Случаите на маймунска шарка надхвърлиха 80
Нарастват случаите на маймунска шарка в Европа и Северна Америка. До момента са доказани над 80 случая в най-малко 12 страни, заяви Би Би Си.
Някои учени, които са следили голям брой огнища в Африка, декларираха, че са комплицирани от разпространяването на необикновената болест на Запад, заяви Асошиейтед прес.
Маймунската шарка е вирусно заболяване, което се предава от животни на хора. Среща се най-вече в Централна и Западна Африка, в региони, ситуирани наоколо до тропически дъждовни гори, съобщи пред Българска телеграфна агенция проф. доктор Радостина Александрова от Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при Българска академия на науките.
Какви са признаците на заболяването?
Инкубационният интервал на маймунската шарка е от 5 до 21 дни (най-често от 6 до 13 дни).
Симптомите включват нараснала температура, главоболие, мускулни болки, болки в гърба, подути лимфни възли, настинка и чувство за липса на сила (изтощение), изясни проф. Александрова. Тя добави, че нормално се появява обрив, който стартира от лицето, само че по-късно може да се популяризира в други области (дланите на ръцете и стъпалата, устната лигавица, конюнктивите, роговицата, гениталиите).
Като цяло, случаите на маймунска шарка са леки и хората сe възвръщат в границите на няколко (2 до 4) седмици. Възможно е по-тежко протичане, което се среща по-често при деца, млади възрастни и имунокомпрометирани човеци и е обвързвано със степента на излагане на вируса, здравословното положение на пациента и естеството на настъпилите затруднения (вторични инфекции, бронхопневмония и др.).
Смъртността от болестта е достигала до 10%, само че през последните години е към 3.6%. По-леките случаи на маймунска шарка могат да останат неоткрити и усилват риска от предаване от човек на човек.
Как става инфектирането?
Предаването на инфекцията от животно на човек или от човек на човек става през засегната кожа, дихателните пътища или лигавиците (очите, носа или устата). Случва се, когато човек влезе в непосредствен контакт с вируса, отделян от животно или човек (дихателни капчици, телесни течности, кожни лезии) или материали, инфектирани с вируса (замърсени постелки, облекло, спално бельо). Заразяване от животно може да се реализира и при захапване или надраскване, при изразходване на незадоволително термично обработено месо, изясни проф. Радостина Александрова.
Има ли лекарство или ваксина?
Вирусът на маймунската шарка принадлежи на същите жанр (Orthopoxvirus) и семeйство (Poxviridae), към които се отнася и причинителят на едрата шарка (вариолата), само че клиничната картина е доста по-лека, а заразяването се случва доста по-трудно. Доказано е, че имунизацията против едра шарка е към 85% ефикасна за попречване на маймунска шарка, сподели вирусологът.
Проф. Александрова напомни, че след дейна имунизационна акция едрата шарка беше оповестена от СЗО за ликвидирана в международен мащаб през май 1980 година, а имунизацията беше прекъсната. С годините това води до струпване на от ден на ден генерации хора, които са податливи на зараза с вируса на маймунската шарка.
Разработена е по-нова ваксина против едра шарка (в 2 дози), която през 2019 година беше позволена и за приложение против маймунска шарка. Разполагаме и с антивирусно средство, основано за лекуване на едра шарка, което е лицензирано от ЕМА през 2022 година и против маймунска шарка, заяви проф. Александрова.
Тя означи, че обстановката е динамична и се наблюдава деликатно от здравните служби. Според Агенцията за здравна сигурност във Англия вирусът на маймунската шарка не се популяризира елементарно сред хората и рискът за популацията остава невисок.
Ново ли е болестта?
Вирусът на маймунската шарка е открит през 1959 година при огнище на сходно на шарка заболяване измежду маймуни, отглеждани в проучвателен институт в Копенхаген, Дания. Тази история дава наименованието му, само че вирусът визира и други животни, главно гризачи.
Първият случай при човек е разказан на 1 септември 1970 година, когато деветмесечно дете е признато в болница в Демократична република Конго (по това време Република Конго) със заболяване, наподобяващо едра шарка. Оттогава няколко хиляди случая на маймунска шарка при хора са доказани в 15 разнообразни страни, 11 от които са в Африка. През миналите години маймунската шарка е внасяна в Обединеното кралство, Съединени американски щати, Израел и Сингапур.
Първото огнище на маймунска шарка отвън Африка е записано през 2003 година в Съединени американски щати. Засегнати са 47 души от шест щата - Илинойс, Индиана, Канзас, Мисури, Охайо и Уисконсин. Това, което сплотява всички тези хора, е, че са се разболели след контакт с домашни прерийни кучета. Домашните любимци на собствен ред са били инфектирани, откакто са били настанени наоколо до импортирани от Гана дребни екзотични бозайници - пратката съдържала 800 дребни бозайници, представляващи 9 разнообразни типа, в това число 6 типа гризачи.
Най-голямото документирано огнище на маймунска шарка е в Нигерия - в интервала от 22 септември 2017 година до 16 септември 2018 година То обгръща 122 доказани или евентуални случая в 17 щата, в това число седем смъртни случая. Заразените хора са на възраст сред 2 дни и 50 години (средно 29 години), а преобладаващата част от тях (84/122 - 69 процента) са мъже, сподели вирусологът.
Огнищата в Нигерия, където се регистрират към 3 000 случая на маймунска шарка годишно, нормално са в селските региони, където хората имат непосредствен контакт със инфектирани плъхове и катерици.
Гореща тематика
Проф. Александрова означи, че сега маймунската шарка е измежду най-горещите тематики в света на биомедицината. Причина за това са докладваните случаи в Западна Европа и Северна Америка, за които няма потвърдена директна връзка с пътешестване до ендемични за заболяването области (изключение е първият случай в Обединеното кралство, който е импортиран от Нигерия). Броят им е дребен, само че се усилва всеки ден.
Между 6 и 18 май 2022 година в Обединеното кралство са доказани общо 9 случая (част от засегнатите се дефинират като мъже, които вършат секс с мъже), 2 дни по-късно техният брой към този момент е 20.
Междувременно пристигнаха известия от Испания (към 20 май 2022 година случаите са 30, множеството свързани с огнище в сауна), Португалия, Белгия, Франция, Германия, Швеция, Съединени американски щати, Австралия, добави вирусологът.
В Обединеното кралство и преди е съобщавано за обособени случаи на маймунска шарка (през 2018, 2019 и 2021 г.), само че основно измежду хора, които са пътували до региони, където болестта е ендемично.
По данни на Европейския център за надзор на болесттите (ЕCDC) особеното в този момент е, че за първи път сме очевидци на вериги на предаване на инфекцията в Европа, които нямат (известна) връзка със Западна и Централна Африка, това са и първите докладвани случаи измежду мъже, които вършат секс с мъже.
Експертите в Испания и Португалия също декларират, че случаите регистрирани в тези страни са на млади мъже, които са правили секс с други мъже. Заболяването е записано, когато мъжете потърсили лекарска помощ в клиники по полово здраве поради появили се лезии.
Затова една от теориите, които английските здравни специалисти изследват, е дали заболяването се предава по сексуален път. Експертите акцентират, че не знаят дали заболяването се популяризира посредством секс или различен непосредствен контакт, обвързван със секса.
Някои учени, които са следили голям брой огнища в Африка, декларираха, че са комплицирани от разпространяването на необикновената болест на Запад, заяви Асошиейтед прес.
Маймунската шарка е вирусно заболяване, което се предава от животни на хора. Среща се най-вече в Централна и Западна Африка, в региони, ситуирани наоколо до тропически дъждовни гори, съобщи пред Българска телеграфна агенция проф. доктор Радостина Александрова от Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при Българска академия на науките.
Какви са признаците на заболяването?
Инкубационният интервал на маймунската шарка е от 5 до 21 дни (най-често от 6 до 13 дни).
Симптомите включват нараснала температура, главоболие, мускулни болки, болки в гърба, подути лимфни възли, настинка и чувство за липса на сила (изтощение), изясни проф. Александрова. Тя добави, че нормално се появява обрив, който стартира от лицето, само че по-късно може да се популяризира в други области (дланите на ръцете и стъпалата, устната лигавица, конюнктивите, роговицата, гениталиите).
Като цяло, случаите на маймунска шарка са леки и хората сe възвръщат в границите на няколко (2 до 4) седмици. Възможно е по-тежко протичане, което се среща по-често при деца, млади възрастни и имунокомпрометирани човеци и е обвързвано със степента на излагане на вируса, здравословното положение на пациента и естеството на настъпилите затруднения (вторични инфекции, бронхопневмония и др.).
Смъртността от болестта е достигала до 10%, само че през последните години е към 3.6%. По-леките случаи на маймунска шарка могат да останат неоткрити и усилват риска от предаване от човек на човек.
Как става инфектирането?
Предаването на инфекцията от животно на човек или от човек на човек става през засегната кожа, дихателните пътища или лигавиците (очите, носа или устата). Случва се, когато човек влезе в непосредствен контакт с вируса, отделян от животно или човек (дихателни капчици, телесни течности, кожни лезии) или материали, инфектирани с вируса (замърсени постелки, облекло, спално бельо). Заразяване от животно може да се реализира и при захапване или надраскване, при изразходване на незадоволително термично обработено месо, изясни проф. Радостина Александрова.
Има ли лекарство или ваксина?
Вирусът на маймунската шарка принадлежи на същите жанр (Orthopoxvirus) и семeйство (Poxviridae), към които се отнася и причинителят на едрата шарка (вариолата), само че клиничната картина е доста по-лека, а заразяването се случва доста по-трудно. Доказано е, че имунизацията против едра шарка е към 85% ефикасна за попречване на маймунска шарка, сподели вирусологът.
Проф. Александрова напомни, че след дейна имунизационна акция едрата шарка беше оповестена от СЗО за ликвидирана в международен мащаб през май 1980 година, а имунизацията беше прекъсната. С годините това води до струпване на от ден на ден генерации хора, които са податливи на зараза с вируса на маймунската шарка.
Разработена е по-нова ваксина против едра шарка (в 2 дози), която през 2019 година беше позволена и за приложение против маймунска шарка. Разполагаме и с антивирусно средство, основано за лекуване на едра шарка, което е лицензирано от ЕМА през 2022 година и против маймунска шарка, заяви проф. Александрова.
Тя означи, че обстановката е динамична и се наблюдава деликатно от здравните служби. Според Агенцията за здравна сигурност във Англия вирусът на маймунската шарка не се популяризира елементарно сред хората и рискът за популацията остава невисок.
Ново ли е болестта?
Вирусът на маймунската шарка е открит през 1959 година при огнище на сходно на шарка заболяване измежду маймуни, отглеждани в проучвателен институт в Копенхаген, Дания. Тази история дава наименованието му, само че вирусът визира и други животни, главно гризачи.
Първият случай при човек е разказан на 1 септември 1970 година, когато деветмесечно дете е признато в болница в Демократична република Конго (по това време Република Конго) със заболяване, наподобяващо едра шарка. Оттогава няколко хиляди случая на маймунска шарка при хора са доказани в 15 разнообразни страни, 11 от които са в Африка. През миналите години маймунската шарка е внасяна в Обединеното кралство, Съединени американски щати, Израел и Сингапур.
Първото огнище на маймунска шарка отвън Африка е записано през 2003 година в Съединени американски щати. Засегнати са 47 души от шест щата - Илинойс, Индиана, Канзас, Мисури, Охайо и Уисконсин. Това, което сплотява всички тези хора, е, че са се разболели след контакт с домашни прерийни кучета. Домашните любимци на собствен ред са били инфектирани, откакто са били настанени наоколо до импортирани от Гана дребни екзотични бозайници - пратката съдържала 800 дребни бозайници, представляващи 9 разнообразни типа, в това число 6 типа гризачи.
Най-голямото документирано огнище на маймунска шарка е в Нигерия - в интервала от 22 септември 2017 година до 16 септември 2018 година То обгръща 122 доказани или евентуални случая в 17 щата, в това число седем смъртни случая. Заразените хора са на възраст сред 2 дни и 50 години (средно 29 години), а преобладаващата част от тях (84/122 - 69 процента) са мъже, сподели вирусологът.
Огнищата в Нигерия, където се регистрират към 3 000 случая на маймунска шарка годишно, нормално са в селските региони, където хората имат непосредствен контакт със инфектирани плъхове и катерици.
Гореща тематика
Проф. Александрова означи, че сега маймунската шарка е измежду най-горещите тематики в света на биомедицината. Причина за това са докладваните случаи в Западна Европа и Северна Америка, за които няма потвърдена директна връзка с пътешестване до ендемични за заболяването области (изключение е първият случай в Обединеното кралство, който е импортиран от Нигерия). Броят им е дребен, само че се усилва всеки ден.
Между 6 и 18 май 2022 година в Обединеното кралство са доказани общо 9 случая (част от засегнатите се дефинират като мъже, които вършат секс с мъже), 2 дни по-късно техният брой към този момент е 20.
Междувременно пристигнаха известия от Испания (към 20 май 2022 година случаите са 30, множеството свързани с огнище в сауна), Португалия, Белгия, Франция, Германия, Швеция, Съединени американски щати, Австралия, добави вирусологът.
В Обединеното кралство и преди е съобщавано за обособени случаи на маймунска шарка (през 2018, 2019 и 2021 г.), само че основно измежду хора, които са пътували до региони, където болестта е ендемично.
По данни на Европейския център за надзор на болесттите (ЕCDC) особеното в този момент е, че за първи път сме очевидци на вериги на предаване на инфекцията в Европа, които нямат (известна) връзка със Западна и Централна Африка, това са и първите докладвани случаи измежду мъже, които вършат секс с мъже.
Експертите в Испания и Португалия също декларират, че случаите регистрирани в тези страни са на млади мъже, които са правили секс с други мъже. Заболяването е записано, когато мъжете потърсили лекарска помощ в клиники по полово здраве поради появили се лезии.
Затова една от теориите, които английските здравни специалисти изследват, е дали заболяването се предава по сексуален път. Експертите акцентират, че не знаят дали заболяването се популяризира посредством секс или различен непосредствен контакт, обвързван със секса.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ