Проф. Димитър Недялков: Не съм оптимист за мир до 1-2 месеца - покрай войната се правят много пари
- Напоследък тематиките за армията и въоръжението са всекидневно обсъждани поради войната в Украйна. Какви са вероятните сюжети за изхода от този спор, проф. Недялков?
- Сценариите са доста и зависят от доста фактори. За мен войната ще има нескончаем резултат даже и бойните дейности да спрат в околните месеци. Тази война е против Европа и икономическия напредък на европейските страни, а
може да се окаже и
третата международна война
Аз не съм оптимист заради простата причина, че световните сили сякаш не се готвят за мир - другояче дейностите им щяха да са много по-различни.
За страдание, мирът може би няма да настъпи в околните 1-2 месеца. Дано мъдростта надделее и това безсрамие да спре.
- Появи се информация за възможна офанзива и против Молдова. Възможно ли е Русия да нападне и друга страна?
- Не би трябвало да забравяме, че на територията на Молдова, в Приднестровието, има един много мощен откъм боен капацитет контингент. Тази военна мощ неслучайно е оставена там и в един миг в действителност може да се задейства. Ако това огнище на спора стартира да тлее, обстановката в Европа може да стане доста по-сложна и в други страни.
- Възможно ли е да се стигне до различен тип ескалация, като замесване на нуклеарни сили в спора?
- Не се изключва и тази опция. Още при започване на спора се появи един доста рисков термин - нуклеарно миниране, т.е да бъде взривена или ударена нуклеарна електроцентрала, което ще провокира радиоактивно заразяване в Европа. И това не е монолог. След като тази концепция се изрича в публичното пространство, значи има избрана подготовка и сили, които могат да прибягнат до това.
Не би трябвало да забравяме, че сега се водят и други войни, където не стопира потреблението на оръжейна техника. Светът тлее на доста места, на доста места гори и всичко това може да докара до крайни положения.
В България би трябвало да се
готвим за крайни разновидности, с цел да можем да оцелеем.
- Каква позиция би трябвало да заеме България?
- България има особени ползи в Украйна, която е, общо взето, “наша” страна. Ние сме дали там всичко належащо, с цел да се сътвори държавност. Всичко е почнало от племенницата на цар Симеон - Олга, родила първия общественик на Киевска Рус. Наложила е християнството, а ние сме им дали буквите и книгите. А и да не забравяме, че това ни е остарялата татковина. Така че това, от което най-много би трябвало да се интересуваме, е ориста на българите в Украйна, за които българските политици малко приказват, множеството общи пожелания. По публични данни на Европейския съюз там живеят 500 хиляди българи, които образуват едно от най-големите малцинства в Украйна. За гагаузите в Молдова пък се грижат турските управляващи. По същия неглижиращ метод се отнасяме към българите в Руската федерация, а сънародниците ни би трябвало да са центърът на тежестта на всеки спор.
Когато създаваме държавно решение за това по какъв начин да действаме в тези райони, дебатът би трябвало да стартира от потребностите на българите там, тъй като това е наша кръв. Вместо това мислим за въоръжение и техника, което не стига и за българската армия. Самите ние се нуждаем от тях в не по-малка степен.
- Одобрявате ли решението на Народното събрание да ремонтираме военна техника, само че да не доставяме оръжие на Украйна?
- Не знам за какво изобщо се взе такова решение, защото не виждам по какъв начин може да се реализира чисто механически и логистично. Като гледах хората в Народното събрание и мненията им, не видях там човек, който да изкаже мнение на експертно равнище и близо до действителността, а редактират текстове и дават отзиви.
За да вземеш отговорно държавно решение, би трябвало да имаш знания, а най-важната фаза на познанието е практиката. Трябва да имаш процедура във войските и военноремонтната активност, а не просто да редактираш текст в чисто книжовен и компромисен, политически смисъл. Мисията на България не трябваше да бъде такава. И в случай че ние в действителност сме загрижени за нашите сънародници и украинците, единственото, което би трябвало да повтарят българските държавни мъже, е оферти за
даване на
място и условия
за подписване
на мир,
а не с общия хор да повтарят, че българите сме солидарни. С кое сме солидарни? С проливането на кръв в Украйна?
Войната има опция и това е мирът, само че към този момент очевидно никой не я желае, тъй като всички вършат мръсни пари от оръжия, нефт и газ. Реализираните облаги са милиарди дневно. Затова всички наливат оръжия и приказват, че оказват помощ на някого. Няма оръжие, което да е помогнало в сходна обстановка и да е решило трайно проблем. В това се състои и цинизмът на обстановката.
- Възможно ли е да бъде победена нуклеарна страна, каквато е Русия?
- Възможно е да изчезнем. И на Запад, и на Изток се написа за това какво ще стане при започване на нуклеарни удари. Поне при военните съм сигурен, че сходна обстановка е разиграна, което за мен е неуместно.
- Какво сподели войната досега – Русия губи или побеждава?
- Това не е футболен мач. Всички губим. Войната там е сериозна, съпротивата - също. Русия води доста друга война, обвързвана с поетапното преодоляване на територии. Тук доста пишман специалисти приказват за блицкриг. Всъщност Русия в никакъв случай не си е поставяла за цел да реализира бърза война, тъй като желае в действителност да откри
дълготраен надзор
върху
избрани
територии,
а не да ги
унищожава
Засега това не се случва тъкмо по този начин.
Русия си дава сметка, че загубата на войната е немислима, тъй като съществува огромната възможност да изчезне като държавен индивид. Руснаците не могат да позволен това даже с цената на потребление на нуклеарни муниции.
- След края на войната каква ще е геополитическата конюнктура и дали краят се обрисува да бъде скоро?
- И Първата, и Втората международна война са почнали като актуалната. За страдание обаче, имаме доста къса памет. Нашите политици би трябвало добре да прочетат дебатите в Народното събрание от 13 декември 1941 година Тогава Борис III е бил задоволително умен да не се съобрази с решението на Народно събрание за солидарно оповестяване на война на Съединени американски щати и Англия, само че тъкмо поради него стартират масираните бомбардировки на България. Защото алегорична война няма.
Ние не би трябвало да следваме избрани образци, тъй като ползите ни от тази война са доста разнообразни. Трябва да стартира да се чува нашият глас за опцията договарянията за мир да стартират на територията на България.
- Какво е положението на българската войска сега и дали ръководещите са си взели някакви поучения от протичащото се в Украйна за промени в тази сфера?
- Никакви поучения не са си взели, а спор за Българската войска няма. Ние се грижим за въоръжението на украинската войска, само че никой не обръща внимание на това, че от години Българската войска е недофинансирана, недооборудвана и с некомплектуван персонален състав.
От над 20 години
армията ни
се разрушава,
вместо да построява бойни качества, с които да брани суверенитета и териториалната целокупност на страната по този начин, както е по конституция.
Ако влезете в Народното събрание и попитате депутатите каква войска ни е нужна за тази цел, няма да чуете съответен отговор. Но, общо взето, липсват главно въоръжение и хора. Никой не се грижи за персоналния състав в армията – той да бъде облечен в модерна екипировка, да бъде сит и квалифициран. Всичко във всяка една система стартира от човешкия фактор, изключително във войската, където се борави с военна техника. Не се лети да вземем за пример, даже с новата ни авиационна техника, отново заради липса на осигуреност.
Състоянието на армията ни е сериозно, а ние се караме за това кого и по какъв начин да въоръжаваме. След като при тази война, която ни е до портата, не може да се вземат съответни решения, значи, че системата за ръководство е в рецесия. Потенциалът на една нация е обвързван с грамотността най-много на тези, които ръководят. А тази просветеност, която май липсва, не се показва единствено в качеството на дипломата, а в практиката в живота. Защото практиката е главен източник и единствен аршин за правота на познанието. Особено това важи за войската и войната, която е до нас. Ние сякаш не съумяваме да изберем такива хора.
CV
Проф. д. н. Димитър Недялков е полковник и летец-пилот, лекар на военните науки. Роден е през 1959 година в Благоевград. Завършва ВНВВУ “Георги Бенковски” със компетентност “Летец-пилот ВВС”. Има над 1500 летателни часа.
Източник: 24 часа
- Сценариите са доста и зависят от доста фактори. За мен войната ще има нескончаем резултат даже и бойните дейности да спрат в околните месеци. Тази война е против Европа и икономическия напредък на европейските страни, а
може да се окаже и
третата международна война
Аз не съм оптимист заради простата причина, че световните сили сякаш не се готвят за мир - другояче дейностите им щяха да са много по-различни.
За страдание, мирът може би няма да настъпи в околните 1-2 месеца. Дано мъдростта надделее и това безсрамие да спре.
- Появи се информация за възможна офанзива и против Молдова. Възможно ли е Русия да нападне и друга страна?
- Не би трябвало да забравяме, че на територията на Молдова, в Приднестровието, има един много мощен откъм боен капацитет контингент. Тази военна мощ неслучайно е оставена там и в един миг в действителност може да се задейства. Ако това огнище на спора стартира да тлее, обстановката в Европа може да стане доста по-сложна и в други страни.
- Възможно ли е да се стигне до различен тип ескалация, като замесване на нуклеарни сили в спора?
- Не се изключва и тази опция. Още при започване на спора се появи един доста рисков термин - нуклеарно миниране, т.е да бъде взривена или ударена нуклеарна електроцентрала, което ще провокира радиоактивно заразяване в Европа. И това не е монолог. След като тази концепция се изрича в публичното пространство, значи има избрана подготовка и сили, които могат да прибягнат до това.
Не би трябвало да забравяме, че сега се водят и други войни, където не стопира потреблението на оръжейна техника. Светът тлее на доста места, на доста места гори и всичко това може да докара до крайни положения.
В България би трябвало да се
готвим за крайни разновидности, с цел да можем да оцелеем.
- Каква позиция би трябвало да заеме България?
- България има особени ползи в Украйна, която е, общо взето, “наша” страна. Ние сме дали там всичко належащо, с цел да се сътвори държавност. Всичко е почнало от племенницата на цар Симеон - Олга, родила първия общественик на Киевска Рус. Наложила е християнството, а ние сме им дали буквите и книгите. А и да не забравяме, че това ни е остарялата татковина. Така че това, от което най-много би трябвало да се интересуваме, е ориста на българите в Украйна, за които българските политици малко приказват, множеството общи пожелания. По публични данни на Европейския съюз там живеят 500 хиляди българи, които образуват едно от най-големите малцинства в Украйна. За гагаузите в Молдова пък се грижат турските управляващи. По същия неглижиращ метод се отнасяме към българите в Руската федерация, а сънародниците ни би трябвало да са центърът на тежестта на всеки спор.
Когато създаваме държавно решение за това по какъв начин да действаме в тези райони, дебатът би трябвало да стартира от потребностите на българите там, тъй като това е наша кръв. Вместо това мислим за въоръжение и техника, което не стига и за българската армия. Самите ние се нуждаем от тях в не по-малка степен.
- Одобрявате ли решението на Народното събрание да ремонтираме военна техника, само че да не доставяме оръжие на Украйна?
- Не знам за какво изобщо се взе такова решение, защото не виждам по какъв начин може да се реализира чисто механически и логистично. Като гледах хората в Народното събрание и мненията им, не видях там човек, който да изкаже мнение на експертно равнище и близо до действителността, а редактират текстове и дават отзиви.
За да вземеш отговорно държавно решение, би трябвало да имаш знания, а най-важната фаза на познанието е практиката. Трябва да имаш процедура във войските и военноремонтната активност, а не просто да редактираш текст в чисто книжовен и компромисен, политически смисъл. Мисията на България не трябваше да бъде такава. И в случай че ние в действителност сме загрижени за нашите сънародници и украинците, единственото, което би трябвало да повтарят българските държавни мъже, е оферти за
даване на
място и условия
за подписване
на мир,
а не с общия хор да повтарят, че българите сме солидарни. С кое сме солидарни? С проливането на кръв в Украйна?
Войната има опция и това е мирът, само че към този момент очевидно никой не я желае, тъй като всички вършат мръсни пари от оръжия, нефт и газ. Реализираните облаги са милиарди дневно. Затова всички наливат оръжия и приказват, че оказват помощ на някого. Няма оръжие, което да е помогнало в сходна обстановка и да е решило трайно проблем. В това се състои и цинизмът на обстановката.
- Възможно ли е да бъде победена нуклеарна страна, каквато е Русия?
- Възможно е да изчезнем. И на Запад, и на Изток се написа за това какво ще стане при започване на нуклеарни удари. Поне при военните съм сигурен, че сходна обстановка е разиграна, което за мен е неуместно.
- Какво сподели войната досега – Русия губи или побеждава?
- Това не е футболен мач. Всички губим. Войната там е сериозна, съпротивата - също. Русия води доста друга война, обвързвана с поетапното преодоляване на територии. Тук доста пишман специалисти приказват за блицкриг. Всъщност Русия в никакъв случай не си е поставяла за цел да реализира бърза война, тъй като желае в действителност да откри
дълготраен надзор
върху
избрани
територии,
а не да ги
унищожава
Засега това не се случва тъкмо по този начин.
Русия си дава сметка, че загубата на войната е немислима, тъй като съществува огромната възможност да изчезне като държавен индивид. Руснаците не могат да позволен това даже с цената на потребление на нуклеарни муниции.
- След края на войната каква ще е геополитическата конюнктура и дали краят се обрисува да бъде скоро?
- И Първата, и Втората международна война са почнали като актуалната. За страдание обаче, имаме доста къса памет. Нашите политици би трябвало добре да прочетат дебатите в Народното събрание от 13 декември 1941 година Тогава Борис III е бил задоволително умен да не се съобрази с решението на Народно събрание за солидарно оповестяване на война на Съединени американски щати и Англия, само че тъкмо поради него стартират масираните бомбардировки на България. Защото алегорична война няма.
Ние не би трябвало да следваме избрани образци, тъй като ползите ни от тази война са доста разнообразни. Трябва да стартира да се чува нашият глас за опцията договарянията за мир да стартират на територията на България.
- Какво е положението на българската войска сега и дали ръководещите са си взели някакви поучения от протичащото се в Украйна за промени в тази сфера?
- Никакви поучения не са си взели, а спор за Българската войска няма. Ние се грижим за въоръжението на украинската войска, само че никой не обръща внимание на това, че от години Българската войска е недофинансирана, недооборудвана и с некомплектуван персонален състав.
От над 20 години
армията ни
се разрушава,
вместо да построява бойни качества, с които да брани суверенитета и териториалната целокупност на страната по този начин, както е по конституция.
Ако влезете в Народното събрание и попитате депутатите каква войска ни е нужна за тази цел, няма да чуете съответен отговор. Но, общо взето, липсват главно въоръжение и хора. Никой не се грижи за персоналния състав в армията – той да бъде облечен в модерна екипировка, да бъде сит и квалифициран. Всичко във всяка една система стартира от човешкия фактор, изключително във войската, където се борави с военна техника. Не се лети да вземем за пример, даже с новата ни авиационна техника, отново заради липса на осигуреност.
Състоянието на армията ни е сериозно, а ние се караме за това кого и по какъв начин да въоръжаваме. След като при тази война, която ни е до портата, не може да се вземат съответни решения, значи, че системата за ръководство е в рецесия. Потенциалът на една нация е обвързван с грамотността най-много на тези, които ръководят. А тази просветеност, която май липсва, не се показва единствено в качеството на дипломата, а в практиката в живота. Защото практиката е главен източник и единствен аршин за правота на познанието. Особено това важи за войската и войната, която е до нас. Ние сякаш не съумяваме да изберем такива хора.
CV
Проф. д. н. Димитър Недялков е полковник и летец-пилот, лекар на военните науки. Роден е през 1959 година в Благоевград. Завършва ВНВВУ “Георги Бенковски” със компетентност “Летец-пилот ВВС”. Има над 1500 летателни часа.
Източник: 24 часа
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ