Нарастването на американския дълг не показва никакви признаци на забавяне,

Нарастването на американския дълг не демонстрира никакви признаци на закъснение, до момента в който страната навлиза по-дълбоко във фискалната 2026 година Службата за бюджет към Конгреса (CBO) заяви, че през първите пет месеца на годината към федералния недостиг е прибавен още 1 трилион $.

Месечният бюджетен обзор на CBO, обновен до февруари 2026 година и оповестен във вторник, демонстрира, че единствено през предишния месец държавното управление е заело 308 милиарда $.

Разбира се, повече заеми значат и по-високи разноски за обслужване на дълга. Между октомври 2025 година (когато стартира фискалната 2026 година) и февруари Министерството на финансите е платило с 31 милиарда $ повече за лихви по обществения дълг в съпоставяне със същия интервал на миналата година. В резултат на това, единствено за пет месеца ведомството е платило общо 433 милиарда $ за обслужване на обществения дълг, който към този момент приближава 38.9 трилиона $.

От CBO показват, че разноските за лихви са се нараснали „ тъй като дългът е по-голям, в сравнение с през първите пет месеца на фискалната 2025 година, както и заради по-високите дълготрайни лихвени проценти “.

От там прибавят:

Спадът на краткосрочните лихвени проценти отчасти смекчи общото повишаване на заплащанията по лихви. “

Въпреки стряскащите суми, дефицитът в действителност се усъвършенства по отношение на заемането на пари през предходната година. За същия интервал (октомври 2024 година – февруари 2025 г.) държавното управление е трябвало да заеме със 142 милиарда $ повече спрямо тазгодишните стойности.

Подобрението обаче надали ще успокои така наречен „ бюджетни ястреби “, които упорстват Съединените щати да приведат обществените си финанси в по-добър ред. Мая МакГиниъс, президент на Комитета за виновен федерален бюджет (CRFB), съобщи, че заплащанията на лихви по дълга се чака да надвишават 1 трилион $ тази година и да преминат границата от 2 трилиона $ до 2036 година

Това не може да бъде стабилно “, сподели МакГиниъс. „ Нашите фискални проблеми няма да се решат сами. Нуждаем се от това политиците да се обединят, да се съгласят да понижат дефицитите – цел от 3% недостиг по отношение на Брутният вътрешен продукт би била положително начало – и да слагат националния дълг на устойчива низходяща траектория като дял от стопанската система. “

Икономистите обаче не са безусловно обезпокоени от общото равнище на дълга (всъщност държавният дълг е нужна основа на световните финансови пазари). По-важно е съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт, което мери заемането на една страна по отношение на нейния стопански напредък. Ако този баланс се изкриви прекалено много, растежът може да бъде възпрепятстван от несъразмерните средства, нужни за заплащания по лихви.

Макар апелът за годишна цел от 3% недостиг по отношение на Брутният вътрешен продукт да се разграничава от индикатора дълг към Брутният вътрешен продукт, той също обвързва държавното заемане с икономическата продукция. През последните години съотношението недостиг към Брутният вътрешен продукт се движи сред 5 и 6%.

Балансът на държавното управление

Ако се прегледат първите пет месеца на фискалната 2026 година, картината на недостига не се усъвършенства по отношение на фискалната 2025 година поради понижени разноски. По-скоро държавното управление е генерирало по-високи доходи, които отчасти компенсират по-големите разноски.

Постъпленията от митнически такси – в това число доходи от мита – са били повече от четири пъти по-големи в съпоставяне със същия интервал на предходната година, което съставлява нарастване от 109 милиарда $.

Макар че част от събраните мита през 2025 година ще би трябвало да бъдат върнати на американските вносители след решение на Върховния съд на Съединени американски щати от 20 февруари, последващите мита, оповестени от Белия дом, значат, че дефицитът на доходи остава относително стеснен.

По същия метод държавната хазна е получила спомагателни средства и от нарастванията в налозите върху приходите на физическите лица и в осигурителните вноски (социално осигуряване), които дружно са нарастнали със 132 милиарда $.

Разходите обаче също са нарастнали доста. През първите пет месеца на годината те доближават 3.1 трилиона $ – с 64 милиарда повече по отношение на същия интервал на предходната година. Най-забележимо е нарастването при трите най-големи разходни стратегии – общественото обезпечаване, Medicare и Medicaid – чиито разноски са нарастнали със 104 милиарда $.

Министерството на защитата и Министерството по въпросите на ветераните също са отчели растеж на разноските, до момента в който Министерството на земеделието, Министерството на вътрешната сигурност и Министерството на образованието са понижили своите разноски.

Агенцията за запазване на околната среда също е отчела спад на разноските с 20 милиарда $, защото през ноември и декември 2024 година е изразходвала 20 милиарда $ по стратегия за грантове за чиста сила, основана със закона за бюджетното координиране от 2022 година