Да се прочуем като предизвикаме европейски прецедент
Напоследък е много съвременно да се разяснява тематиката с чужденците в българския футбол. И да в крайник с модата и в общия хор селекционерът на България - Младен Кръстаич, яхна вълната, като показа, че футболът ни може да изчезне, тъй като не играят задоволително българи.
По тази логичност би трябвало да закрият съвсем всички футболни шампионати в Европа. Вчера стана ясно, че чужденците в българското футболно състезание през сезон 2023/24 са 49,4 %, което е междинен резултат при проучването на статистическия институт CIES Football Observatory, основан в Швейцария. efbet Лига е в средата на таблицата по чужденци в Европа, като междинната възраст на играчите е 26.3 години.
Ясно е, че и в другите европейски шампионати играят чужденци, само че това не им пречи да основават положителни локални момчета, и националните им тимове да вземат участие на огромни конгреси.
Крайно време е да спрем с оправданията и да си кажем истината. Чужденците не са огромният проблем на българския футбол. Проблем е, че не може да сътворяваме качествени български футболисти. Проблем е, че нямаме задоволително квалифицирани експерти, които да работят с подрастващото потомство. Проблем е, че през последните 30 години страната не обръща нужното внимание на спорта.
И дано всеки притежател или президент на български клуб се замисли какви условия дава за развиването на младите гении. Защото, в множеството клубове изискванията са меко казано неприятни.
Когато българските клубове обезпечат положителни условия за подрастващите, като терени, квалифицирани треньори и качествено образование, ще стартираме да сътворяваме положителни български играчи и по натурален път чужденците в българското състезание ще намалеят. При това състояние клубовете няма да имат такава потребност от тях.
Колко детско - младежки школи в България може да се похвалят, че имат повече от един терен, който се употребява от гениите? Колко деца в България упражняват на естествена трева? Повечето от тях са виждали сходен терен единствено на фотография. Колко школи разполагат с лекар, кондиционен треньор и психолог? После не били готови механически, физически и ментално.
В какъв брой школи децата не заплащат такси, екипи, лагери и подготовки? И какво се случва с надарените деца, чиито родители нямат опция да заплащат и да устоят школите.
С какво око гледат клубовете на децата, откакто не са вложили нито стотинка в тяхното развиване? Колкото и грозно и жестоко да звучи - изхвърлят ги като парцали. Ако в развиването на едно дете, даден клуб влага 20-30 или 40 хиляди лв., ще му се дава повече късмет, бъдете сигурни.
Всички би трябвало да разберем едно нещо. В България няма по какъв начин да бъде лимитирано потреблението на футболисти от Европейски Съюз, защото ще опонира на европейското законодателство и Българският футболен съюз би провокирал безспорен европейски казус. Ще полетят каузи в европейските институции и така нататък..
Но можем да стартираме да произвеждаме по-качествени български състезатели.
Кръстаич дава за премер Сърбия. Ок, прелестно, само че Сърбия не е член на Европейски Съюз и може да си постанова всевъзможни ограничавания.
И не е правилно, че футболната ни централа не е наложила ограничавания.
Ето какво написа в наредбата:
- В протокола на футболна среща от Първа лига могат да бъдат записани и да вземат участие в нея по едно и също време най-вече 5 (пет) състезатели от страни отвън Европейския съюз с професионални контракти.
- Всеки тим от Втора лига наложително стартира всяка среща с включени в стартовия състав и на терена 2-ма футболисти, родени след 01.01.2002 година, упражнявали във ФК-членове на Българския футболен съюз минимум 3 поредни сезона, които играят най-малко 45 минути.
В протокола на футболната среща могат да бъдат записани и да вземат участие в нея по едно и също време най-вече 2 (двама) футболисти от страни, отвън Европейския съюз с професионални контракти.
Клубовете от Трета лига може да картотекират футболисти, както следва:
1. Футболисти, тренирани 3 (три) цялостни сезона в интервала от 12 до 21 години във ФК членове на БФС, със подписани професионални контракти.
2. Договорът с футболист по т. 1 се подписва със период - до края на спортно-състезателната година, в която състезателят е на 23 години и дава отговор на условията на т. 7.
3. Тренирани най-малко 3 (три) цялостни сезона в интервала от 12 – до 21 години във ФК членове на БФС.
4. Тренирани най-малко 2 (два) поредни сезона в интервала от 16 – до 21 години във ФК.
5. Без условие за тренираност – до 5 /петима/ футболисти.
За състезатели с аматьорски статут от страни отвън Европейски Съюз, единствено в случай че имат авансово издадено позволение за дълготрайно престояване в страната годно не по-малко от 6-месеца към датата на картотекиране.
- В детско-юношеския футбол може да бъдат картотекирани задгранични състезатели от страни отвън Европейски Съюз, единствено в случай че имат издадено позволение за дълготрайно престояване в страната годно не по-малко от 6 месеца към датата на картотекиране. Не се позволява картотекиране единствено с виза за престояване.
По тази логичност би трябвало да закрият съвсем всички футболни шампионати в Европа. Вчера стана ясно, че чужденците в българското футболно състезание през сезон 2023/24 са 49,4 %, което е междинен резултат при проучването на статистическия институт CIES Football Observatory, основан в Швейцария. efbet Лига е в средата на таблицата по чужденци в Европа, като междинната възраст на играчите е 26.3 години.
Ясно е, че и в другите европейски шампионати играят чужденци, само че това не им пречи да основават положителни локални момчета, и националните им тимове да вземат участие на огромни конгреси.
Крайно време е да спрем с оправданията и да си кажем истината. Чужденците не са огромният проблем на българския футбол. Проблем е, че не може да сътворяваме качествени български футболисти. Проблем е, че нямаме задоволително квалифицирани експерти, които да работят с подрастващото потомство. Проблем е, че през последните 30 години страната не обръща нужното внимание на спорта.
И дано всеки притежател или президент на български клуб се замисли какви условия дава за развиването на младите гении. Защото, в множеството клубове изискванията са меко казано неприятни.
Когато българските клубове обезпечат положителни условия за подрастващите, като терени, квалифицирани треньори и качествено образование, ще стартираме да сътворяваме положителни български играчи и по натурален път чужденците в българското състезание ще намалеят. При това състояние клубовете няма да имат такава потребност от тях.
Колко детско - младежки школи в България може да се похвалят, че имат повече от един терен, който се употребява от гениите? Колко деца в България упражняват на естествена трева? Повечето от тях са виждали сходен терен единствено на фотография. Колко школи разполагат с лекар, кондиционен треньор и психолог? После не били готови механически, физически и ментално.
В какъв брой школи децата не заплащат такси, екипи, лагери и подготовки? И какво се случва с надарените деца, чиито родители нямат опция да заплащат и да устоят школите.
С какво око гледат клубовете на децата, откакто не са вложили нито стотинка в тяхното развиване? Колкото и грозно и жестоко да звучи - изхвърлят ги като парцали. Ако в развиването на едно дете, даден клуб влага 20-30 или 40 хиляди лв., ще му се дава повече късмет, бъдете сигурни.
Всички би трябвало да разберем едно нещо. В България няма по какъв начин да бъде лимитирано потреблението на футболисти от Европейски Съюз, защото ще опонира на европейското законодателство и Българският футболен съюз би провокирал безспорен европейски казус. Ще полетят каузи в европейските институции и така нататък..
Но можем да стартираме да произвеждаме по-качествени български състезатели.
Кръстаич дава за премер Сърбия. Ок, прелестно, само че Сърбия не е член на Европейски Съюз и може да си постанова всевъзможни ограничавания.
И не е правилно, че футболната ни централа не е наложила ограничавания.
Ето какво написа в наредбата:
- В протокола на футболна среща от Първа лига могат да бъдат записани и да вземат участие в нея по едно и също време най-вече 5 (пет) състезатели от страни отвън Европейския съюз с професионални контракти.
- Всеки тим от Втора лига наложително стартира всяка среща с включени в стартовия състав и на терена 2-ма футболисти, родени след 01.01.2002 година, упражнявали във ФК-членове на Българския футболен съюз минимум 3 поредни сезона, които играят най-малко 45 минути.
В протокола на футболната среща могат да бъдат записани и да вземат участие в нея по едно и също време най-вече 2 (двама) футболисти от страни, отвън Европейския съюз с професионални контракти.
Клубовете от Трета лига може да картотекират футболисти, както следва:
1. Футболисти, тренирани 3 (три) цялостни сезона в интервала от 12 до 21 години във ФК членове на БФС, със подписани професионални контракти.
2. Договорът с футболист по т. 1 се подписва със период - до края на спортно-състезателната година, в която състезателят е на 23 години и дава отговор на условията на т. 7.
3. Тренирани най-малко 3 (три) цялостни сезона в интервала от 12 – до 21 години във ФК членове на БФС.
4. Тренирани най-малко 2 (два) поредни сезона в интервала от 16 – до 21 години във ФК.
5. Без условие за тренираност – до 5 /петима/ футболисти.
За състезатели с аматьорски статут от страни отвън Европейски Съюз, единствено в случай че имат авансово издадено позволение за дълготрайно престояване в страната годно не по-малко от 6-месеца към датата на картотекиране.
- В детско-юношеския футбол може да бъдат картотекирани задгранични състезатели от страни отвън Европейски Съюз, единствено в случай че имат издадено позволение за дълготрайно престояване в страната годно не по-малко от 6 месеца към датата на картотекиране. Не се позволява картотекиране единствено с виза за престояване.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ