Михаил Иванов: Привилегированите червени бяха далече пред другите по отношение на своите деца
Напоследък постоянно се подменя моята и на други, мислещи като мене, теза и нашироко се подлага на критика сменената теза. Това се прави от доста хора. Те настояват, че ние, които слагаме под въпрос претенцията за шеметна политическа кариера на Васил Терзиев, вменяваме виновност на този човек за дейностите на роднините му, т. е. вменяваме на него и такива като него не тяхна виновност.
Няма такова нещо. Децата не могат да носят вини на своите родители и прадеди. Тук става дума за нещо друго. Става дума за нишките на властта, които се държаха от алената върхушка до 10 ноември и оплитат със своята паяжина обществото и през днешния ден.
Преди 10 ноември привилегированите червени притежаваха политическата власт и си бяха обезпечили правото да разполагат по свое убеждение с икономическите запаси. След смяната те се отдръпнаха краткотрайно от представителната политическа власт, запазвайки в свои ръце икономическите запаси. Те разполагаха изпреварващо с икономическата информация и с това имаха самодейността в систематизиране на националното благосъстояние в изискванията на все по-разрастваща се частна благосъстоятелност.
Много от тях напряко крадяха. Не желая да споделям имената на дипломати, които изнасяха с неприкосновени дипломатически куфари валута зад граница? Някои от тях, на които това тежеше на съвестта, ми са се изповядали. Но това беше единствено един от многочислените способи.
В същото време привилегированите червени бяха надалеч пред другите във връзка с своите деца и внуци, които в изискванията на противоконституционни привилегии, получиха приблизително по-добро от останалите обучение - доста от тях на Запад. (Да не приказваме за забавеното развиване на доста хора, набедени за „ съперник “, чиито деца изключително първоначално не можеха даже да следват, имаха компликации в намирането на работа, както и не можеха да развиват естествени работни контакти със своите сътрудници в чужбина.)
След смяната на 89-та година породиха нови политически субекти, напълно владяни от офицери на някогашната Държавна сигурност. Емблематичен образец е Мултигруп. Такива са също по този начин и „ Кимкооп Трейдинт “ (за търговия с оръжие) и обвързваният с него „ Телерик “, в който е имал дялово присъединяване Васил Терзиев. Въпросът е за произхода на тези стопански субекти и техните първични капитали. Въпросът е за връзките на сина, внука, племенника, внуко-племенника на офицери от Държавна сигурност Васил Терзиев с ръководещите тези компании. Или с елементарни думи - въпросът е за ресурсите (включително паричните ресурси) и връзките, от които се е възползвал Терзиев при започване на своята кариера. Никой не слага под въпрос неговите качества.
Но с не по-лоши качества има на неговата възраст и други младежи, които не са мултимилионери, нали? Ето за това става дума.
От друга страна нашето общество е образец за толерантност към децата на алената върхушка. То не драматизира публичния престиж на Сергей Станишев и Кристиян Таков, да вземем за пример, макар техния генезис. Що се отнася до Васил Терзиев, при него има и още едно събитие. Той (кандидат за кмет на столицата) както други релативно младежи (например Кирил Петков – министър-председател), пристигнали от бизнеса, напряко влизат в политиката на най-високи постове.
Това повдига два въпроса:
1. Управлението на икономическите системи значително се разграничава от ръководството на публичните системи. За сполучлива политическа кариера е належащо натрупването на политически опит.
2. Симбиозата на бизнес и политика или, другояче казано, сливането на икономическата власт с политическата власт е същностна характерност на олигархичния модел на ръководство.
Няма такова нещо. Децата не могат да носят вини на своите родители и прадеди. Тук става дума за нещо друго. Става дума за нишките на властта, които се държаха от алената върхушка до 10 ноември и оплитат със своята паяжина обществото и през днешния ден.
Преди 10 ноември привилегированите червени притежаваха политическата власт и си бяха обезпечили правото да разполагат по свое убеждение с икономическите запаси. След смяната те се отдръпнаха краткотрайно от представителната политическа власт, запазвайки в свои ръце икономическите запаси. Те разполагаха изпреварващо с икономическата информация и с това имаха самодейността в систематизиране на националното благосъстояние в изискванията на все по-разрастваща се частна благосъстоятелност.
Много от тях напряко крадяха. Не желая да споделям имената на дипломати, които изнасяха с неприкосновени дипломатически куфари валута зад граница? Някои от тях, на които това тежеше на съвестта, ми са се изповядали. Но това беше единствено един от многочислените способи.
В същото време привилегированите червени бяха надалеч пред другите във връзка с своите деца и внуци, които в изискванията на противоконституционни привилегии, получиха приблизително по-добро от останалите обучение - доста от тях на Запад. (Да не приказваме за забавеното развиване на доста хора, набедени за „ съперник “, чиито деца изключително първоначално не можеха даже да следват, имаха компликации в намирането на работа, както и не можеха да развиват естествени работни контакти със своите сътрудници в чужбина.)
След смяната на 89-та година породиха нови политически субекти, напълно владяни от офицери на някогашната Държавна сигурност. Емблематичен образец е Мултигруп. Такива са също по този начин и „ Кимкооп Трейдинт “ (за търговия с оръжие) и обвързваният с него „ Телерик “, в който е имал дялово присъединяване Васил Терзиев. Въпросът е за произхода на тези стопански субекти и техните първични капитали. Въпросът е за връзките на сина, внука, племенника, внуко-племенника на офицери от Държавна сигурност Васил Терзиев с ръководещите тези компании. Или с елементарни думи - въпросът е за ресурсите (включително паричните ресурси) и връзките, от които се е възползвал Терзиев при започване на своята кариера. Никой не слага под въпрос неговите качества.
Но с не по-лоши качества има на неговата възраст и други младежи, които не са мултимилионери, нали? Ето за това става дума.
От друга страна нашето общество е образец за толерантност към децата на алената върхушка. То не драматизира публичния престиж на Сергей Станишев и Кристиян Таков, да вземем за пример, макар техния генезис. Що се отнася до Васил Терзиев, при него има и още едно събитие. Той (кандидат за кмет на столицата) както други релативно младежи (например Кирил Петков – министър-председател), пристигнали от бизнеса, напряко влизат в политиката на най-високи постове.
Това повдига два въпроса:
1. Управлението на икономическите системи значително се разграничава от ръководството на публичните системи. За сполучлива политическа кариера е належащо натрупването на политически опит.
2. Симбиозата на бизнес и политика или, другояче казано, сливането на икономическата власт с политическата власт е същностна характерност на олигархичния модел на ръководство.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ