Накъде отива Корнелия Нинова
Напоследък Корнелия Нинова прави изявления, присъщи за политиците, които обичайно припознаваме като популисти. Очертават се допирни точки сред водачите на Българска социалистическа партия и на ГЕРБ, които могат да се трансфорат в поле на относителен разбор, разпрострат в няколко посоки – усилване на обществени упования, антиелитизъм и основаване на облик на врага. Първото направление е и лично присъщо за лява партия. Тук Нинова употребява манипулативна техника, присъща за рецензиите, отправяни от Бойко Борисов към кабинета на Пламен Орешарски - посредством струпване на числа и обстоятелства да се основава катастрофична картина на нищетата на народа и на общественото неблагополучие.
По мотив на годишнината от ръководството на настоящия кабинет Нинова означи, че по данни на националната статистика шейсет % от пенсионерите получават приходи под линията на беднотия. Работещите небогати са се нараснали за миналия интервал, един милион и петстотин хиляди души живеят на прага на бедността, четиристотин хиляди получават по-малко от минималната работна заплата. Това е съпоставимо с изказванието на Борисов, че държавното управление на Орешарски не е изпълнило обещанието си да разкрие двеста и петдесет хиляди работни места. И още, до момента в който Орешарски оставя дупка от половин милиард лв., по данните, изнесени от Нинова, Борисов харчи нерегламентирано 1,5 милиарда.
Макар че става дума за радикално разнообразни неща - остатък и недостиг, упрекът на двамата политици по времето, когато са в съпротива, е адресиран към министър-председателя и неговата некадърност да се разпорежда с бюджетните средства. Оттук директно произтича внушението за финансовите злоупотреби на елита, от които народът се оказва пострадал.
Бедността се обрисува
като главно популистко обръщение на Нинова
За всяка лява партия би било естествено главните й програмни цели да бъдат ориентирани към разрешване на проблемите на уязвимите обществени групи. Когато обаче вместо хрумвания за смяна се насочва рецензия към елита, припознат като провинен за съответната обстановка, тогава посланието придобива привкус на популизъм. Антиелитизмът на Борисов се примесва с тезата за неосъществените обществени упования, опирайки се върху редовно налаганата теза, че финансовите злоупотреби на елита ощетяват елементарния народ, при него посланието се развива по посока от горната страна надолу. При Нинова се следи противоположната тенденция; тя потегля от елементарния човек, от народа като групово цяло: Всъщност с просто око и без емпирични проучвателен наблюдения е видно, че водачът на Българска социалистическа партия в политическото си говорене използва в разнообразни обществени контексти категорията народ, приказва от негово име, като изходната позиция потегля от националната бедност, априори породена от корумпирания хайлайф. Следователно при нея посланието се развива по модела от долу на горе.
За Нинова емблемата на първата година от ръководството на Борисов са кражбите. Оформя се цялостна картина на политическия хайлайф, който е привидян като граблив. Обобщението не е подплатено с съответни данни, употребяват се нарицателни за избран вид държание като " Хасковогейт ", " Кумгейт ", абсурда НДК. Борави се с обществени обстоятелства за противоправни действия, при които съществува подозрението за корупция, и по този метод се размиват границите сред фактологията и нейната политическа интерпретация. В словото й на първомайския протест на Българска социалистическа партия Нинова декларира в прав текст, че " същинското лице на ръководството е пропито от обири и корупция ". По-нататък тезата се развива - оформя се тъждеството сред Бойко Борисов като главната фигура, носеща политическата отговорност в страната, и корупционните практики, които са разположени в по-ниските равнища в йерархията, тя самата направлявана от един властови център, ситуиран на върха на пирамидата.
Антиелитизмът на Борисов се демонстрира като еднопосочна оценка за кабинетите на Станишев и на Орешарски, като техните мандати се асоциират с корупция, обири, течове на пари, финансова задлъжнялост, прекъсване на промените и на еврофондовете. Корупционният механизъм, по този начин както е обрисуван от Борисов, придобива фактологична компактност, в неговата основа стоят финансовите злоупотреби, налице е конкретика. При Нинова антиелитистката рецензия в корупция няма уточнен профил, тя е по-малко изострена и в по-голяма степен обобщаваща. При нея се следи преплитане сред отрицанието на елита, опълчването народ-елит и построяването на облика на врага. Врагът е елитът, който застава против народа. Конструкцията е напълно опростена и не по този начин богата на характерни характерности. Безрезултатното саниране, дупките по пътищата, високата смъртност, породена от неналичието на съответен достъп до опазване на здравето, са фактори, които демонстрират по какъв начин властовият хайлайф не е съумял да удовлетвори основни, насъщни потребности на хората. По този метод се оформя бездна сред него и народа и респективно бива припознаван като противник.
Нинова не показва отговорните,
употребява местоимението " те "
с цел да каже, че " виждат в народа си зложелател ". В реториката й участват термини като война и настъпателност. Борисов се конфронтира с всички партии и с ръководството като цяло, изобличава го, застава против него. Търсенето на врага е формата на конфликтна връзка с съперниците, посредством която се основава личната еднаквост и полезност. Борисов постоянно упреква Орешарски в непоследователност и непросветеност. В сходно смислово направление се структурира и рецензията на Нинова към третия мандат на кабинета на ГЕРБ. Появяват се оценки за безредни назначения, за неустойчивост на обединението и дейности, които не са професионално стимулирани, а са осъществени под напън и са ситуационно предопределени.
Нинова не разполага с оня характерен на Борисов запас на харизматичното водачество, допускащ да се очертаят с пределна изясненост траекториите на врага на политическото поле. Това събитие предопределя бедността на потребления от нея категориален уред и свеждането му главно до сферата на общественото.
Важно е да се подчертае, че
популизмът на Българска социалистическа партия е натурален отговор
на провокациите на политическата среда
Средата сама по себе си е мощно популистка и записва висока степен на адаптивност на сходен вид послания към потребностите на гласоподавателите. Но въпреки всичко популизмът на социалистическата партия не може да се дефинира като събитие в чист тип, тъй като при него липсват типичните антиинституционални измерения. И не на последно място в актуалния свят лявата идеология е принудена да се бори за отстояване на своите позиции, за отбрана на бедните и онеправданите, а в това пространство все по-трайно се настанява популизмът.
По мотив на годишнината от ръководството на настоящия кабинет Нинова означи, че по данни на националната статистика шейсет % от пенсионерите получават приходи под линията на беднотия. Работещите небогати са се нараснали за миналия интервал, един милион и петстотин хиляди души живеят на прага на бедността, четиристотин хиляди получават по-малко от минималната работна заплата. Това е съпоставимо с изказванието на Борисов, че държавното управление на Орешарски не е изпълнило обещанието си да разкрие двеста и петдесет хиляди работни места. И още, до момента в който Орешарски оставя дупка от половин милиард лв., по данните, изнесени от Нинова, Борисов харчи нерегламентирано 1,5 милиарда.
Макар че става дума за радикално разнообразни неща - остатък и недостиг, упрекът на двамата политици по времето, когато са в съпротива, е адресиран към министър-председателя и неговата некадърност да се разпорежда с бюджетните средства. Оттук директно произтича внушението за финансовите злоупотреби на елита, от които народът се оказва пострадал.
Бедността се обрисува
като главно популистко обръщение на Нинова
За всяка лява партия би било естествено главните й програмни цели да бъдат ориентирани към разрешване на проблемите на уязвимите обществени групи. Когато обаче вместо хрумвания за смяна се насочва рецензия към елита, припознат като провинен за съответната обстановка, тогава посланието придобива привкус на популизъм. Антиелитизмът на Борисов се примесва с тезата за неосъществените обществени упования, опирайки се върху редовно налаганата теза, че финансовите злоупотреби на елита ощетяват елементарния народ, при него посланието се развива по посока от горната страна надолу. При Нинова се следи противоположната тенденция; тя потегля от елементарния човек, от народа като групово цяло: Всъщност с просто око и без емпирични проучвателен наблюдения е видно, че водачът на Българска социалистическа партия в политическото си говорене използва в разнообразни обществени контексти категорията народ, приказва от негово име, като изходната позиция потегля от националната бедност, априори породена от корумпирания хайлайф. Следователно при нея посланието се развива по модела от долу на горе.
За Нинова емблемата на първата година от ръководството на Борисов са кражбите. Оформя се цялостна картина на политическия хайлайф, който е привидян като граблив. Обобщението не е подплатено с съответни данни, употребяват се нарицателни за избран вид държание като " Хасковогейт ", " Кумгейт ", абсурда НДК. Борави се с обществени обстоятелства за противоправни действия, при които съществува подозрението за корупция, и по този метод се размиват границите сред фактологията и нейната политическа интерпретация. В словото й на първомайския протест на Българска социалистическа партия Нинова декларира в прав текст, че " същинското лице на ръководството е пропито от обири и корупция ". По-нататък тезата се развива - оформя се тъждеството сред Бойко Борисов като главната фигура, носеща политическата отговорност в страната, и корупционните практики, които са разположени в по-ниските равнища в йерархията, тя самата направлявана от един властови център, ситуиран на върха на пирамидата.
Антиелитизмът на Борисов се демонстрира като еднопосочна оценка за кабинетите на Станишев и на Орешарски, като техните мандати се асоциират с корупция, обири, течове на пари, финансова задлъжнялост, прекъсване на промените и на еврофондовете. Корупционният механизъм, по този начин както е обрисуван от Борисов, придобива фактологична компактност, в неговата основа стоят финансовите злоупотреби, налице е конкретика. При Нинова антиелитистката рецензия в корупция няма уточнен профил, тя е по-малко изострена и в по-голяма степен обобщаваща. При нея се следи преплитане сред отрицанието на елита, опълчването народ-елит и построяването на облика на врага. Врагът е елитът, който застава против народа. Конструкцията е напълно опростена и не по този начин богата на характерни характерности. Безрезултатното саниране, дупките по пътищата, високата смъртност, породена от неналичието на съответен достъп до опазване на здравето, са фактори, които демонстрират по какъв начин властовият хайлайф не е съумял да удовлетвори основни, насъщни потребности на хората. По този метод се оформя бездна сред него и народа и респективно бива припознаван като противник.
Нинова не показва отговорните,
употребява местоимението " те "
с цел да каже, че " виждат в народа си зложелател ". В реториката й участват термини като война и настъпателност. Борисов се конфронтира с всички партии и с ръководството като цяло, изобличава го, застава против него. Търсенето на врага е формата на конфликтна връзка с съперниците, посредством която се основава личната еднаквост и полезност. Борисов постоянно упреква Орешарски в непоследователност и непросветеност. В сходно смислово направление се структурира и рецензията на Нинова към третия мандат на кабинета на ГЕРБ. Появяват се оценки за безредни назначения, за неустойчивост на обединението и дейности, които не са професионално стимулирани, а са осъществени под напън и са ситуационно предопределени.
Нинова не разполага с оня характерен на Борисов запас на харизматичното водачество, допускащ да се очертаят с пределна изясненост траекториите на врага на политическото поле. Това събитие предопределя бедността на потребления от нея категориален уред и свеждането му главно до сферата на общественото.
Важно е да се подчертае, че
популизмът на Българска социалистическа партия е натурален отговор
на провокациите на политическата среда
Средата сама по себе си е мощно популистка и записва висока степен на адаптивност на сходен вид послания към потребностите на гласоподавателите. Но въпреки всичко популизмът на социалистическата партия не може да се дефинира като събитие в чист тип, тъй като при него липсват типичните антиинституционални измерения. И не на последно място в актуалния свят лявата идеология е принудена да се бори за отстояване на своите позиции, за отбрана на бедните и онеправданите, а в това пространство все по-трайно се настанява популизмът.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ