Направих верижна катастрофа в подлеза в подлеза на НДК.“  Това разкри

„ Направих верижна злополука в подлеза в подлеза на НДК. “  

Това разкри неотдавна звездата от „ Комиците “ и „ Столичани допълнително “.  „ Малко по този начин ми я дадоха  книжката “, признава комикът магьосник. „ Бях доста неприятен водач! Неволята и животът ме научиха да карам. Аз взех брошура към този момент на възраст, бях съвсем 35-годишен. Толкова съм зле в техническо отношение с колите, че съм гледал да си запомня наизуст марката на колата, тъй като ме е позор да ме питат: “Каква кола караш? “, а аз да кажа, че не знам “, изяснява се известният артист.

Първата му кола била един червен голф тройка който „ се ражда в Германия и умира в Перник “. „ Намери ми я посредством собствен прочут автотърговец бащата на моя другар от театъра - артиста Жоро Къркеланов. Карах я три-четири години и я подарих на татко ми, който още я кара в Момчиловци “, споделя известният комик.

Когато обаче „ Комиците “ почнало да набира известност, Любо Нейков му споделил, че към този момент не върви такова известно лице като него да кара голф остарял голф. „ Дай, вика, да вземем нещо друго “, предложи ми Любо Нейков. И той ми купи една дребна сива хонда, доста сладка, за което цялостен живот ще съм му признателен “, връща лентата обратно Ненчо Илчев.

„ Много време я карах. Но веднъж, още не бях доста добър водач, а беше валяло и дъжд. Влизам през „ Скобелев “ около учебното заведение надолу в подлеза на НДК, като пред мен беше паркирал някакъв, само че без да е поставил триъгълник, може обаче и да е бил поставил, а аз да не съм го видял... А то вътре нали пътят прави завой, а тази кола - навръх завоя. И аз, като се стреснах, и като се излашках в нея, зад мене един също „ прас “ и стана верижна злополука! “, не може да не помни случая топкомикът.

Илчев обаче се е разминал на косъм от гибелта и до момента в който е карал първия си автомобил.

„ Помня, отиваме един път на море, а жена ми беше бременна. Карам аз към Каварна, но по какъв начин съм карал, не знам, тъй като бях толкоз зле, че някой път съм бъркал газ и спирачка. И пред мен някаква уазка се движи към Търново. Аз доста пъти съм се убеждавал, че Господ ме пази, само че, тогава го видях и почувствах за първи път. Сякаш Господ ме взе и ме резервира. Не разбрах какво става с педалите. Натискам газ, колата върви напред, натискам спирачка, тя отново не стопира. Леле, майко! И виждам едно заведение с насядали хора извън. Ако кривна надясно, ще се прасна в колите. Ако кривна наляво, ще премажа хората. И внезапно като че ли нещо се появи, завих наляво, изкачих се по един ров и колата спря. Ужас, споделям си, и тъкмо когато жена ми е бременна! Дойдоха хора, питат ме какво е станало, мен ме е позор да им кажа, че съм объркал педалите и споделих, че спирачките са отказали. Влезе един мъж вътре, вика: „ Всичко е наред със спирачките “. Тогава в действителност Господ ми е оказал помощ! Защото щях да направя жестока злополука и да утрепя доста хора. А единственото място, където се минава през Търново, всичко са скали. И можехме да се утрепем. Единственото косо място, където голфчето се качи, беше оня скат “, с смут си спомня Ненчо Илчев.