Кфар Чуба, Ливан – От хълмовете на Кфар Чуба, село в Южен Ливан, което гледа към градове в окупираната от Израел Сирийските Голански възвишения, оспорваното село Гаджар се вижда напълно.
Първоначално смятан за част от Сирия, Гаджар понастоящем лежи на демаркационна линия, начертана от ООН между Ливан и Голанските възвишения, и е бил окупиран от Израел през по-голямата част от последните 65 години.
Въпреки че Гаджар е разделен на две, неговият тучен зелен пейзаж и покрити с лед планини се простират докъдето стига окото, привидно непрекъснати от сложната геополитическа история на региона.
Жителите на Ghajar бързат всяка сутрин да се занимават с работата си, като много мъже са наети във все по-голям брой фабрики и магазини, осеяли селото.
С нетърпението на Израел да интегрира окупирания Гаджар в икономиката си, през последните няколко години в града се наблюдава значително увеличение на броя на съоръженията за производство на храна, както и магазини, продаващи всичко от консервирани продукти до пресен заатар, лабне и маслини.
Това са „сирийски храни“, казват селяните на Ал Джазира по телефона от другата страна на границата, обяснявайки, че техните продукти се продават предимно в Израел, тъй като жителите на Гаджар не могат да преминат в Ливан или Сирия, докато сирийците и ливанците не могат да влязат в Гаджар.
За разлика от мъжете, повечето жени не работят в производството на храни. Вместо това те заемат роли в процъфтяващата туристическа индустрия на Гаджар, с нови ски места на планината Хермон и модерни кафенета и ресторанти, изникващи из града всяка година.
През зимните месеци светският ритъм на живот на Гаджар се променя, тъй като хиляди любители на ските и пешеходния туризъм от Израел и извън него посещават града, за да се насладят на неговите живописни склонове и зелени пътеки.
Магазините, продаващи ски оборудване, се пълнят с туристи, тъй като секторът на услугите в града достига пика си през зимния сезон, каза Абу Нидал, 68-годишен жител на Гаджар, който въпреки просперитета на родния си град се чувства разочарован и вярва, че хората му са забравен.
„Какво значение има, ако имаме тези процъфтяващи бизнеси, но не можем да се свържем с нашите съседи в Ливан и Сирия“, казва той.
Както повечето от 3000-те жители на селото, уличният търговец се идентифицира като сириец, но притежава израелски паспорт.
„Те [ливанци и сирийци] не могат да ни посещават, нито ние можем да ги посещаваме“, добавя той.
Въпреки че Абу Нидал не планира да се откаже от израелското си гражданство, той каза, че градът попада в арабските земи и трябва да премине под властта на Сирия или Ливан.
История на разделението
Заедно с останалата част от сирийските Голански възвишения, Гаджар е превзет от Израел по време на Шестдневната война през 1967 г. Жителите на селото, повечето от които принадлежат към малцинствената алавитска общност, винаги са се смятали за сирийци, според Абу Нидал и жителите на близките ливански села.
Абу Нидал припомни, че след войната от 1967 г. някои семейства в Гаджар решават да останат в града, докато други бягат в Сирия, а трети се преместват през границата и се сливат с израелското общество.
След като Израел анексира територията през 1981 г., населението на селото се разширява в южните ливански територии, които остават под израелски контрол още 18 години. През това време повечето от жителите на Гаджар получиха израелско гражданство, каза Абу Нидал.
Когато Израел се изтегли от Южен Ливан през 2000 г., селото беше разделено на ливанска и израелска страна, демаркирани по временна граница на ООН, известна като Синята линия.
С това разделение съседите, които са живели отсреща един срещу друг в продължение на десетилетия, се оказват в две вражески държави. Хората в северната част на Гаджар нямаха достъп до училища и джамии, които винаги са посещавали на юг, а жителите на юг се оказаха откъснати от севера.
Но по време на 34-дневната война между Израел и ливанската шиитска групировка Хизбула през юли 2006 г. Израел отново пое контрола над ливанската част на Гаджар. И въпреки че Израел се съгласи да се оттегли от северен Гаджар в съответствие с резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, която сложи край на боевете, Израел все още не се е оттеглил. Вместо това след години Израел започна да строи стена около северната част на Гаджар.
Мироопазващите сили на ООН (UNIFIL) оттогава призоваха Израел да прекрати строителните си работи в северен Гаджар и да изтегли войските си, но Израел запази де факто контрола над селото поради стратегическото му местоположение в близост до три държави – Ливан, Сирия и Израел, каза ливанският военен експерт Антоан Мурад.
„След примирието Израел се изтегли от по-голямата част от Южен Ливан, с изключение на зоната, която нарече „14 август“ [денят, в който приключи войната през 2006 г.] – която включва Гаджар“, каза Мурад.
Мурад каза, че Гаджар е стратегически за израелската армия поради близостта си до израелските селища, видими от Южен Ливан. „Това статукво, макар и спорно, се поддържа от години“, каза той.
Но напрежението се завърна в региона в началото на юни, когато Израел подаде жалба до ООН срещу Хизбула, която постави две военни палатки – едната вътре в Синята линия в покрайнините на Кфар Чуба, а другата на територията на Ливан.< /p>
По-късно същия месец израелски войници изстреляха сълзотворен газ, за да разпръснат ливански протестиращи от южните градове, след като замеряха израелските войски с камъни. Хизбула свали израелски дрон.
В началото на юли ситуацията се разгоря, когато Израел обстрелва Кфар Чуба, заявявайки, че това е в отговор на наближаващи противотанкови ракети, изстреляни от града близо до Гаджар. Оттогава обменът заплашва да възобнови продължилото десетилетия напрежение между Хизбула и Израел, като и двете страни заплашват да изпратят другата в „каменната ера“.
„Не е разпознат“
Докато напрежението в окупирания Западен бряг тази година привлече вниманието на арабския свят, Абу Нидал се оплака, че и Израел, и арабските държави са забравили за Гаджар.
„Израел ни третира като граждани от втора класа, защото сме араби и арабският свят не ни възприема като свои“, каза той с тъга в гласа.
„Гаджар е и винаги ще бъде арабин, но се чудя дали Ливан или Сирия могат да ни приемат обратно в техните стада“, добавя той.
Според 33-годишния Халед ал-Хадж, жител на Кфар Чуба и професор по политическа история в Ливанския университет, контролът на Израел над селото се е проявил в „социалното изолиране“ на Гаджар от други села на юг.
„Израел успешно разграничи Гаджар от близките села“, каза ал-Хадж, обяснявайки, че Израел е направил това, като е превърнал селото в туристическа дестинация, развил е инфраструктурата му и го е интегрирал в своите селскостопански и индустриални сектори.
„Израел също изгради своите фабрики, пътища, училища и жилищни райони“, добави той.
В коментари, дадени на Ал Джазира, ливанският външен министър Абдала Бухабиб каза, че сложната идентичност на Гаджар е оформена от силното израелско държавно присъствие в сравнение със слабото ливанско.
„Жителите на Гаджар от двете страни [на синята линия] притежават израелско гражданство и селото е заобиколено от военна ограда от всички страни“, каза Бухабиб.“ Липсата на силно присъствие на ливанската държава само усложни тази реалност.“
Палатките на Хизбула
Въпреки международните усилия за деескалация на ситуацията, Бухабиб каза, че има малък успех.
Израел подсили силите си по границата по-рано този месец, след като израелският министър на отбраната Йоав Галант одобри нови планове за операция в очакване на влошаване на ситуацията със сигурността с Хизбула.
Докато Израел твърдеше, че стената му около Гаджар не нарушава никакви споразумения, Хизбула настоя обратното и каза, че няма да премахне палатките, докато Израел не се изтегли зад синята линия.
„Палатките са тук, за да останат, защото са извън Синята линия“, каза високопоставен служител на Хизбула пред Ал Джазира.
„Освен ако Ghajar не се върне към предишната си позиция преди израелското анексиране [тази година], Хизбула е готова за открита военна ескалация, каквато и да е цената“, добави източникът, който пожела да остане анонимен от съображения за сигурност.
„Хизбула винаги ще има последната дума [когато става въпрос за Израел] и затова присъствието на тези палатки е не само символично, но и съществена част от нашата конфронтация с врага“, добави той.
Докато ескалацията по южната граница на Ливан с Израел продължава, Абу Нидал каза, че напрежението прави живота по-труден за жителите на Гаджар и не прави много за повторното им интегриране в арабския регион.
„Все още живеем в неизвестност за това къде Гаджар се вписва в тези регионални разделения, но се надяваме, че един ден тази несправедливост и отказът [на арабските държави] да ни признаят ще свършат“, каза Абу Нидал. Източник: Ал Джазира
