Журналисти: Парламентът се превръща в казарма от времето на Живков
Напрежението към измененията в правилника на Народно заседание продължава да пораства, откакто ръководещите упорстват Народното събрание да работи „ без блокажи “, а опозицията вижда в това рисков опит за заглушаване на другите отзиви и ограничение на дебата.
В ефира на Bulgaria ON AIR журналистът Валерия Велева направи любопитен паралел сред политическата атмосфера и еуфорията след успеха на Дара на Евровизия 2026. По думите ѝ, хората обезверено търсят позитивни страсти, тъй като политиците през последните години са „ изтръгнали “ оптимизма от обществото.
„ Все още българският народ не е изцяло смачкан и отчаян. Запазил е способността да се радва “, разяснява Бойко Станкушев, който предизвести, че сходни публични настроения могат да доведат и до нов вид политически фигури в бъдеще.
Двамата публицисти насочиха остри рецензии към предложенията на Прогресивна България за промени в парламентарния устав. Според Велева това наподобява като „ легализиране на диктата “ в Народното събрание, а Станкушев съпостави обстановката с „ комунистически псевдопарламент “.
„ Имам възприятието, че в Народното събрание ще се настани някаква казарма “, съобщи Велева, до момента в който Станкушев добави, че ръководещите на процедура се пробват да лимитират правото на диалект на всички отвън личното им болшинство.
В мненията се появиха и тежки исторически съпоставения. „ Връща се времето на Тодор Живков “, съобщи Велева, визирайки съгласно нея все по-авторитарния жанр на ръководство.
Темата за защитата на Бойко Борисов и Делян Пеевски също бе наранена, като Станкушев акцентира, че същинският въпрос не е дали защитата би трябвало да бъде свалена, а дали действително съществуват закани и по какъв начин институциите реагират.
Според Велева свадите се сменят толкоз бързо, че липсва действителен публичен диалог и резистентен разговор. „ Днес е правилникът, на следващия ден ще е Тристранката… “, означи тя, предупреждавайки, че всяко ръководство, което се опияни от болшинството си, рано или късно заплаща политическата цена.
И двамата коментатори обрисуваха картина на все по-напрегната политическа среда, в която неналичието на разговор, дълготрайна визия и доверие към институциите може да се трансформира в сериозен проблем за ръководството.
