Еврокомисарят по икономика Паоло Джентилони: България ще влезе в Еврозоната
Напролет ще е ясно дали покриваме критериите
Напролет ще е ясно дали България покрива критериите за еврозоната. Това съобщи еврокомисарят по стопанска система Паоло Джентилони в изявление по Нова тв. Той акцентира, че присъединението на България към зоната с обща валута е както в полза на нея самата, по този начин и на Европейски Съюз.
„ Критериите за приемане се основават върху конвергенцията на четири разнообразни детайла. За да го кажем по-просто: едното е обменният курс, другото е размерът на лихвения %, третият е положението на фиска – обществените финанси, задълженията и недостига, и последният детайл е инфлацията. България се оправя доста добре с три от тези четири детайла и ние чакаме идната пролет да измерим в каква степен инфлацията в България съответствува с упованията на европейската зона, което е последният детайл, който България би трябвало да извърши “, съобщи Джентилони.
По отношение на това дали България може да покрие критерия за инфлация, еврокомисарят съобщи, че тя в действителност се свива бързо в еврозоната. „ Нека да забележим какво ще е развиването за България и дали това предизвикателство ще бъде преборено напролет. При всички случаи ще бъде реализирано. Ние не обсъждаме дали България ще влезе или няма да влезе в еврозоната. България ще влезе в еврозоната “, уточни Джентилони.
„ Българският бюджет е напълно в линия с европейските рекомендации и упования, също и по отношение на влизането в еврозоната. Разбира се, числата, които Вие споменахте, са разнообразни от числата, които можем да забележим за същите индикатори в други европейски страни, където минималната заплата и минималната пенсия са по-високи. Тук основният въпрос е доколко тази разлика е сравнима с разликата за разноските за живот и по този начин нататък. Това е нещо, което националните управляващи, могат да измерят по-добре в сравнение с ние. Това, което ние можем да кажем, е, че процесът на увеличение на цената на брутния вътрешен артикул на глава от популацията или с други думи какъв брой богати са българите след приемането на България в Европейския съюз до момента. Този индикатор се е нараснал необикновено. Само ще загатна една стойност – когато България влезе в Европейския съюз, брутният вътрешен артикул на глава от популацията беше 40% от междинното за европейския съюз - 40% не от най-богатите, не, по отношение на Люксембург, само че от междинното за Съюза. Сега този % е 67% от междинния за Съюза. Тази разлика сред междинния Брутният вътрешен продукт на глава от популацията за българските жители и междинния за европейските жители към момента не е преодоляна. Такава разлика съществува, само че тази разлика понижа трагично в последните 17 години “, съобщи още Джентилони.
Напролет ще е ясно дали България покрива критериите за еврозоната. Това съобщи еврокомисарят по стопанска система Паоло Джентилони в изявление по Нова тв. Той акцентира, че присъединението на България към зоната с обща валута е както в полза на нея самата, по този начин и на Европейски Съюз.
„ Критериите за приемане се основават върху конвергенцията на четири разнообразни детайла. За да го кажем по-просто: едното е обменният курс, другото е размерът на лихвения %, третият е положението на фиска – обществените финанси, задълженията и недостига, и последният детайл е инфлацията. България се оправя доста добре с три от тези четири детайла и ние чакаме идната пролет да измерим в каква степен инфлацията в България съответствува с упованията на европейската зона, което е последният детайл, който България би трябвало да извърши “, съобщи Джентилони.
По отношение на това дали България може да покрие критерия за инфлация, еврокомисарят съобщи, че тя в действителност се свива бързо в еврозоната. „ Нека да забележим какво ще е развиването за България и дали това предизвикателство ще бъде преборено напролет. При всички случаи ще бъде реализирано. Ние не обсъждаме дали България ще влезе или няма да влезе в еврозоната. България ще влезе в еврозоната “, уточни Джентилони.
„ Българският бюджет е напълно в линия с европейските рекомендации и упования, също и по отношение на влизането в еврозоната. Разбира се, числата, които Вие споменахте, са разнообразни от числата, които можем да забележим за същите индикатори в други европейски страни, където минималната заплата и минималната пенсия са по-високи. Тук основният въпрос е доколко тази разлика е сравнима с разликата за разноските за живот и по този начин нататък. Това е нещо, което националните управляващи, могат да измерят по-добре в сравнение с ние. Това, което ние можем да кажем, е, че процесът на увеличение на цената на брутния вътрешен артикул на глава от популацията или с други думи какъв брой богати са българите след приемането на България в Европейския съюз до момента. Този индикатор се е нараснал необикновено. Само ще загатна една стойност – когато България влезе в Европейския съюз, брутният вътрешен артикул на глава от популацията беше 40% от междинното за европейския съюз - 40% не от най-богатите, не, по отношение на Люксембург, само че от междинното за Съюза. Сега този % е 67% от междинния за Съюза. Тази разлика сред междинния Брутният вътрешен продукт на глава от популацията за българските жители и междинния за европейските жители към момента не е преодоляна. Такава разлика съществува, само че тази разлика понижа трагично в последните 17 години “, съобщи още Джентилони.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ