Наред с Робърт Бърнс и сър Уолтър Скот, Робърт Луис

Наред с Робърт Бърнс и сър Уолтър Скот, Робърт Луис Стивънсън е един от най-известните шотландски писатели. Най-популярните му романи – „ Островът на съкровищата “ и готическият „ Странният случай с лекар Джекил и мистър Хайд “ – затвърждават мястото му измежду литературните величия, а разбор от 2018 година сподели, че той е седмият най-адаптиран създател в света. Според ЮНЕСКО пък е и 26-ият най-превеждан.

Ето няколко обстоятелството за Робърт Луис Стивънсън – чийто живот, сходно на най-известните му истории, е изпълнен както с завършения, по този начин и с несгоди.

Робърт на 30 година

Стивънсън произлиза от семейство на инженери, които са проектирали множеството шотландски фарове – и от него напълно естествено се чака да се причисли към фамилния бизнес. През 1867 година той стартира да учи инженерство в Единбургския университет, само че за жал не изпитва възторг към материята и по-късно написа, че „ по това време към този момент имах персоналната си решителност да бъда публицист “.

През 1871 година той оповестява тази вест на родителите си, само че дружно се съгласяват да се върне в университета, с цел да учи право, ако не може да се устоя финансово с перото. Стивънсън приключва образованието си през 1875 година, само че няма желание да практикува право.

Въпреки че избира литературата пред фаровете, пътуванията му из Шотландия с татко му Томас, с цел да инспектират постройките, може би са дали ентусиазъм за творчеството му. Предполага се, че островът на скелетите от „ Островът на съкровищата “ е основан или на Фидра във Фърт ъф Форт, или на Унст на Шетландските острови.

Докато е във Франция през 1876 година, се среща и се влюбва във Фани Ван де Грифт Осбърн, американка, която е с 10 години по-възрастна от него, омъжена (макар и отчуждена от брачна половинка си) и с деца. Тя се връща в Калифорния през 1878 година, само че 1 година по-късно Стивънсън потегля от Гринок, покрай Глазгоу, на мъчно пътешестване, с цел да се ожени за нея.

Опитът му да прекоси Атлантическия океан с транспортен съд и Америка с трен води до основаването на два пътеписа – „ През равнините “ от 1892 година и „ Любителят бежанец “, оповестен посмъртно през 1895 година Въпреки че пътуването е креативен обогатяващо, нехигиеничните условия в превоза водят до утежняване на така и така нежното му здраве (проблеми с дробовете). На борда на кораба се настанява във втора класа – едно равнище по-високо от тази на кормчията – тясна, смрадлива и мръсна, а във влака по-късно ситуацията не е по-различно. „ Казват ми, че съм изглеждал като човек на прага на гибелта “, написа той в „ През равнините “, „ толкоз доста ме беше раздрусало това дълго пътешестване “.

Скоро откакто идва в Монтерей, където Фани е отседнала, Стивънсън взема решение да отиде на къмпинг с вярата, че свежият въздух ще възвърне здравето му, до момента в който чака тя да се разведе. Но до момента в който е в ранчо за кози в долината Кармел, се разболява тежко. Фермерите го избавят, след което се реалокира в къща – в този момент музей на Робърт Луис Стивънсън – в Монтерей, с цел да се възвърне изцяло. Когато скоро по-късно Фани се реалокира назад в дома си в Оукланд, Стивънсън се реалокира в Сан Франциско, преди следващото му заболяване да го прати под грижите на Фани. По-късно Стивънсън се разказва в деня на сватбата им, 19 май 1880 година, като „ нищо друго с изключение на кашлица и кости “.

Семейство през 1893 г: Съпругата Фани, Стивънсън, доведената му щерка Изабел и майка му Маргарет

Стивънсън, Фани и синът на Фани, Лойд, прекарват по-голямата част от 80-те години на XIX в. в гонене на топлото време и чистия въздух из Европа, с цел да облекчат дихателните проблеми на Стивънсън. През тези години създателят написва най-популярните си романи, като от време на време приема лекарствен кокаин. След като още веднъж живее за малко в Америка, през 1888 година фамилията се насочва на продължителна ветроходна екскурзия в южните морета, като посещава места като Френска Полинезия и Хаваите (където се сприятелява с крал Калакауа).

В края на 1889 година вземат решение да се открият в Самоа (въпреки че по време на градежа на къщата си плават до места като Австралия и Нова Зеландия). Стивънсън получава името Туситала („ повествовател на приказки “) и научава самоански език, като даже в началото разгласява „ Дяволското шише “ (1891 г.) на този език. Вайлима, домът на Стивънсън на остров Уполу (вторият по величина самоански остров), в този момент е музей.

Животът в Самоа оказва голямо въздействие върху творчеството му като го кара да написа антиимпериалистически мнения в „ Справка за историята “: (1892 г.), художествените новели „ Плажът на Фалеса “ и „ Прилив “ (1894 г.), както и в няколко писма до лондонския вестник „ Таймс “. „ Виждам, че сантименталното обграждане е допустимо най-лошото обграждане за един сантиментален публицист “, декларира сурово сътрудника му Оскар Уайлд, само че съгласно изследователката Анна Факторович „ историята на Самоа на Стивънсън е била важен исторически указател и научен труд за по-късните антиколониални писатели “, които „ постоянно споделят, че са се учили и възхищавали на някои от творбите на Стивънсън “.

Гробницата му, 1909 година

Само няколко години откакто пуска корени в Самоа, Стивънсън умира – само че изненадващо отговорни за това не са белите му дробове. На 3 декември 1894 година Стивънсън оказва помощ на Фани да направи майонеза за вечерята. „ Започнах да разбърквам майонезата; той сипваше олиото капка по капка “, написа Фани в писмо до другар. „ Изведнъж остави бутилката, клекна до масата и опря главата си на нея. “ 44-годишният създател е получил мозъчен кръвоизлив и умира няколко часа по-късно.

Стивънсън е заровен покрай върха на планината Вей; епитафията на гроба му е едно от личните му стихотворения – „ Реквием “.

Три години преди гибелта си Стивънсън подарява рождения си ден на 12-годишно момиче. Ани Иде, която се преместила в Самоа, когато татко ѝ бил назначен за президентски комисар, била родена на 25 декември и разбираемо негодувала, че Коледа краде светлината на прожекторите ѝ. Стивънсън взема решение да подари на Ани рождения си ден на 13 ноември, като даже основава подправен юридически документ, с цел да очертае изискванията. В него се посочвало, че той трансферира на нея всичките си привилегии за рождения ден, в това число „ яденето на богати меса и приемането на дарове “.