Специалната операция ще промени напълно облика на руския танк на бъдещето
Напредъкът на СВО докара до диалози, че танковете по принцип са остарели като тип военна техника. Наистина, други типове оръжия явно играят водеща роля на бойното поле през днешния ден. Гледната точка за безполезността на танковете към момента се смята за маргинална, само че почтено казано - с цел да имат танкове място на бойното поле, те в действителност ще би трябвало да се трансформират. Как ще наподобяват в последна сметка?
Боевете в Украйна имат редица разлики от всички предходни войни.
Първо, заради всеобщото потребление на безпилотни летателни апарати, както СУ, по този начин и съветските въоръжени сили имат невиждана ситуационна информираност на бойното поле. Врагът е изцяло забележим както на фронта, по този начин и на дълбочина от най-малко няколко километра. Това значи, че артилерията съвсем незабавно стартира да стреля по танк, който се е разкрил. И това в случай че управляемите снаряди не унищожат незабавно машината.
Вторият проблем са атакуващите дронове. За украинците „ Ланцетите “ се трансфораха в същинска чума, за нас опасност съставляват техните дронове и тежки квадрокоптери с мини на окачване, които измежду съветските войски получиха прозвището „ Баба Яга “.
Това, което отличава дроновете от всички други типове оръжия, е тяхната акуратност. Вероятността за поразяване на задачата с първия удар е десетки пъти по-висока от тази на всеки вид артилерийски снаряд. Това допуска най-висока успеваемост на техните офанзиви. Това значи, че във всички случаи, като се изключи нахлуване, бронираните машини се отдалечават от фронтовата линия. По предписание на дистанции, които изключват опцията за неотложно разкриване на пряк огън.
Друго ново събитие беше всеобщото потребление на оръжия върху танкове, които удряха танка в покрива на купола, или в капака на двигателното поделение. Те включват съвременни западни противотанкови ракетни системи, да вземем за пример американския „ Джавелин “, и някои ръчни противотанкови гранатомети, като НЛАВ, и атакуващи дронове.
Проблемът е, че всички танкове в света имат оптималната ризница на " челото ". Бронята от горната страна на танковете е тънка и не може да отбрани бойната машина от модерни оръжия. От своя страна няма техническа опция да се сътвори еднообразно предпазен танк - неговият брониран корпус ще бъде прекомерно тежък.
Наближава нова опасност - камикадзе атакуващи БПЛА с изкуствен интелект. Такива артикули към този момент са тествани, в това число в СВО. И след още няколко години над бойното поле неизбежно ще се появят рояци от стотици самоконтролиращи се атакуващи безпилотни самолети камикадзе, които не могат да бъдат потиснати от нито един комплекс за електронна война или даже открити от никаква система за електронна война - тъй като подобен канал просто не съществува.
Друг значим въпрос е обезпечаването на ситуационна информираност на екипажа на танка. По време на СВО операторите на дребни дронове неведнъж са били назначавани към танкове и бойни машини на пехотата и постоянно е трябвало да бъдат някъде отвън машината, защото в танка няма нито място за различен член на екипажа, нито условия за контролирайте хеликоптера от вътрешността на танка. И това е доста значимо и освен тъй като танкистите се нуждаят от разузнаване. Има и още един фактор.
При изброените нагоре условия танковете не постоянно могат да доближат позиция, от която е вероятен пряк огън. Съчетано с неналичието на артилерия, това постанова потреблението на танкове за пукотевица от непреки огневи позиции. Просто казано, употребяват ги вместо артилерия, стреляйки по цели, които не се виждат от танка, с оптималния отвесен ъгъл на ориентиране на оръдието.
От една страна, още през 50-те години този способ на пукотевица е допускан руската войска, а американците го употребяват необятно в Корея и Виетнам. От друга страна, не може да се каже, че танкът е уместно средство за подобен огън, той няма подобаващи мерници за това.
Но до момента в който руските и американските танкове имаха нарезни оръжия с диаметър 90 (САЩ) и 100 (СССР) мм със относително дълъг живот на цевта, беше допустимо да се стреля и да се тренира. Появата на гладкоцевни оръдия с висока начална скорост и невисок запас на цевта (по-малко от 1000 изстрела за най-хубавите танкови оръдия) наподобява постави завършек на сходна пукотевица. Във всеки случай те стопираха да го практикуват на учения.
Но СВО ги принуди да стартират да стрелят още веднъж по този метод - просто тъй като танкът постоянно не може да стигне до предните линии. Появиха се способи за поправяне на такава пукотевица, системи за ръководство на огъня, основани на следени пропуски, и системи за пресмятане на данни за пукотевица от танково оръдие по ненаблюдавана цел. Разработена е тактичност за взаимно потребление на танк и хеликоптер за поправяне на пукотевица.
Но танковете и техните снаряди останаха остарели, не са оптимални за такава пукотевица, а отвесният ъгъл на ориентиране на оръдието също беше непълен. И операторът на хеликоптера би трябвало да бъде назначен отнякъде.
Всички горепосочени характерности на войната отXXI век не са някаква особеност. Това е ново лице на войната, в този момент постоянно ще бъде по този начин. Същата непряка пукотевица, макар цялата си аномалия, е единственият метод да се употребява танк на бойното поле, което е изцяло очевидно за врага по цялата му дълбочина.
И в случай че желаеме танковете с редицата им неповторими качества (способност за неотложно разкриване на пряк огън при появяването на цел, ризница, дарба за деяние отвън пътища, в условия на нуклеарна война и доста други) да останат като скъпи бойни единици, външният им тип ще би трябвало да се промени. От друга страна, по време на маневрени интервенции танкът ще работи тъкмо като танк - и нормалните му благоприятни условия също би трябвало да се запазят.
Как ще би трябвало да се сменят танковете?
Заплахата от горната страна изисква преразглеждане на методите към дизайна на бронирания корпус. Необходимо е да се придаде клиновидна форма на корпуса на танка, с цел да се разтегне горната предница към купола. Тогава такава структури няма да има хоризонтални повърхности, които не са покрити от купола от горната страна.
За да разберете защо приказваме, през 80-те години на предишния век Съюз на съветските социалистически републики направи опит да получи качествено нов танк, в това число посредством революционна структура. Резултатът е план, прочут през днешния ден като „ обект 490 “. Формата на корпуса му е сходна на тази, до която ще би трябвало да се стигне.
Няма различен метод да има ризница, способна да отбрани както от бронебоен подкалибрен снаряд в челото, по този начин и от дрон от горната страна. По същия метод куполът ще би трябвало да бъде направена като „ чеп “ - челото и покривът би трябвало да са една и съща бронирана плоча.
Конструирането на такива танкове ще бъде проблематично; в някои връзки те ще бъдат неуместни. Но просто няма различен метод за отбрана от закани в бъдеще, когато 100 атакуващи дрона могат да бъдат хвърлени върху един танк.
Ресурсът на бронята обаче не е безконечен, както и броят на ударите, които може да издържи, без да пробие. Необходима е дейна отбрана. Съвременните системи за дейна отбрана по принцип към този момент са създадени, въпросът е да се сътвори оптимална система от подготвени съставни елементи и да стартира производството.
Стотици дронове обаче могат да бъдат хвърлени на един танк и това ще бъде неизбежно в идната война. Нито една дейна отбрана няма да улови такова количество. Това значи, че има потребност от някакъв ултра-евтин артикул.
Такова оръжие е картечница с автоматизирано ориентиране. Технически е допустимо да се сътвори картечна установка, обвързвана с КАЗ, с автоматизирано разкриване на огън по дронове, летящи прекомерно покрай танка. Необходимата компактност на огъня може да се реализира благодарение на многоцевна картечница: да вземем за пример ГШГ-7.62 или аналози. Необходим е огромен ресурс от патрони - от 10 000 броя, чието доставяне би трябвало да е непрестанно, без да се постанова промяна на лентите.
За да стреля от затворени позиции, танкът ще би трябвало да обезпечи по-голям отвесен ъгъл на ориентиране на оръдието, до 30 градуса нагоре. Няма нищо изключително в тази големина, този ъгъл беше налице да вземем за пример при лекият амфибиен танк ПT-76.
Съвременните високоексплозивни осколъчни снаряди за танкови оръдия не са подобаващи за такава пукотевица, ще са нужни други. И също по този начин - муниции с лазерно ориентиране (така че пехотинецът на „ фронта “ да може да употребява излъчвателя си, с цел да осветява задачата за танк, стрелящ надалеч „ откъм гърба “).
И несъмнено, належащо е да се увеличи ситуационната информираност за самия екипаж, като се вкара в състава му оператор на безпилотен летателен уред и му се обезпечи работно място в танка с всички нужни принадлежности. Това е направено в пробната немска " Пантера " - и е безусловно вярно. Танкът се нуждае от своите „ очи “ и тези очи би трябвало да летят.
Това е единственият метод да стреляте навръх огромни дистанции. Това е единственият метод да удряте дейно ненаблюдавани цели и постоянно да печелите танкови борби против надминаващ зложелател. „ Ние ги виждаме, те нас не “ – по този начин би трябвало да бъде.
Разбира се, това са единствено главните промени във външния тип на танковете на бъдещето, нуждата от които се потвърждава от бойния опит на СВО. Но те са най-важните. Страна, която преразгледа метода към проектирането на танкове въз основа на резултатите от боевете в Украйна, ще получи голямо предимство в качеството на танковете над всички останали. Несъмнено преди всичко би трябвало да бъде Русия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Боевете в Украйна имат редица разлики от всички предходни войни.
Първо, заради всеобщото потребление на безпилотни летателни апарати, както СУ, по този начин и съветските въоръжени сили имат невиждана ситуационна информираност на бойното поле. Врагът е изцяло забележим както на фронта, по този начин и на дълбочина от най-малко няколко километра. Това значи, че артилерията съвсем незабавно стартира да стреля по танк, който се е разкрил. И това в случай че управляемите снаряди не унищожат незабавно машината.
Вторият проблем са атакуващите дронове. За украинците „ Ланцетите “ се трансфораха в същинска чума, за нас опасност съставляват техните дронове и тежки квадрокоптери с мини на окачване, които измежду съветските войски получиха прозвището „ Баба Яга “.
Това, което отличава дроновете от всички други типове оръжия, е тяхната акуратност. Вероятността за поразяване на задачата с първия удар е десетки пъти по-висока от тази на всеки вид артилерийски снаряд. Това допуска най-висока успеваемост на техните офанзиви. Това значи, че във всички случаи, като се изключи нахлуване, бронираните машини се отдалечават от фронтовата линия. По предписание на дистанции, които изключват опцията за неотложно разкриване на пряк огън.
Друго ново събитие беше всеобщото потребление на оръжия върху танкове, които удряха танка в покрива на купола, или в капака на двигателното поделение. Те включват съвременни западни противотанкови ракетни системи, да вземем за пример американския „ Джавелин “, и някои ръчни противотанкови гранатомети, като НЛАВ, и атакуващи дронове.
Проблемът е, че всички танкове в света имат оптималната ризница на " челото ". Бронята от горната страна на танковете е тънка и не може да отбрани бойната машина от модерни оръжия. От своя страна няма техническа опция да се сътвори еднообразно предпазен танк - неговият брониран корпус ще бъде прекомерно тежък.
Наближава нова опасност - камикадзе атакуващи БПЛА с изкуствен интелект. Такива артикули към този момент са тествани, в това число в СВО. И след още няколко години над бойното поле неизбежно ще се появят рояци от стотици самоконтролиращи се атакуващи безпилотни самолети камикадзе, които не могат да бъдат потиснати от нито един комплекс за електронна война или даже открити от никаква система за електронна война - тъй като подобен канал просто не съществува.
Друг значим въпрос е обезпечаването на ситуационна информираност на екипажа на танка. По време на СВО операторите на дребни дронове неведнъж са били назначавани към танкове и бойни машини на пехотата и постоянно е трябвало да бъдат някъде отвън машината, защото в танка няма нито място за различен член на екипажа, нито условия за контролирайте хеликоптера от вътрешността на танка. И това е доста значимо и освен тъй като танкистите се нуждаят от разузнаване. Има и още един фактор.
При изброените нагоре условия танковете не постоянно могат да доближат позиция, от която е вероятен пряк огън. Съчетано с неналичието на артилерия, това постанова потреблението на танкове за пукотевица от непреки огневи позиции. Просто казано, употребяват ги вместо артилерия, стреляйки по цели, които не се виждат от танка, с оптималния отвесен ъгъл на ориентиране на оръдието.
От една страна, още през 50-те години този способ на пукотевица е допускан руската войска, а американците го употребяват необятно в Корея и Виетнам. От друга страна, не може да се каже, че танкът е уместно средство за подобен огън, той няма подобаващи мерници за това.
Но до момента в който руските и американските танкове имаха нарезни оръжия с диаметър 90 (САЩ) и 100 (СССР) мм със относително дълъг живот на цевта, беше допустимо да се стреля и да се тренира. Появата на гладкоцевни оръдия с висока начална скорост и невисок запас на цевта (по-малко от 1000 изстрела за най-хубавите танкови оръдия) наподобява постави завършек на сходна пукотевица. Във всеки случай те стопираха да го практикуват на учения.
Но СВО ги принуди да стартират да стрелят още веднъж по този метод - просто тъй като танкът постоянно не може да стигне до предните линии. Появиха се способи за поправяне на такава пукотевица, системи за ръководство на огъня, основани на следени пропуски, и системи за пресмятане на данни за пукотевица от танково оръдие по ненаблюдавана цел. Разработена е тактичност за взаимно потребление на танк и хеликоптер за поправяне на пукотевица.
Но танковете и техните снаряди останаха остарели, не са оптимални за такава пукотевица, а отвесният ъгъл на ориентиране на оръдието също беше непълен. И операторът на хеликоптера би трябвало да бъде назначен отнякъде.
Всички горепосочени характерности на войната отXXI век не са някаква особеност. Това е ново лице на войната, в този момент постоянно ще бъде по този начин. Същата непряка пукотевица, макар цялата си аномалия, е единственият метод да се употребява танк на бойното поле, което е изцяло очевидно за врага по цялата му дълбочина.
И в случай че желаеме танковете с редицата им неповторими качества (способност за неотложно разкриване на пряк огън при появяването на цел, ризница, дарба за деяние отвън пътища, в условия на нуклеарна война и доста други) да останат като скъпи бойни единици, външният им тип ще би трябвало да се промени. От друга страна, по време на маневрени интервенции танкът ще работи тъкмо като танк - и нормалните му благоприятни условия също би трябвало да се запазят.
Как ще би трябвало да се сменят танковете?
Заплахата от горната страна изисква преразглеждане на методите към дизайна на бронирания корпус. Необходимо е да се придаде клиновидна форма на корпуса на танка, с цел да се разтегне горната предница към купола. Тогава такава структури няма да има хоризонтални повърхности, които не са покрити от купола от горната страна.
За да разберете защо приказваме, през 80-те години на предишния век Съюз на съветските социалистически републики направи опит да получи качествено нов танк, в това число посредством революционна структура. Резултатът е план, прочут през днешния ден като „ обект 490 “. Формата на корпуса му е сходна на тази, до която ще би трябвало да се стигне.
Няма различен метод да има ризница, способна да отбрани както от бронебоен подкалибрен снаряд в челото, по този начин и от дрон от горната страна. По същия метод куполът ще би трябвало да бъде направена като „ чеп “ - челото и покривът би трябвало да са една и съща бронирана плоча.
Конструирането на такива танкове ще бъде проблематично; в някои връзки те ще бъдат неуместни. Но просто няма различен метод за отбрана от закани в бъдеще, когато 100 атакуващи дрона могат да бъдат хвърлени върху един танк.
Ресурсът на бронята обаче не е безконечен, както и броят на ударите, които може да издържи, без да пробие. Необходима е дейна отбрана. Съвременните системи за дейна отбрана по принцип към този момент са създадени, въпросът е да се сътвори оптимална система от подготвени съставни елементи и да стартира производството.
Стотици дронове обаче могат да бъдат хвърлени на един танк и това ще бъде неизбежно в идната война. Нито една дейна отбрана няма да улови такова количество. Това значи, че има потребност от някакъв ултра-евтин артикул.
Такова оръжие е картечница с автоматизирано ориентиране. Технически е допустимо да се сътвори картечна установка, обвързвана с КАЗ, с автоматизирано разкриване на огън по дронове, летящи прекомерно покрай танка. Необходимата компактност на огъня може да се реализира благодарение на многоцевна картечница: да вземем за пример ГШГ-7.62 или аналози. Необходим е огромен ресурс от патрони - от 10 000 броя, чието доставяне би трябвало да е непрестанно, без да се постанова промяна на лентите.
За да стреля от затворени позиции, танкът ще би трябвало да обезпечи по-голям отвесен ъгъл на ориентиране на оръдието, до 30 градуса нагоре. Няма нищо изключително в тази големина, този ъгъл беше налице да вземем за пример при лекият амфибиен танк ПT-76.
Съвременните високоексплозивни осколъчни снаряди за танкови оръдия не са подобаващи за такава пукотевица, ще са нужни други. И също по този начин - муниции с лазерно ориентиране (така че пехотинецът на „ фронта “ да може да употребява излъчвателя си, с цел да осветява задачата за танк, стрелящ надалеч „ откъм гърба “).
И несъмнено, належащо е да се увеличи ситуационната информираност за самия екипаж, като се вкара в състава му оператор на безпилотен летателен уред и му се обезпечи работно място в танка с всички нужни принадлежности. Това е направено в пробната немска " Пантера " - и е безусловно вярно. Танкът се нуждае от своите „ очи “ и тези очи би трябвало да летят.
Това е единственият метод да стреляте навръх огромни дистанции. Това е единственият метод да удряте дейно ненаблюдавани цели и постоянно да печелите танкови борби против надминаващ зложелател. „ Ние ги виждаме, те нас не “ – по този начин би трябвало да бъде.
Разбира се, това са единствено главните промени във външния тип на танковете на бъдещето, нуждата от които се потвърждава от бойния опит на СВО. Но те са най-важните. Страна, която преразгледа метода към проектирането на танкове въз основа на резултатите от боевете в Украйна, ще получи голямо предимство в качеството на танковете над всички останали. Несъмнено преди всичко би трябвало да бъде Русия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ