Нарастването на човешкото население в историята не е било плавен

Нарастването на човешкото население в историята не е било равномерен развой, а е било прекъсвано от внезапни сривове. В разнообразни интервали популациите ненадейно понижават фрапантно, в това число по време на неолита.

Нов разбор на антична ДНК хвърля светлина върху така наречен „ неолитен спад “ – интервал преди към 5000 години, когато в елементи от Европа настъпват огромни демографски промени, оповестява уебсайтът „ Science Alert “. Изследването е ръководено от учени от Копенхагенски университет и се основава на генетичен разбор на остатъци от 132 души, открити в всеобщ гроб във Франция.

Изследователите откриват ясно генетично разграничаване сред две етапи на погребенията. Хората, заровени преди и след интервала на колапса, принадлежат към изцяло разнообразни популации, което демонстрира забележителна демографска смяна.

Мястото на разкопките се намира край селището Бюри, на към 50 километра северно от Париж. Там е открита огромна мегалитна гробница, употребена за групови погребения. Анализите демонстрират, че има спиране от няколко века сред две обособени етапи на потребление, което съответствува с интервала на неолитния спад.

Първата фаза (около 3200–3100 година пр.н.е.) съдържа данни за по-висока смъртност измежду младежи, което съгласно учените не е особено за постоянна популация и може да сочи към пагубно събитие като заболявания, апетит или спорове.

Втората фаза демонстрира генетични връзки с популации от Южна Франция и Иберийския полуостров, което допуска миграция и ново заселване в региона на Парижкия басейн.

Сред вероятните аргументи за този демографски срив се преглежда композиция от фактори. В костните остатъци са открити следи от патогенни бактерии, в това число чума и рецидивираща тресчица.

Учени означават, че съществуването на тези патогени демонстрира необятно публикувани инфекции в интервала, въпреки да не е потвърдено, че чумата сама по себе си е предизвикала колапса.

Екологични данни от района също сочат към възобновяване на гори и понижаване на земеделската интензивност, което е типично за спад на популацията.

Генетичният разбор разкрива и смяна в обществената конструкция. Преди рецесията заровените хора са били близки роднини, до момента в който по-късно връзките са по-слаби, което допуска по-разредено население и нови общности.

Изводите сочат към интервал на мощен напън върху човешките популации, последван от демографско обновяване и заселване на нови групи.

Изследователите акцентират, че този местен модел може да не изяснява цялостния развой в Европа, само че демонстрира необятно публикувана ера на неустойчивост в края на неолита.