Този изпепеляващ гейски гняв!
Напоследък съм жертва на гейско принуждение. Принуждаван съм посредством докладване, банване или заличаване да мисля и да пиша по верен метод. Само че аз верен метод не знам. Знам почтен метод, малоумен метод, езоповско-иносказателен метод, двуличен метод, даже лицемерен метод, само че нямам визия кой е верният.
След малко разсъждение откривам, че верният метод лежи на няколко основи – да не би трябвало да наскърбява, да е политкоректен и да не се преценява с действителността. Дори, в случай че може да я изкривява – още по-добре.
А действителността е следната: Хомосексуалните двойки могат да имат деца.
Те в действителност няма по какъв начин да имат деца в биологичния смисъл на имането, само че могат да ги добиват по административен път. Но това също е имане, нали? Усещате ли по какъв начин думите размиват границата сред имане и имане? Хомосексуалистите не са обект на психиатрията (до преди двадесет години бяха), тъй като няма нищо по-нормално от един мъж да се мисли за жена и противоположното. Ако се усъмниш в това току- виж си обидил някой. Следва да няма нищо по-нормално от всеки, който се мисли за господ, да може да си построи светилище с държавни средства и да раздава берекет оттова. Или пък да няма нищо по-нормално от това да се ядат хора. Боже, нали за едни и същи протеини приказваме? Плюс това гладните за човешка мръвка току- виж се обидили…
Разбира се, не се чака единствено от благосклонност човек да се преценява с откровени нелепости, по тази причина в прогресивното общество са въведени стандарти - стандарти на общността.
Коя общественост не се знае, само че стандартите на общността дават право на всякакви безлики и безимени квестори да санкционират, трансформират и трият мислите ти.
Не тъй като е погрешно. Забележете – не за това, а тъй като нарушава някакъв стандарт. Не е ексцентрично, по този начин да се каже.
Вече има неразрешени думи. Виждате ли по какъв начин ги страня? Чудя се Набоков по какъв начин би написал „ Лолита “, в случай, че демократичния яд му диша във врата? Но „ Лолита ” може да мине за гранично извращение и може и да се промуши през цензурата. А представяте ли си Буковски? Щеше, благият, да е баннат во веки веков и да си почине от пиянство неиздаден.
Чудя се, сегашните хора не заслужават ли признание? Отговорът е – не, тъй като се съгласяват, че откровеността наскърбява.
Пък и в случай че може човек закрепен към аналния секс да въздейства на свободата ти за изложение, значи нещо не е наред. Не е наред в международен мащаб. Същото ще бъде и в случай че човек с камъни в жлъчката може да постанова своя мироглед, прекаран през жлъчката му. Кой го разреши това и за какво по този начин се получи? Как свободното другарство в действителност е най-рестриктираното. И кой взема решение кой от какво се наскърбява? Аз, примерно, се наскърбявам от това, че не мога да се показвам умерено. Дори толкоз несвободно, че скоро изразяването ми ще стане неверно. Грешно само че стандартизирано. С други думи безвредно и безсмислено. Музите да са ми на помощ, само че в случай че уважаемите дами не откликнат значи и те са влезнали в стандарта и си оползотворяват времето, като възпяват тоз пагубен яд гейски.
След малко разсъждение откривам, че верният метод лежи на няколко основи – да не би трябвало да наскърбява, да е политкоректен и да не се преценява с действителността. Дори, в случай че може да я изкривява – още по-добре.
А действителността е следната: Хомосексуалните двойки могат да имат деца.
Те в действителност няма по какъв начин да имат деца в биологичния смисъл на имането, само че могат да ги добиват по административен път. Но това също е имане, нали? Усещате ли по какъв начин думите размиват границата сред имане и имане? Хомосексуалистите не са обект на психиатрията (до преди двадесет години бяха), тъй като няма нищо по-нормално от един мъж да се мисли за жена и противоположното. Ако се усъмниш в това току- виж си обидил някой. Следва да няма нищо по-нормално от всеки, който се мисли за господ, да може да си построи светилище с държавни средства и да раздава берекет оттова. Или пък да няма нищо по-нормално от това да се ядат хора. Боже, нали за едни и същи протеини приказваме? Плюс това гладните за човешка мръвка току- виж се обидили…
Разбира се, не се чака единствено от благосклонност човек да се преценява с откровени нелепости, по тази причина в прогресивното общество са въведени стандарти - стандарти на общността.
Коя общественост не се знае, само че стандартите на общността дават право на всякакви безлики и безимени квестори да санкционират, трансформират и трият мислите ти.
Не тъй като е погрешно. Забележете – не за това, а тъй като нарушава някакъв стандарт. Не е ексцентрично, по този начин да се каже.
Вече има неразрешени думи. Виждате ли по какъв начин ги страня? Чудя се Набоков по какъв начин би написал „ Лолита “, в случай, че демократичния яд му диша във врата? Но „ Лолита ” може да мине за гранично извращение и може и да се промуши през цензурата. А представяте ли си Буковски? Щеше, благият, да е баннат во веки веков и да си почине от пиянство неиздаден.
Чудя се, сегашните хора не заслужават ли признание? Отговорът е – не, тъй като се съгласяват, че откровеността наскърбява.
Пък и в случай че може човек закрепен към аналния секс да въздейства на свободата ти за изложение, значи нещо не е наред. Не е наред в международен мащаб. Същото ще бъде и в случай че човек с камъни в жлъчката може да постанова своя мироглед, прекаран през жлъчката му. Кой го разреши това и за какво по този начин се получи? Как свободното другарство в действителност е най-рестриктираното. И кой взема решение кой от какво се наскърбява? Аз, примерно, се наскърбявам от това, че не мога да се показвам умерено. Дори толкоз несвободно, че скоро изразяването ми ще стане неверно. Грешно само че стандартизирано. С други думи безвредно и безсмислено. Музите да са ми на помощ, само че в случай че уважаемите дами не откликнат значи и те са влезнали в стандарта и си оползотворяват времето, като възпяват тоз пагубен яд гейски.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ