Експертът: Ваксината е приемлива алтернатива за решаване на проблема COVID 19 в глобален мащаб
Напоследък в обществото ни се развихри същинска стихия от несъгласия по отношение на имунизациите против ковид и това би трябвало ли да се имунизираме, с цел да стопираме международната болест. С появяването на първите ваксини против Коронавирус 19 естествено пораждат и въпроси за това какво съставляват и каква е тяхната успеваемост и сигурност. По тази тематика разяснява PhD Теодор Тодоров. Той е лекар по молекулярна биология.
"Класическите имунизациите съдържат патоген, който е отслабен / атенюиран или погубен (най-често химически). Ваксините на Oxford/AstraZeneca и съветската Спутник V са основани на потребление на аденовирус, в състава на който е включен сектор от генома на Коронавирус 19, съдържащ район от рецептор свързващия домейн в състава на шипчето на вируса, благодарение на което той се свързва с Angiotensin-converting enzyme 2 (ACE2) – ензим, прикован към мембрани на клетките в белите дробове, артериите, сърцето, бъбреците и червата, с цел да проникне в тях. Изборът на този таргет от доста от фирмите, произвеждащи ваксини, е обвързван с събитието, че
по този начин се блокира навлизането на вируса в клетката при следваща зараза.
Тъй като геномът на аденовирусите съставлява двойноверижна ДНК, а геномът на Коронавирус 19 едноверижна РНК, благодарение на ензима РНК подвластна ДНК полимераза, едноверижната РНК се трансформира в двойноверижна ДНК, преди да влезе в състава на аденовируса. За да реализира своята функционалност, по този начин конструираният аденовирусен вектор би трябвало да доближи до ядрото на клетката гостоприемник, където се презаписва носената от него информация (транскрипция) в осведомителна РНК, която би трябвало да се върне в цитоплазмата на клетката, с цел да се употребява като матрица за създаване на съответния белтък. Впоследствие той се открива върху клетъчната повърхнина и служи като антиген за активиране на хуморален (чрез антитела) и клетъчен имунитет.
При имунизациите, основани на осведомителна рибонуклеинова киселина иРНК (mRNA),
отпада нуждата от потребление на вектор за въвеждане и синтезиране на иРНК в ядрото на прицелните кафези, т.к. посредством съществуващите нови технологии иРНК може да се синтезира in vitro благодарение на авансово проектирана плазмидна ДНК, носеща информацията за синтез на иРНК, която да се вкара непосредствено в организма. Всичко това стана допустимо с помощта на получената информация за структурата на Коронавирус 19 посредством установяване на нуклеотидната поредност на вирусния геном. Известно е, че съществуват разлики в структурата на вирусната и човешка иРНК, което разрешава по-лесно разкриване и елиминиране на иРНК на патогена. От друга страна,
срещата на организма с непозната иРНК може да предизвика свръхреакция на имунната система,
в това число разнообразни форми на алергия. Ето за какво, с цел да се понижи тази опция от нежелани реакции, двата края на синтетично основаната иРНК се модифицират по характерен метод.
За пръв път през 1990 година беше потвърдено, че може да се инжектира иРНК в мускулна тъкан на животни, при което да се провокира мечтан синтез на протеини. Известно е, че РНК молекулите са доста нестабилни и се разграждат в тялото при самото инжектиране. За да се направи по-стабилна и да се защищити от разграждане, иРНК се обгръща от биологично съвместими и разградими липидни частици (липозоми), каквато е актуалната технология на Pfizer и Moderna.
Освен против инфекциозни заболявания през 2000 година бе демонстрирано,
че изолирана осведомителна РНК от туморни S1509 кафези може да провокира имунитет. Това дава началото на нова методика за лекуване и предварителна защита на онкологични болести. Друга забавна технология за РНК ваксина срещу рак с обещаващи резултати е инжектиране на епителни или други кафези, които са авансово трансфектирани с тотална РНК, изолирана от туморни кафези. Всичко това дава вероятности за основаване на персонализирани РНК ваксини посредством уединяване на РНК от туморните кафези на пациента.
Съществува още една група новаторски ваксини –
така наречен протеиновите ваксини, които са класическата опция на иРНК имунизациите. В тях се съдържа единствено и само белтък от патогена. Тук индустриалният развой, сходно на този при класическите ваксини, е комплициран и трудоемък, тъй като изисква с изключение на обработване на патогена и неговото филтриране. Всичко това не просто лишава време, а всяка софтуерна стъпка изисква голям финансов ресурс; иРНК имунизациите обаче дават едно извънредно скъпо преимущество – те прескачат огромна част от тези софтуерни стъпки, с което се пести време и пари.
С появяването на първите ваксини против COVID19 естествено пораждат и въпроси за тяхната успеваемост и сигурност.
Преди всичко би трябвало да знаем, че е изцяло естествено човешките кафези да създават протеини от непознати РНК. Това е в основата на вирусната зараза – навлиза непозната парченце в нашите кафези, които освобождават своята генетична информация, от която се синтезират непознати иРНК, а след това и нетипични за нас вирусни протеини.
Предимството на иРНК (пред отслабените живи ДНК ваксини) е, че този генетичен детайл на вируса не навлиза в ядрото на клетката, няма контакт с нашето ДНК и не може да се интегрира в генома ни. Информационната РНК не се намножава в клетките ни и се разгражда до няколко дни. Друго преимущество е, че броят копия иРНК в състава на имунизацията, които би трябвало да вземат участие в построяването на антигенния белтък, е авансово заложен и не може да се усилва, за разлика от имунизацията основана на аденовирус, където вирусът въпреки и отслабен може да се възпроизвежда незнаен брой пъти.
Изискването за предпазване и превозване на имунизацията
при минусови температури се базира на неустойчивостта на иРНК молекулата и заплахата тя да деградира. Това в най-лошия случай няма да докара до имунен отговор.
Ваксинирането с иРНК (включително за COVID19) не може да аргументи болестта, от което е предопределена да ни защищити, защото имунизацията не съдържа жив вирус.
В обстановката, в която се намираме с Коронавирус 19 и намесата на индивида, обвързвана с ограничението посредством ограничения за разпространяването му, води до тип мъка, при която процесът се забавя и разтегля във времето без хоризонт да завърши скоро. Това без подозрение избавя човешки животи, само че не води до решение на казуса. И защото за близо година почти 15% от хората са се срещнали с вируса, всеки може да пресметна какъв брой време ще е належащо да го изкараме всички. И до момента в който последните се заразят, първите евентуално към този момент ще са изгубили имунитета си, което може да ни сложи в обаян кръг. При тези условия имунизацията (при съществуване на задоволителен брой ваксинирани) се явява допустима, в случай че не и единствена опция, когато отсъства отговорност и дисциплинираност за решение на казуса в световен мащаб ".
"Класическите имунизациите съдържат патоген, който е отслабен / атенюиран или погубен (най-често химически). Ваксините на Oxford/AstraZeneca и съветската Спутник V са основани на потребление на аденовирус, в състава на който е включен сектор от генома на Коронавирус 19, съдържащ район от рецептор свързващия домейн в състава на шипчето на вируса, благодарение на което той се свързва с Angiotensin-converting enzyme 2 (ACE2) – ензим, прикован към мембрани на клетките в белите дробове, артериите, сърцето, бъбреците и червата, с цел да проникне в тях. Изборът на този таргет от доста от фирмите, произвеждащи ваксини, е обвързван с събитието, че
по този начин се блокира навлизането на вируса в клетката при следваща зараза.
Тъй като геномът на аденовирусите съставлява двойноверижна ДНК, а геномът на Коронавирус 19 едноверижна РНК, благодарение на ензима РНК подвластна ДНК полимераза, едноверижната РНК се трансформира в двойноверижна ДНК, преди да влезе в състава на аденовируса. За да реализира своята функционалност, по този начин конструираният аденовирусен вектор би трябвало да доближи до ядрото на клетката гостоприемник, където се презаписва носената от него информация (транскрипция) в осведомителна РНК, която би трябвало да се върне в цитоплазмата на клетката, с цел да се употребява като матрица за създаване на съответния белтък. Впоследствие той се открива върху клетъчната повърхнина и служи като антиген за активиране на хуморален (чрез антитела) и клетъчен имунитет.
При имунизациите, основани на осведомителна рибонуклеинова киселина иРНК (mRNA),
отпада нуждата от потребление на вектор за въвеждане и синтезиране на иРНК в ядрото на прицелните кафези, т.к. посредством съществуващите нови технологии иРНК може да се синтезира in vitro благодарение на авансово проектирана плазмидна ДНК, носеща информацията за синтез на иРНК, която да се вкара непосредствено в организма. Всичко това стана допустимо с помощта на получената информация за структурата на Коронавирус 19 посредством установяване на нуклеотидната поредност на вирусния геном. Известно е, че съществуват разлики в структурата на вирусната и човешка иРНК, което разрешава по-лесно разкриване и елиминиране на иРНК на патогена. От друга страна,
срещата на организма с непозната иРНК може да предизвика свръхреакция на имунната система,
в това число разнообразни форми на алергия. Ето за какво, с цел да се понижи тази опция от нежелани реакции, двата края на синтетично основаната иРНК се модифицират по характерен метод.
За пръв път през 1990 година беше потвърдено, че може да се инжектира иРНК в мускулна тъкан на животни, при което да се провокира мечтан синтез на протеини. Известно е, че РНК молекулите са доста нестабилни и се разграждат в тялото при самото инжектиране. За да се направи по-стабилна и да се защищити от разграждане, иРНК се обгръща от биологично съвместими и разградими липидни частици (липозоми), каквато е актуалната технология на Pfizer и Moderna.
Освен против инфекциозни заболявания през 2000 година бе демонстрирано,
че изолирана осведомителна РНК от туморни S1509 кафези може да провокира имунитет. Това дава началото на нова методика за лекуване и предварителна защита на онкологични болести. Друга забавна технология за РНК ваксина срещу рак с обещаващи резултати е инжектиране на епителни или други кафези, които са авансово трансфектирани с тотална РНК, изолирана от туморни кафези. Всичко това дава вероятности за основаване на персонализирани РНК ваксини посредством уединяване на РНК от туморните кафези на пациента.
Съществува още една група новаторски ваксини –
така наречен протеиновите ваксини, които са класическата опция на иРНК имунизациите. В тях се съдържа единствено и само белтък от патогена. Тук индустриалният развой, сходно на този при класическите ваксини, е комплициран и трудоемък, тъй като изисква с изключение на обработване на патогена и неговото филтриране. Всичко това не просто лишава време, а всяка софтуерна стъпка изисква голям финансов ресурс; иРНК имунизациите обаче дават едно извънредно скъпо преимущество – те прескачат огромна част от тези софтуерни стъпки, с което се пести време и пари.
С появяването на първите ваксини против COVID19 естествено пораждат и въпроси за тяхната успеваемост и сигурност.
Преди всичко би трябвало да знаем, че е изцяло естествено човешките кафези да създават протеини от непознати РНК. Това е в основата на вирусната зараза – навлиза непозната парченце в нашите кафези, които освобождават своята генетична информация, от която се синтезират непознати иРНК, а след това и нетипични за нас вирусни протеини.
Предимството на иРНК (пред отслабените живи ДНК ваксини) е, че този генетичен детайл на вируса не навлиза в ядрото на клетката, няма контакт с нашето ДНК и не може да се интегрира в генома ни. Информационната РНК не се намножава в клетките ни и се разгражда до няколко дни. Друго преимущество е, че броят копия иРНК в състава на имунизацията, които би трябвало да вземат участие в построяването на антигенния белтък, е авансово заложен и не може да се усилва, за разлика от имунизацията основана на аденовирус, където вирусът въпреки и отслабен може да се възпроизвежда незнаен брой пъти.
Изискването за предпазване и превозване на имунизацията
при минусови температури се базира на неустойчивостта на иРНК молекулата и заплахата тя да деградира. Това в най-лошия случай няма да докара до имунен отговор.
Ваксинирането с иРНК (включително за COVID19) не може да аргументи болестта, от което е предопределена да ни защищити, защото имунизацията не съдържа жив вирус.
В обстановката, в която се намираме с Коронавирус 19 и намесата на индивида, обвързвана с ограничението посредством ограничения за разпространяването му, води до тип мъка, при която процесът се забавя и разтегля във времето без хоризонт да завърши скоро. Това без подозрение избавя човешки животи, само че не води до решение на казуса. И защото за близо година почти 15% от хората са се срещнали с вируса, всеки може да пресметна какъв брой време ще е належащо да го изкараме всички. И до момента в който последните се заразят, първите евентуално към този момент ще са изгубили имунитета си, което може да ни сложи в обаян кръг. При тези условия имунизацията (при съществуване на задоволителен брой ваксинирани) се явява допустима, в случай че не и единствена опция, когато отсъства отговорност и дисциплинираност за решение на казуса в световен мащаб ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ