„Гунди“ е шамар за киното ни
Напоследък нито една продукция не е постигала подобен възторг, какъвто съумя да направи кино лентата „ Гунди – Легенда за любовта “, който е напът да счупи върховете по зрителски интерес за последното десетилетие. Успехът му е хем предстоящ (все отново става дума за най-обичания български футболист на всички времена), хем неочакван за мнозина. Та белким не са снимани и други филми за велики българи до момента?
Имаше хиляди разновидности този план да се окаже неуспех. Продуцентите му Иван Христов и Андрей Арнаудов – до момента имаха снимачен опит камо около риалити формати и сериали като „ Съни бийч “. По тематика като тази авансово е ясно, че най-малко половината фенове, в случай че не и съвсем всички, ще са настроени съмнително. Който не е от „ Левски “ ще гледа изкривено към цялата шумотевица, а който е от сините, ще има доста високи упования и визия, която може и да не се покрие с видяното. Отделно от всичко това – всеки кинаджия, който не е забъркан в този план, тайничко би стискал палци той да се провели. Тези ли ще вършат филм за Аспарухов с над 4 милиона бюджет? Няма метод да не се издънят, щом това не е с мое присъединяване!
Но „ Гунди “ преодоля целия вероятен негативизъм и предстоящ хейт по метод, който няма аналог в българското кино за последните 35 години. Не че и до момента не сме имали филми, които са обединявали и възторгвали по-голямата част от публиката. „ Мисия Лондон “ от 2010-а (бюджет 2,7 милиона тогавашни лева), „ Операция „ Шменти-капели: от 2011г. (бюджет към 1 милион лева), „ Възвишение " от 2017 година (бюджет 25 милиона лева) – това са все образци за продукции, които са издържани във всеки един съставен елемент. Постигнали са и даже са надхвърлили упованията и задачите си. При „ Гунди “ вложението беше още по-голямо – частично посредством и на сигурността, че ползата е безусловно обезпечен
Той е и необичаен образец за това по какъв начин парите на компания за залагания могат в действителност да отидат по предопределение – макар че през последните години хазартът и неговата реклама основателно се одобряват като нещо мощно токсично.
Триумфът на „ Гунди " е венец на напъните на безрезервен и целеустремен екип, работил седем години по плана си и устоял на доста изкушения. От 4-милионния бюджет е можело да бъде спестено доста – и от образните резултати, от всеобщите подиуми, от локациите и от костюмите. Сигурно филмът щеше да провокира интерес и да има триумф и в случай че бяха вложени и единствено половината от тези пари, а останалите бяха потънали по продуцентски джобове. Но тук казусът не е подобен и всеки изхарчен лев си проличава на екрана. Реакцията на множеството фенове е потрес – по какъв начин е допустимо това да с снимано у нас и по този мощно въздействащ и професионален метод? Нетипична за нашите ширини мотивация в името на издирван резултат. Високо вдигната летва, която никой не е посмял да смъкне леко надолу, с цел да си спести проблеми и усилия…
Професионализъм от всички звена по веригата.
Но триумфът на „ Гунди “ е най-много пестник за цялото българско кинопроизводство, както и за системата, по която то действа към този момент няколко десетилетия. Продуцентите през днешния ден внимателно избират да премълчават премеждията си с Националния кино център, който през 2022 година отхвърли субсидирането на плана (един от безумните причини бил, че сценаристът Емил Бонев е умрял). Впоследствие държавната институция някак си гузно се присламчи към финансирането на продукцията, само че символично и „ от кумова срама “. Може би една от аргументите е, че множеството от плановете, които беше предпочела да финансира, по този начин и не са излезли още на екран – по тази причина пък парите за тях са от дълго време усвоени и изхарчени.
Публична загадка в гилдията е, че субсидирането на филми от години става на шуро-баджанашки принцип - „ аз на тебе – ти на мене “. Финансират се главно планове, които отиват на второкласни интернационалните фестивали (и там би трябвало да усвояват и оправдават бюджети все пак), откъдето гордо се връщат със статуетки, а у нас ги гледат шепа фенове мазохисти.
„ Още не е отшумял абсурдът с финансирането на плана на Виктор Божинов „ Чамкория " (по другия огромен разказ на Милен Русков след „ Възвишение ”) който в началото също беше отритнат от комисията с безумни причини. Затова пък бяха субсидирани куп безумия, чиито създатели се срамят даже да ги пуснат по кината, с цел да не се сблъскат с горчивата действителност на неуспеха си.
Годишно страната отделя към 40 милиона за филмопроизводство. Представяте ли си, в случай че тези пари отиват за 10 кино лентата като „ Гунди “, без да има потребност хазартни компании и захарни фабрики да спонсорират изработката им? Ако всеки месец гледаме качествено българско кино като това, което в този момент цялостни салоните? От това би спечелила освен цялата кино промишленост, а и доста успоредни бизнеси, функциониращи около нея. От това доста би се повдигнал и духът на нацията ни, би се формирала напълно друга зрителска просвета.
Кой има интерес това да не се случва? Докога ще се търпи безумието, наречено държавно финансиране за киното, в настоящия му тип?
Нима не е ясно, че то води до трайна деградация и безнравственост на цялата колегия? Защо е нужно да се стараеш да правиш добър кино артикул – задоволително е да имаш „ собствен човек “ в комисийката, с който да се договориш, че след това ще му върнеш жеста или пък че ще му бутнеш част от дотацията назад под масата?
Ето за какво феномени като „ Гунди “ носят безсънни нощи на „ кинаджийската мафия ". Те са като пръст в задника освен на криещите се зад абревиатурата НФЦ шушумиги и бюрократи, само че и на всички в този поминък, които вегетират с помощта на съществуващата позорна система. От тях в околните дни очаквайте прояви на подигравка и състрадание към фурора на „ Гунди “ (по-вероятно единствено в другарски кръг – няма да посмеят да се изложат публично).
Някои може би просто ще се покрият за известно време, до момента в който отшуми еуфорията, след което още веднъж ще стартират да ни занимават с претенциите си и с правото да получават пари за „ творчеството си “. Трети – сигурно най-малката част от тези „ занаятчии “ – може и трайно да се засрамят. Та с какво оттук насетне ще оправдават своята незначителност и незабележимост?
Инфо: Уикенд
Тагове: „ Гунди “ кино България футболист Георги Аспарухов Иван Христов Андрей Арнаудов
