Вестник Аш Шарк ал Аусат: Ливан е на ръба между папското посещение и ултиматума на САЩ за оръжията на Хизбула
Нараства публичното безпокойствие в Ливан с приближаването на две основни дати – визитата на папа Лъв XIII от 30 ноември до 2 декември и заложения от Съединените щати период за решение на въпроса с оръжията на шиитската формация „ Хизбула “ до края на годината, оповестява в. „ Аш Шарк ал Аусат “.
Политическите крайни периоди въздействат на ежедневните решения – от пътувания до работни проекти и образуване на празници. Много жители на Ливан отсрочват уговорките си за след новогодишните празници.
Ливанският откривател Карим, който е в Париж, споделя пред саудитското издание, че е предпочел да не бъде в страната през този интервал. „ Планирах да прекарам новогодишните празници със фамилията, само че зачестилите диалози, че ситуацията може да се промени след визитата на папата, ме накараха да трансформира проектите. Многото ливанци имат вяра, че краят на годината може да докара до политически или сигурностни промени. Предпочитам да не съм в Ливан сега, “ споделя той.
Учителката Майса отбелязва, че хората постоянно повтарят едно и също – „ дано изчакаме да премине визитата на папата. “
Надин, здравна сестра в болница в южните покрайнини на Бейрут, прибавя, че някои пациенти отсрочват не в незабавен порядък интервенции за идната година. Мнозина се запитват какво ще донесе след заминаването на папата и какво ще се случи в последните дни на годината, споделя тя.
Психотерапевтът Дауд Фараж разяснява, че Ливан се намира в интервал на възходяща тревога, обвързвана с войната. Ливанците се интересуват от две съществени тематики – визитата на папата и широкоразпространеното мнение, че Съединени американски щати смятат края на годината за финален късмет да се реши казусът с оръжията на „ Хизбула “.
Много хора се притесняват, че пресенето на папата може да докара до нова ескалация. „ Без успокояващи публични изказвания, ливанците живеят в непрекъснато лекуване, “ показва Фарадж.
Според него тревогата произтича от действителността, а не от спекулации. „ В момента ливанците виждат войната като евентуален сюжет. Това е задоволително, с цел да се трансформира тревогата в естествена реакция. “ Дори в случай че предстоящ спор бъде стеснен, груповото подсъзнание неотложно напомня насилието от предходни войни, “ добавя той.
Страхът е двоен, показва той. Присъствието на оръжията на „ Хизбула “ буди терзания за вероятно стълкновение. Някои хора ги преглеждат като опасност, до момента в който други ги смятат за отбрана. Тази двоякост провокира чувство за парализа, заключава Фарадж.
