Регулаторите още дишат прахоляка на медийните олигарси
Направо в дълбокото - по какъв начин действа олигархичния модел в медиите. Никаква загадка не е, че статуквото се крепеше на една елементарна, само че ефикасна структура: превзема входа на публичната система с медиите, и изхода - през правосъдната власт. Така третата и четвъртата власт, които не са избираеми, управляват първата и втората власт, които са избираеми.
- Отговарям с един съответен образец: едно от най-скандалните решения на български регулатор със статута на самостоятелен профилиран орган беше на Комисията за зцащита на конкуренцията (КЗК) - при продажбите на двете огромни частни малките екрани NOVA и bTV. Комисия за защита на конкуренцията отхвърли на Петер Келнер да купи NOVA, тъй като имал телекомуникационния оператор Telenor и щял да получи господстващо състояние на пазара. Само две години по-късно сръбският милиардер Драган Шолак закупи NOVA, дружно с най-големия телекомуникационен оператор VIVACOM. Тогава обаче това към този момент не бе господстващо състояние на пазара. Никой не реагира, макар че тези дейности засягат демокрацията и националната сигурност. И какво се оказа по-късно? Европейският регулатор позволи на Келнер да купи bTV, с което потвърди, че нашите регулаторни органи се подчиняват на някакви други правила.
Нека в този момент погледнем зад завесата и забележим какви са механизмите, които движат всичко това. Кои са настоящите лица, способни да осъществят такива огромни интервенции и какво целят с тях? Всъщност - тези покупко-продажби получи ли се, или са провалени?
- Дали са сполучливи или провалени тези покупко-продажби? Най-напред - доста циничен е методът, по който те са приключени и по който е структуриран телевизионния пазар към днешна дата. Водеща роля в тази ситуация имат държавните институции и така наречен самостоятелни регулатори, които са избирани от политиците, само че не пазят публичния интерес...
Ще стигне и до такава степен, тъй като ще се опитаме да проучваме и какви са опциите на нашето общество да реагира в сходни случаи. Сега - кой е центърът на тази скрита медийна власт?
- Преди да ви отговоря, ще си разреша накратко да се върна към началото на диалога ни. България, за разлика от Чехия, Полшжа, Унгария и Словения, закъсня с 8-9 години с приемането на закон, който да даде късмет за равнопоставеност при структурирането на телевизионния пазар и трансформацията на държавните медии в публични. Имаше една комисия към Комитета по пощите и далекосъобщенията, посредством която политици и доверени техни специалисти раздаваха ефирни честоти и лицензи. И когато Националният съвет за радио и телевизия (първообразът на днешния Съвет за електронни медии - бел. ред.) се изправи пред опцията - след приемане на днешния закон през 1998 година - да стартира лицензионни процедури, внезапно се оказа изправен пред от дълго време килнат и старателно работещ медиен пазар. Съпротивата на към този момент основаните олигархични кръгове беше ужасна. Точно по това време рекламният необут Красимир Гергов, който държеше две трети от рекламния бизнес и публично беше съветник на bTV, внезапно се оказа притежател на тази телевизия. И това стана ясно три месеца преди нейния старт, само че никой не ревизира каква е истината в регистрите на щата Делауеър.
Доколкото си припомням, тогава по закон беше забарено притежатели на рекламни организации да са притежатели и съсобственици на електронни медии...
- Има дори рекомендация на Мадлин Олбрайт на тематика " Как работят българските олигарси! " Те още тогава бяха няколко обиколки преди държавните регулатори, които би трябвало да ползват закона - и като опит, и като експертиза. И тогава, три месеца преди старта на малкия екран, получихме писмо от НСРТ, че се промена юридическото лице на " Болкан нюз корпорейшън ", а Мартин Помпадур се отхвърля от златната си акция. Тоест - още тогава се разбра, че Гергов е действителен притежател на малкия екран, само че от това нищо не произтече. И какво направи първото държавно управление на ГЕРБ? Изхвърлиха от закона условието, че притежателите на рекламни организации нямат право да са притежатели на електронни медии.След което Красимир Гергов излезе на ярко...
Както вие пишете - " По-добре на ярко, в сравнение с зад кулисите "...
- Точно по този начин - медийните олигарси доста сполучливо се намесиха и банкрутираха цифровизацията в България. Един милиард евро от еврофондовете и българския бюджет по този начин потънаха, че няма съвсем никакви документални следи за тяхното битие. Журналистически следствия за ориста на тези пари също няма.
И какво излиза в последна сметка - наши български и балкански олигарси въртят на пръста си международни колоси като " Нюз корпорейшън "? Възможно ли е това, или " Нюз корпорейшън " е единствено една фасада на медийното задкулисие в България?
- Много сътрудници приказваха, че това си франчайзинг, а формалните представители са все... голфъри (т.е. подставени лица, сламени кучета - бел. ред.). Така или другояче обаче оставайки под шапката на " Нюз корпорейшън " и довеждайки тук Албърт Парсън, те вкараха - и във връзка с маркетинга, и във връзка с цялостния мениджмънт - нови стандарти за Балканите. Но странното е, че за българския пазар - дали под прикритие, или не - към този момент се бяха появили огромни медийни предприятия.
То, да се чудиш какъв е икономическия интерес, тъй като рекламния пазар у нас е извънредно слаб. От друга страна обаче доста по-лесно обяснимо е, в случай че си гониш политическите ползи с тези медийни конгломерати...
- Според мен те употребяват медиите като средство за въздействие. И по тази причина, може би, евроексперти не престават да се чудят за какво на дребен пазар като нашия има толкоз доста медии. Зпначи медиите по-скоро са пиар на своите притежатели...
И се зареждат с държавни и европейски средства?
- Не, зареждат се с пари от други действия! Аз си позволих да стартирам една концепция, която в международния ефирен пазар е водеща: огромни медийни концерни и аудио-визуални предприятия се сливат и играят дружно на пазара, само че главният им предмет на активност остава основаването на аудио-визуална продукция. Ддокато у нас едни хора, примерно - Кирил Домусчиев - си купи телевизия и медийна група, без въобще в миналото да е проявявал интерес към медийния бизнес. Публична загадка е, че това става с посредничеството на Делян Пеевски. След което мениджмънта на най-голямата група в България беше поверен на мениджмънта на " Канал 3 ", а " всичко " стана... " Нова Нюз ".
- Отговарям с един съответен образец: едно от най-скандалните решения на български регулатор със статута на самостоятелен профилиран орган беше на Комисията за зцащита на конкуренцията (КЗК) - при продажбите на двете огромни частни малките екрани NOVA и bTV. Комисия за защита на конкуренцията отхвърли на Петер Келнер да купи NOVA, тъй като имал телекомуникационния оператор Telenor и щял да получи господстващо състояние на пазара. Само две години по-късно сръбският милиардер Драган Шолак закупи NOVA, дружно с най-големия телекомуникационен оператор VIVACOM. Тогава обаче това към този момент не бе господстващо състояние на пазара. Никой не реагира, макар че тези дейности засягат демокрацията и националната сигурност. И какво се оказа по-късно? Европейският регулатор позволи на Келнер да купи bTV, с което потвърди, че нашите регулаторни органи се подчиняват на някакви други правила.
Нека в този момент погледнем зад завесата и забележим какви са механизмите, които движат всичко това. Кои са настоящите лица, способни да осъществят такива огромни интервенции и какво целят с тях? Всъщност - тези покупко-продажби получи ли се, или са провалени?
- Дали са сполучливи или провалени тези покупко-продажби? Най-напред - доста циничен е методът, по който те са приключени и по който е структуриран телевизионния пазар към днешна дата. Водеща роля в тази ситуация имат държавните институции и така наречен самостоятелни регулатори, които са избирани от политиците, само че не пазят публичния интерес...
Ще стигне и до такава степен, тъй като ще се опитаме да проучваме и какви са опциите на нашето общество да реагира в сходни случаи. Сега - кой е центърът на тази скрита медийна власт?
- Преди да ви отговоря, ще си разреша накратко да се върна към началото на диалога ни. България, за разлика от Чехия, Полшжа, Унгария и Словения, закъсня с 8-9 години с приемането на закон, който да даде късмет за равнопоставеност при структурирането на телевизионния пазар и трансформацията на държавните медии в публични. Имаше една комисия към Комитета по пощите и далекосъобщенията, посредством която политици и доверени техни специалисти раздаваха ефирни честоти и лицензи. И когато Националният съвет за радио и телевизия (първообразът на днешния Съвет за електронни медии - бел. ред.) се изправи пред опцията - след приемане на днешния закон през 1998 година - да стартира лицензионни процедури, внезапно се оказа изправен пред от дълго време килнат и старателно работещ медиен пазар. Съпротивата на към този момент основаните олигархични кръгове беше ужасна. Точно по това време рекламният необут Красимир Гергов, който държеше две трети от рекламния бизнес и публично беше съветник на bTV, внезапно се оказа притежател на тази телевизия. И това стана ясно три месеца преди нейния старт, само че никой не ревизира каква е истината в регистрите на щата Делауеър.
Доколкото си припомням, тогава по закон беше забарено притежатели на рекламни организации да са притежатели и съсобственици на електронни медии...
- Има дори рекомендация на Мадлин Олбрайт на тематика " Как работят българските олигарси! " Те още тогава бяха няколко обиколки преди държавните регулатори, които би трябвало да ползват закона - и като опит, и като експертиза. И тогава, три месеца преди старта на малкия екран, получихме писмо от НСРТ, че се промена юридическото лице на " Болкан нюз корпорейшън ", а Мартин Помпадур се отхвърля от златната си акция. Тоест - още тогава се разбра, че Гергов е действителен притежател на малкия екран, само че от това нищо не произтече. И какво направи първото държавно управление на ГЕРБ? Изхвърлиха от закона условието, че притежателите на рекламни организации нямат право да са притежатели на електронни медии.След което Красимир Гергов излезе на ярко...
Както вие пишете - " По-добре на ярко, в сравнение с зад кулисите "...
- Точно по този начин - медийните олигарси доста сполучливо се намесиха и банкрутираха цифровизацията в България. Един милиард евро от еврофондовете и българския бюджет по този начин потънаха, че няма съвсем никакви документални следи за тяхното битие. Журналистически следствия за ориста на тези пари също няма.
И какво излиза в последна сметка - наши български и балкански олигарси въртят на пръста си международни колоси като " Нюз корпорейшън "? Възможно ли е това, или " Нюз корпорейшън " е единствено една фасада на медийното задкулисие в България?
- Много сътрудници приказваха, че това си франчайзинг, а формалните представители са все... голфъри (т.е. подставени лица, сламени кучета - бел. ред.). Така или другояче обаче оставайки под шапката на " Нюз корпорейшън " и довеждайки тук Албърт Парсън, те вкараха - и във връзка с маркетинга, и във връзка с цялостния мениджмънт - нови стандарти за Балканите. Но странното е, че за българския пазар - дали под прикритие, или не - към този момент се бяха появили огромни медийни предприятия.
То, да се чудиш какъв е икономическия интерес, тъй като рекламния пазар у нас е извънредно слаб. От друга страна обаче доста по-лесно обяснимо е, в случай че си гониш политическите ползи с тези медийни конгломерати...
- Според мен те употребяват медиите като средство за въздействие. И по тази причина, може би, евроексперти не престават да се чудят за какво на дребен пазар като нашия има толкоз доста медии. Зпначи медиите по-скоро са пиар на своите притежатели...
И се зареждат с държавни и европейски средства?
- Не, зареждат се с пари от други действия! Аз си позволих да стартирам една концепция, която в международния ефирен пазар е водеща: огромни медийни концерни и аудио-визуални предприятия се сливат и играят дружно на пазара, само че главният им предмет на активност остава основаването на аудио-визуална продукция. Ддокато у нас едни хора, примерно - Кирил Домусчиев - си купи телевизия и медийна група, без въобще в миналото да е проявявал интерес към медийния бизнес. Публична загадка е, че това става с посредничеството на Делян Пеевски. След което мениджмънта на най-голямата група в България беше поверен на мениджмънта на " Канал 3 ", а " всичко " стана... " Нова Нюз ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ