Сметките за ток може да скочат заради изкуствения интелект — дори ако не го ползвате
Нарастващият вкус на изкуствения разсъдък за сила стартира да се усеща освен в промишлеността, само че и в джоба на елементарния консуматор. Според следствие на Washington Post, поданици на американски градове като Трентън, Филаделфия, Питсбърг и Кълъмбъс към този момент получават осезаемо по-високи сметки за ток – сред 10 и 27 $ месечно повече – без да са трансформирали метода си на живот. Общото сред тях: разрастваща се мрежа от дата центрове на огромните софтуерни колоси в района.
Причината не е елементарна – и не е единствено в това, че Microsoft, Amazon, Гугъл и Meta харчат големи количества ток. Да, те заплащат за своята консумация. Но действителните разноски не се изчерпват с киловатите на техните сървъри. Ето за какво:
Когато токът за един коства повече на всички
Дата центровете работят непрекъснато и са построени с потенциал да обработват и съхраняват данни с великански размер. Изчисленията за поръчки към AI – като ChatGPT – изискват доста повече електрическа енергия спрямо елементарното сърфиране в интернет.
Това води до няколко странични резултата:
Претоварване на локалната електрическа мрежа – За да бъде обезпечен нужният потенциал, се постанова създаване на нова инфраструктура: трафопостове, преносни линии, системи за изстудяване. Тези вложения постоянно се „ разпределят “ сред всички консуматори в района посредством увеличение на мрежовите и преносните такси.
Поскъпване на тока на едро – В зони с високо индустриално натоварване, където електрическата енергия се продава на пазарен принцип, огромното търсене от страна на дата центрове подвига цените за всички – в това число за семействата, които не вземат участие в тази конкуренция.
Включване на аварийни мощности – В интервали на пиково ползване (например през лятото), потребностите на промишлеността принуждават операторите да задействат скъпи аварийни електроцентрали. И този спомагателен разход се отразява на крайната цена за крайния клиент.
Недостатъчна регулация – В някои щати отсъства механизъм, който да задължи индустриалните консуматори да поемат инфраструктурните вложения, които предизвикат. Така елементарните клиенти субсидират непознато натоварване върху системата.
„ Виждаме по какъв начин всеки район в страната усеща тежестта от растежа на дата центровете “, споделя пред Washington Post специалистът по енергийни пазари Ейб Силвърман.
По думите му, натискът е голям – както върху производството на електрическа енергия, по този начин и върху системите за нейното предаване.
Има ли решение?
В щата Охайо към този момент има образци за контрамерки – софтуерните компании са задължени да способстват за модернизацията на мрежата и да покриват част от вложенията. Според специалисти, сходни политики са наложителни и в други райони, с цел да се ограничи социализацията на тези разноски.
От своя страна, фирмите дават обещание по-ефективни решения. Гугъл да вземем за пример възнамерява всичките си дата центрове да работят с нулев въглероден отпечатък до 2030 година Целта е по едно и също време да се стабилизират енергийните разноски и да се понижи зависимостта от изкопаеми горива.
---
Този материал е написан благодарение на изкуствен интелект под контрола и редакцията на най-малко двама публицисти от Клуб Z. Материалът е част от плана " От мястото на събитието предава AI ".
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Причината не е елементарна – и не е единствено в това, че Microsoft, Amazon, Гугъл и Meta харчат големи количества ток. Да, те заплащат за своята консумация. Но действителните разноски не се изчерпват с киловатите на техните сървъри. Ето за какво:
Когато токът за един коства повече на всички
Дата центровете работят непрекъснато и са построени с потенциал да обработват и съхраняват данни с великански размер. Изчисленията за поръчки към AI – като ChatGPT – изискват доста повече електрическа енергия спрямо елементарното сърфиране в интернет.
Това води до няколко странични резултата:
Претоварване на локалната електрическа мрежа – За да бъде обезпечен нужният потенциал, се постанова създаване на нова инфраструктура: трафопостове, преносни линии, системи за изстудяване. Тези вложения постоянно се „ разпределят “ сред всички консуматори в района посредством увеличение на мрежовите и преносните такси.
Поскъпване на тока на едро – В зони с високо индустриално натоварване, където електрическата енергия се продава на пазарен принцип, огромното търсене от страна на дата центрове подвига цените за всички – в това число за семействата, които не вземат участие в тази конкуренция.
Включване на аварийни мощности – В интервали на пиково ползване (например през лятото), потребностите на промишлеността принуждават операторите да задействат скъпи аварийни електроцентрали. И този спомагателен разход се отразява на крайната цена за крайния клиент.
Недостатъчна регулация – В някои щати отсъства механизъм, който да задължи индустриалните консуматори да поемат инфраструктурните вложения, които предизвикат. Така елементарните клиенти субсидират непознато натоварване върху системата.
„ Виждаме по какъв начин всеки район в страната усеща тежестта от растежа на дата центровете “, споделя пред Washington Post специалистът по енергийни пазари Ейб Силвърман.
По думите му, натискът е голям – както върху производството на електрическа енергия, по този начин и върху системите за нейното предаване.
Има ли решение?
В щата Охайо към този момент има образци за контрамерки – софтуерните компании са задължени да способстват за модернизацията на мрежата и да покриват част от вложенията. Според специалисти, сходни политики са наложителни и в други райони, с цел да се ограничи социализацията на тези разноски.
От своя страна, фирмите дават обещание по-ефективни решения. Гугъл да вземем за пример възнамерява всичките си дата центрове да работят с нулев въглероден отпечатък до 2030 година Целта е по едно и също време да се стабилизират енергийните разноски и да се понижи зависимостта от изкопаеми горива.
---
Този материал е написан благодарение на изкуствен интелект под контрола и редакцията на най-малко двама публицисти от Клуб Z. Материалът е част от плана " От мястото на събитието предава AI ".
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ