- Написала си на корицата си във фейсбук: Останете си

Актрисата Биляна Петринска: Как да се сбъднат очакванията ни за по-добър живот, ако не сме заедно

- Написала си на корицата си във фейсбук: Останете си у дома
- В настоящето тестване дисциплината е нещо, което всеки самичък възпитава у себе и извършва. Хората, вижда се, извършват това, държат се съответно. Това е нещо ново. Не мислят единствено за себе си. Свързано е с отговорност и за другите. Това е и образование на душата. Всеки ден. Не е елементарно.

- Родителите ти оказаха ли въздействие върху избора на твоята специалност?
- Никога не са се набърквали в проектите ми, постоянно са ме подкрепяли. Баща ми рисува и до през днешния ден доста хубаво, обича класическата музика, свирил е. Майка ми пее прелестно. Имам брат, който по-късно водеха на уроци по китара. Той не е в моята сфера, само че несъмнено е музикален. С него играехме представления на двора, в кухнята.

Вживявахме се в разнообразни функции. Спомням си макар заетостта на родителите ми по какъв начин ме водеха на пеене в Двореца на пионерите. Баща ми идваше с мен на курса ми по изобразяване към Художествената академия. А един път, до момента в който ме чакаше на открито, направи от сняг една войнишка мъжка глава с шапка. С джобното си ножче. Беше в действителност като статуя. Бях доста впечатлена, че има гений. И си споделих: Може би и аз имам тези качества. С майка ми съм учила всички стихотворения за рециталите ми в учебно заведение. Плакали сме дружно нееднократно. Тези неща са тип шерване, което остава в детската душа.

- На представления родителите ти идват ли да те гледат?
- Предпочитам да не знам кой е в публиката. Иначе адреналинът може да вземе връх. Разбира се, това се тушира с опита на годините. Родителите ми участваха непроменяемо при започване на моята кариера, с цел да ми поддържат крилата. На по-късен стадий не всеки път успяваха да дойдат. Но постоянно съм сигурна, че ме мислят.

- Разкажи за трайно останал в паметта ти спомен с майка ти, татко ти, баба, дядо.
- Цялото ми детство мина при баба и дядо. Ту при едните, ту при другите. Спомени от лета, зимни ваканции, щурци, светулки, мириса на сено, хрупкавия сняг, бумтенето на печката. С едните танцувахме, учиха ме да оплитам облекла на куклите. Вадихме мед от кошерите на село. При другите четяхме приказки и пеехме, учих се да бродирам.

Единият ми дядо ме учеше да изсвирвам на цигулка, а аз желаех да просвиря незабавно, като имитирах придвижванията на неговите пръсти. Чудех се за какво не се получава. От другия ми дядо желаех да ми направи един костюм от приказката за Снежанка. Той ми подари яркочервен костюм - носия за национални танци. Адски бях разочарована, само че в действителност по-късно го одобрих като знак за сцената. Знаете ли, едвам преди няколко години започнах да танцувам национални танци и се усещам ужасно. Открих един напълно различен свят.