да се избират фрагменти от партийните велможи, които да не съумяват да овладяват ситуацията в дадена конструкция. Наивност е обаче да се чака, че един некадърен може да оцени качествата на кадърен човек, тъй като всекидневно той залага на себеподобните си и по този начин у нас отколе върви възпроизводството на некадърността.
Този бг феномен е част от аргументите за неприятното положение на опазването на здравето у нас,
за банкрутите на лечебни заведения и за вредите, които цялата система нанася върху живота и здравето на нас, българите.
По настоящи данни от т.г. на Министерство на здравеопазването близо 54% от лечебните заведения у нас не генерират загуби. Критични обаче са " Пирогов ", Александровска болница, болница " Свети Георги " в Пловдив и болничното заведение за хематологични болести в София.
Възниква въпросът за какво да вземем за пример Окръжна болница и други общински лечебни заведения в столицата се оправят отлично с ръководството на финансите си, а други не съумяват?
Такова е ситуацията и в страната – на всички места има и обичайно ръководени лечебни заведения, и зле ръководени явно. Смятам за правилно уточнението, че от време на време на управителните постове се провалят доста положителни експерти – лекари. Друг път положителни мениджъри се оказват специалисти без медицински дипломи.
Тези дни и белодробната болница във Варна се ожали, че е пред банкрут. Нейният шеф посредством медиите оповести какви задължения са натрупали, по какъв начин личният състав не получава месечните си хонорари и по какъв начин в последна сметка от всичко това пострадали са пациентите.
.jpg )
Реших да попитам за мнение по болния въпрос един от дългогодишните ръководители в системата на опазването на здравето проф. доктор м.н. Младен Григоров. Той е доста прочут експерт в медицинските среди, близо 30 години е бил боен доктор, има три специалности - физиотерапия, вътрешни заболявания и кардиология. Проф. Младен Григоров е един от първите със документ за инвазивна кардиология и е измежду основоположниците й у нас. Бил е шеф на държавна болница и зам. шеф на ВМА. Има над 200 научни труда, 17 издадени книги и е създател /в колектив/ на единствения учебник у нас по кардиология.
„ Въпросът ви не се отнася единствено до лечебните заведения, той е обоснован за ръководството на частните и на публичните структури по принцип и за разликите сред двете. Във всички сфери на живота частното е доста по-гъвкаво и по-успешно намира честни способи за струпване на облага. Фиксираните хонорари в публичните структури не основават тласъци за добра работа, за жалост.
Никъде по света обаче медицината не може напълно да бъде сложена на частни основи, защото има и обществени функционалности. Но даже в държавните и общинските лечебни заведения един добър началник постоянно може да откри почтени способи за обезпечаване на по-добри доходи.
Преди няколко дни слушах един доста почитан от мен експерт – доктор, някогашният началник на „ Пирогов ”. Той напомни, че по негово време, когато беше пикът на епидемията от ковид и болничното заведение беше доста натоварена, са имали доста положителни доходи. При едни и същи правила, след това болничното заведение стартира да затъва и в този момент била в тежко положение. Това разясни той.
В частните лечебни заведения има доста по-голяма независимост на деяние, в вложение и възнаграждение. В публичните лечебници заплатите са закрепени – работиш или не, получаваш регламентирана заплата, а реинвестиции съвсем няма.
Голяма роля играят политическите заигравки при назначението на шефовете на държавните и общинските лечебни заведения.
Там кадрови кадрили се вършат при всяка промяна на политическата власт. При Бай Ганьо от Иречек, та до през днешния ден, все е едно и също. „ Нашите хора ” постоянно и при всички ръководства, е годен принцип на властта. Преди доста години един някогашен министър-председател на България – Васил Радославов, ръководител на Либералната партия, споделя нещо, което в цялостна мощ важи до през днешния ден: „ Партията огладня, време е да дойдем на власт ”.
Дори към този момент да не са гладни, партиите у нас постоянно се стремят към облагодетелстване и се облажват от властта.
В лечебните заведения финансирането е доста ясно – то се реализира по клиничните пътеки, които аз считам за неразбирателство от здравна позиция, само че това е друга тематика.
Допълнително финансиране идва от общините по места и за някои заведения от страната - като ВМА или МВР-болницата и други.Майсторлъкът в ръководството на публичните лечебни заведения, е да разпределяш финансите в две направления. Едната е за спомагателни хонорари на най-хубавите, а не поравно на калпак. Другото направление е за реинвестиции – нови апаратури, методики, които носят спомагателни доходи.
Доплащанията в България стигат до 50%, което е неприемливо,
до момента в който в Европа са от порядъка на близо 15 на 100. Нашата система е тромава, бюрократична и това е неоспорим факт, за жалост ”.
В умозаключение, само че без опрощение да попитам:
Господа ръководещи от всички партии и цветове, за какво и докога ще назначавате и лансирате правилни вам, само че неспособни, които не могат да управляват – лечебни заведения и други публични структури, които разхищават нашите пари?!
Моят кратичък и изчистен отговор на този комплициран въпрос е, че не трябва за началници на каквото и да е да се избират фрагменти от партийните велможи, които да не съумяват да овладяват ситуацията в дадена конструкция. Наивност е обаче да се чака, че един некадърен може да оцени качествата на кадърен човек, тъй като всекидневно той залага на себеподобните си и по този начин у нас отколе върви възпроизводството на некадърността.
Този бг феномен е част от аргументите за неприятното положение на опазването на здравето у нас,
за банкрутите на лечебни заведения и за вредите, които цялата система нанася върху живота и здравето на нас, българите.
По настоящи данни от т.г. на Министерство на здравеопазването близо 54% от лечебните заведения у нас не генерират загуби. Критични обаче са " Пирогов ", Александровска болница, болница " Свети Георги " в Пловдив и болничното заведение за хематологични болести в София.
Възниква въпросът за какво да вземем за пример Окръжна болница и други общински лечебни заведения в столицата се оправят отлично с ръководството на финансите си, а други не съумяват?
Такова е ситуацията и в страната – на всички места има и обичайно ръководени лечебни заведения, и зле ръководени явно. Смятам за правилно уточнението, че от време на време на управителните постове се провалят доста положителни експерти – лекари. Друг път положителни мениджъри се оказват специалисти без медицински дипломи.
Тези дни и белодробната болница във Варна се ожали, че е пред банкрут. Нейният шеф посредством медиите оповести какви задължения са натрупали, по какъв начин личният състав не получава месечните си хонорари и по какъв начин в последна сметка от всичко това пострадали са пациентите.
Реших да попитам за мнение по болния въпрос един от дългогодишните ръководители в системата на опазването на здравето проф. доктор м.н. Младен Григоров. Той е доста прочут експерт в медицинските среди, близо 30 години е бил боен доктор, има три специалности - физиотерапия, вътрешни заболявания и кардиология. Проф. Младен Григоров е един от първите със документ за инвазивна кардиология и е измежду основоположниците й у нас. Бил е шеф на държавна болница и зам. шеф на ВМА. Има над 200 научни труда, 17 издадени книги и е създател /в колектив/ на единствения учебник у нас по кардиология.
„ Въпросът ви не се отнася единствено до лечебните заведения, той е обоснован за ръководството на частните и на публичните структури по принцип и за разликите сред двете. Във всички сфери на живота частното е доста по-гъвкаво и по-успешно намира честни способи за струпване на облага. Фиксираните хонорари в публичните структури не основават тласъци за добра работа, за жалост.
Никъде по света обаче медицината не може напълно да бъде сложена на частни основи, защото има и обществени функционалности. Но даже в държавните и общинските лечебни заведения един добър началник постоянно може да откри почтени способи за обезпечаване на по-добри доходи.
Преди няколко дни слушах един доста почитан от мен експерт – доктор, някогашният началник на „ Пирогов ”. Той напомни, че по негово време, когато беше пикът на епидемията от ковид и болничното заведение беше доста натоварена, са имали доста положителни доходи. При едни и същи правила, след това болничното заведение стартира да затъва и в този момент била в тежко положение. Това разясни той.
В частните лечебни заведения има доста по-голяма независимост на деяние, в вложение и възнаграждение. В публичните лечебници заплатите са закрепени – работиш или не, получаваш регламентирана заплата, а реинвестиции съвсем няма.
Голяма роля играят политическите заигравки при назначението на шефовете на държавните и общинските лечебни заведения.
Там кадрови кадрили се вършат при всяка промяна на политическата власт. При Бай Ганьо от Иречек, та до през днешния ден, все е едно и също. „ Нашите хора ” постоянно и при всички ръководства, е годен принцип на властта. Преди доста години един някогашен министър-председател на България – Васил Радославов, ръководител на Либералната партия, споделя нещо, което в цялостна мощ важи до през днешния ден: „ Партията огладня, време е да дойдем на власт ”.
Дори към този момент да не са гладни, партиите у нас постоянно се стремят към облагодетелстване и се облажват от властта.
В лечебните заведения финансирането е доста ясно – то се реализира по клиничните пътеки, които аз считам за неразбирателство от здравна позиция, само че това е друга тематика.
Допълнително финансиране идва от общините по места и за някои заведения от страната - като ВМА или МВР-болницата и други.Майсторлъкът в ръководството на публичните лечебни заведения, е да разпределяш финансите в две направления. Едната е за спомагателни хонорари на най-хубавите, а не поравно на калпак. Другото направление е за реинвестиции – нови апаратури, методики, които носят спомагателни доходи.
Доплащанията в България стигат до 50%, което е неприемливо,
до момента в който в Европа са от порядъка на близо 15 на 100. Нашата система е тромава, бюрократична и това е неоспорим факт, за жалост ”.
В умозаключение, само че без опрощение да попитам:
Господа ръководещи от всички партии и цветове, за какво и докога ще назначавате и лансирате правилни вам, само че неспособни, които не могат да управляват – лечебни заведения и други публични структури, които разхищават нашите пари?!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ