Спомен за Анжел Вагенщайн
Напусна ни един от най-ярките интелектуалци на нашето време Анжел Вагенщайн.
Големият български сценарист, публицист, държавник и депутат умря на 100-годишна възраст.
Филмите " След края на света " и " Звезди в косите, сълзи в очите " са измежду обичаните на българската аудитория, а " Звезди " е със особено отличие от Кан.
Волята на Вагенщайн е да бъде изпратен в стеснен фамилен кръг, а месец след погребението му - паметта му ще бъде почетена в Софийската синагога.
Столетието на Анжел Вагенщайн е като спомен за непреходните полезности. Учат те да зачиташ другите, да им подаваш ръка и даже да разказваш за тях с топлина и обич. Но с изключение на с уроци за хубостта в живота, столетието на Анжел Вагенщайн беше изпълнено и с уроци за справедливостта.
Личният му образец беше най-големият измежду тях: обичта към своите не е причина да им спестяваш истината.
" Стените имат две страни - коя стена е оттатък? Както истините имат две страни - зависи на коя си ти и на коя страна са другите, че не е по този начин просто да оцениш кой е оттук, кой е отвъд4, споделяше той.
Надживява няколко столетия, въпреки че е наказан на гибел. След това същата тази орис му отрежда да бъде в един най-ярките общественици и да напише сюжетите на най-обичаните български филми.
" Имах щастието два пъти да работя с Анжел Вагенщайн - като млад режисьор като млад режисьор за " Звезди в косите, сълзи в очите ". Втория път за " След края на света ". Това не бяха уроци, това беше цяла школа за мен. Сътрудничеството с Анжел. Той беше човек с необикновено възприятие за комизъм, с изострен разум и полемиките, които водихме по това по какъв начин да заснемем всеки епизод, нося надълбоко в сърцето си ", сподели режисьорът проф. Иван Ничев.
" Не се опасяваше от нищо. Беше обективен към интелигентните и надарените към себе си и безсърдечен към бездарниците във всяко едно поле. Аз приготвям и един документален филм за него. За страдание той няма да може да го види, който е копродукция с Българска национална телевизия ", сподели сценаристът Димитър Стоянович.
" Да се надяваме, че паметта за него ще бъде дълга, тъй като словото му, книгите му са наситени с същински гений и родолюбие ", сподели писателят проф. Иван Гранитски.
Когато празнува своята 100-годишнина, чухме и едно от последните послания на Анжел Вагенщайн:
" Да остарееш не е героизъм, нито мотив за горделивост. Природата има свое скрито и мистично мерило за отпуснатите ти левги живот и само тяхната стойност зависи от теб. От твоята резистентност и непримиримост да следваш посоката към храма, макар че той е надалеч оттатък хоризонтите на нашия живот ".
А посоката на огромния интелектуалец вместо да ни води надалече ще продължи ни води към нашите души. Там, където ще откриваме, че можем да бъдем и положителни.
Големият български сценарист, публицист, държавник и депутат умря на 100-годишна възраст.
Филмите " След края на света " и " Звезди в косите, сълзи в очите " са измежду обичаните на българската аудитория, а " Звезди " е със особено отличие от Кан.
Волята на Вагенщайн е да бъде изпратен в стеснен фамилен кръг, а месец след погребението му - паметта му ще бъде почетена в Софийската синагога.
Столетието на Анжел Вагенщайн е като спомен за непреходните полезности. Учат те да зачиташ другите, да им подаваш ръка и даже да разказваш за тях с топлина и обич. Но с изключение на с уроци за хубостта в живота, столетието на Анжел Вагенщайн беше изпълнено и с уроци за справедливостта.
Личният му образец беше най-големият измежду тях: обичта към своите не е причина да им спестяваш истината.
" Стените имат две страни - коя стена е оттатък? Както истините имат две страни - зависи на коя си ти и на коя страна са другите, че не е по този начин просто да оцениш кой е оттук, кой е отвъд4, споделяше той.
Надживява няколко столетия, въпреки че е наказан на гибел. След това същата тази орис му отрежда да бъде в един най-ярките общественици и да напише сюжетите на най-обичаните български филми.
" Имах щастието два пъти да работя с Анжел Вагенщайн - като млад режисьор като млад режисьор за " Звезди в косите, сълзи в очите ". Втория път за " След края на света ". Това не бяха уроци, това беше цяла школа за мен. Сътрудничеството с Анжел. Той беше човек с необикновено възприятие за комизъм, с изострен разум и полемиките, които водихме по това по какъв начин да заснемем всеки епизод, нося надълбоко в сърцето си ", сподели режисьорът проф. Иван Ничев.
" Не се опасяваше от нищо. Беше обективен към интелигентните и надарените към себе си и безсърдечен към бездарниците във всяко едно поле. Аз приготвям и един документален филм за него. За страдание той няма да може да го види, който е копродукция с Българска национална телевизия ", сподели сценаристът Димитър Стоянович.
" Да се надяваме, че паметта за него ще бъде дълга, тъй като словото му, книгите му са наситени с същински гений и родолюбие ", сподели писателят проф. Иван Гранитски.
Когато празнува своята 100-годишнина, чухме и едно от последните послания на Анжел Вагенщайн:
" Да остарееш не е героизъм, нито мотив за горделивост. Природата има свое скрито и мистично мерило за отпуснатите ти левги живот и само тяхната стойност зависи от теб. От твоята резистентност и непримиримост да следваш посоката към храма, макар че той е надалеч оттатък хоризонтите на нашия живот ".
А посоката на огромния интелектуалец вместо да ни води надалече ще продължи ни води към нашите души. Там, където ще откриваме, че можем да бъдем и положителни.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ