Отиде си актьорът Йосиф Сърчаджиев
Напусна ни Йосиф Сърчаджиев. Големият артист е умрял през вчерашния ден - на 1 юли, оповестиха от фамилията му. Сбогуването е било през днешния ден, в стеснен кръг, както самият той е поискал в последните си дни.
Йосиф Сърчаджиев живя с театъра и киното и остави незабравими облици. Само на 15 години се качва на сцената на Народния спектакъл – в " Сирано дьо Бержерак ", постановката на татко му – Стефан Сърчаджиев. Пътят към огромната сцена и екрана обаче минава и през работа като осветител в Киноцентъра, присъединяване в самоинициативен сценичен състав, написа bntnews.bg.
Завършва ВИТИЗ при проф. Моис Бениеш, Елка Михайлова и Апостол Карамитев, от който научава най-важния урок за театъра - работи, работи, работи. Има над 60 театрални и 50 кино функции, 30 телевизионни постановки.
Кралят в „ Напразните старания на любовта “, Вурм в „ Коварство и обич “, Мастаков в „ Чудаци “, цар Петър в „ Книга на царете “, Хоров в „ Службогонци “, Владимир в „ Очакване на Годо “, а за ролята на Пунтила в пиесата на Брехт получава премия на Съюза на българските актьори. Носител на „ Аскеер “ за най-хубава мъжка роля и за изцяло творчество, медал „ Св. св. Кирил и Методий “, премията на София филм фест и на Столичната община – за принос към киноизкуството.
Актьорът не оставаше настрана от бурните процеси в българското общество, вълнуваше се от всичко
„ От всичко, което става в България – политика, равнището на мисълта на хората, проблемите с всекидневието, културната, театърът, киното. Не съм затворен с каменни огради. “
Казваше „ Демокрацията желае работа, работа, работа “. В края на 90-те е член на Националния съвет за радио и телевизия от квотата на Народното събрание. Оставя сериозна диря и с филмовите облици „ Време разделно “, „ Жребият “, „ Бон късмет, инспекторе “, а последните му функции са в „ Жените в действителност плачат “ и „ Януари “. След тежката здравословна борба застана от другата страна на сцената, а единствено преди година сложи „ Асансьорът “ от Георги Марков, в която самият той е играл преди пет десетилетия.
Йосиф Сърчаджиев живя с театъра и киното и остави незабравими облици. Само на 15 години се качва на сцената на Народния спектакъл – в " Сирано дьо Бержерак ", постановката на татко му – Стефан Сърчаджиев. Пътят към огромната сцена и екрана обаче минава и през работа като осветител в Киноцентъра, присъединяване в самоинициативен сценичен състав, написа bntnews.bg.
Завършва ВИТИЗ при проф. Моис Бениеш, Елка Михайлова и Апостол Карамитев, от който научава най-важния урок за театъра - работи, работи, работи. Има над 60 театрални и 50 кино функции, 30 телевизионни постановки.
Кралят в „ Напразните старания на любовта “, Вурм в „ Коварство и обич “, Мастаков в „ Чудаци “, цар Петър в „ Книга на царете “, Хоров в „ Службогонци “, Владимир в „ Очакване на Годо “, а за ролята на Пунтила в пиесата на Брехт получава премия на Съюза на българските актьори. Носител на „ Аскеер “ за най-хубава мъжка роля и за изцяло творчество, медал „ Св. св. Кирил и Методий “, премията на София филм фест и на Столичната община – за принос към киноизкуството.
Актьорът не оставаше настрана от бурните процеси в българското общество, вълнуваше се от всичко
„ От всичко, което става в България – политика, равнището на мисълта на хората, проблемите с всекидневието, културната, театърът, киното. Не съм затворен с каменни огради. “
Казваше „ Демокрацията желае работа, работа, работа “. В края на 90-те е член на Националния съвет за радио и телевизия от квотата на Народното събрание. Оставя сериозна диря и с филмовите облици „ Време разделно “, „ Жребият “, „ Бон късмет, инспекторе “, а последните му функции са в „ Жените в действителност плачат “ и „ Януари “. След тежката здравословна борба застана от другата страна на сцената, а единствено преди година сложи „ Асансьорът “ от Георги Марков, в която самият той е играл преди пет десетилетия.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ