Напът ли е Европа да се сбогува с правото на

Напът ли е Европа да се сбогува с правото на свободно пътешестване
От началото на предходната седмица Шенгенското пространство има рана в сърцето си, която е с формата на Германия, написа онлайн изданието на „ Економист “. На 16 септември най-многолюдната европейска страна възвърне граничния надзор по всички свои граници,
в началото за интервал от шест месеца, само че евентуално и за по-дълго.
За тези хора в Европа, които се стремят към все по-тесен съюз, това повдигане на оградите в страна, която се намира в центъра на континента, е неприятно предвещание за едно от най-значимите достижения на
Европейски Съюз – свободата на придвижването, отбелязва изданието.
Новите ограничения са следващият удар против система, която може би няма да издържи още доста, разяснява „ Економист “. Подобно на други огромни европейски планове, като еврото или единния пазар, Шенгенското пространство изисква всяко национално държавно управление да има вяра,
че останалите страни от съюза ще съблюдават разпоредбите. Все по-често това не е по този начин.
Това важи с особена мощ, когато става въпрос за миграцията, която тревожи гласоподавателите (а оттова и политиците) от Атина до Дъблин. Германия вкара още веднъж рестриктивните мерки не тъй като се тормози да посреща датчани или французи. По-скоро тя е изгубила религия в това, че прилежащите ѝ страни пазят личните си граници и счита,
че те са прекомерно склонни да пропущат мигранти от по-далечни страни, които по-късно се насочат към Германия.
Продължаващият приток на мигранти в Европа, който управляващите наподобява са безсилни да спрат, съставлява плодородна почва за крайнодесните политици, които ускоряват реториката си както против мигрантите, по този начин и против Европейски Съюз.
Германските ограничения във връзка с Шенгенското пространство
идват на фона на внезапното увеличение на поддръжката за „ Алтернатива за Германия “ – ксенофобска партия, която се показа добре на неотдавнашните локални избори в някои обособени провинции.
На доктрина Германия може да приложи към този момент съществуващите защитни ограничения,
планувани в съглашението за Шенгенското пространство. Нелегалните мигранти, за които се откри, че са минали през вътрешни европейски граници, могат да бъдат върнати назад в първата страна от Европейски Съюз, в която са стъпили, която би трябвало или да им даде леговище, или да ги изпрати назад в мястото им на генезис.
На процедура обаче системата не работи.
Страните, които би трябвало да одобряват назад мигрантите, като Италия, Гърция и Унгария, споделят, че не могат да се оправят с големия миграционен напън. Укрепването на общоевропейските гранични сили „ Фронтекс “, от 2016 година до момента е довело единствено до незначителна смяна.
Широкообхватният „ пакт за миграцията “, контрактуван предходната година,
има за цел да усъвършенства ситуацията, да вземем за пример посредством създаване на уреди по границите на Европейски Съюз за бърза обработка на нелегално идващите (и по този метод изпращане на доста от тях вкъщи, преди да могат да продължат към места като Германия). До цялостното му използване обаче остават най-малко две години,
а парламентарните избори в Германия са през идната година.
Така се стигна до немското решение за въвеждане на граничен надзор, което разочарова мнозина европейски министри на вътрешните работи. То е в прорез с духа на съглашението за Шенгенското пространство и даже с някои от неговите официални правила.
Теоретично прекратяването на прекосяването на границите без инспекции е позволено единствено
за период до шест месеца. На процедура обаче някои страни, като Франция и Дания, години наред ползват тези „ краткотрайни “ ограничавания. Мнозина наблюдаващи се притесняват, че Германия ще направи същото. Органите на Европейски Съюз в Брюксел би трябвало да стачкуват,
само че безмълвно разрешават на страните да възобновяват контрола с вярата да запазят цялостната система.
Един от резултатите от немското решение обаче съвсем несъмнено ще бъде верижна реакция в целия блок, разяснява сп. „ Форин Полиси “. Точно от това се притеснява Валтер Търнауски, специалист по миграцията в датския немскоезичен вестник „ Нордшлезвигер “ (Nordschleswiger).
„ Официално оповестеният немски граничен надзор също е краткотраен,
само че в последна сметка той значи завършек на свободното пътешестване в Европейски Съюз “, споделя той. „ Оттук нататък държавните управления ще настояват: „ Ето, Германия също управлява границите си “, тъй че те ще създадат същото “, прибавя Търнауски.
Полша въпреки всичко разкритикува решението поради вероятността от формиране
на тапи по границите, които ще попречват комерсиалния и частния превоз, показва „ Форин Полиси “. Полският министър председател Доналд Туск съобщи, че немският ход съставлява „ фактическо прекъсване на Шенгенското съглашение в огромен мащаб “.
Други европейски страни обаче не просто имат намерение да последват образеца на Германия,
а даже желаят да стигнат по-далеч, отбелязва „ Юроактив “. Новата стратегия на нидерландското държавно управление на премиера Дик Схоф отразява твърдата антимиграционна предизборна позиция на главните партии, като обрисува повсеместен проект за радикална промяна на системата за даване на леговище
в Нидерландия и упорства страната да получи разрешение да не ползва миграционните политики на Европейски Съюз.
Програмата повтаря твърдата позиция във връзка с миграцията, която доминираше в предизборната изразителност, и обрисува необятен пакет от ограничения, ориентирани към коренно реформиране на системата за даване на леговище, акцентирайки „ натиска върху жилищното настаняване, опазването на здравето и образованието “
като опасност за общественото доближаване и сигурността.
Ключов детайл от тактиката е ориентиран към дейности на европейско ниво, в това число промени в нормативната уредба и интернационалните контракти, защото държавното управление възнамерява да отнесе въпроса до Брюксел „ допустимо най-скоро “, с цел да реализира
„ опция да не ползва европейските разпореждания в региона на убежището и миграцията “.
Освен Германия и други членове на Шенгенското пространство сега реализират надзор на някои от своите граници, показва „ Гардиън “. Австрия да вземем за пример се базира на закани за сигурността, свързани с Украйна, както и на напън от страна на лица, искащи даване на леговище,
с цел да ревизира пасажерите, идващи от Словакия, Чехия, Словения и Унгария.
Дания, базирайки се на терористични закани, свързани с войната в линията Газа, както и на риск от съветски шпионаж, също прави инспекции на сухопътния и морския превоз от Германия, а Франция ревизира идващите
от Шенгенската зона на съображение нараснала терористична опасност.
Италия, Норвегия, Швеция, Словения и Финландия също правят гранични инспекции, като се базират на терористична активност, войните в Украйна и Близкия изток, активността на съветското разузнаване, увеличените миграционни потоци и проведената престъпност на Балканите.
Въпреки че имиграционните политики и последващите процедури
за даване на леговище, да вземем за пример, се ръководят от страните членки на Европейски Съюз на национално равнище, свободното придвижване в Европа е лесна цел за политиците и посланието „ Ще върнем контрола върху границите! “ е ефикасен избирателен девиз, разяснява „ Гардиън “.
Изданието цитира Алберто Алемано, професор по европейско право
в Парижкото висше комерсиално учебно заведение, съгласно който установяването на граничен надзор в Германия „ съставлява очевидно и непропорционално нарушаване на правилото на свободно придвижване в границите на Шенгенското пространство “.
Гералд Кнаус, ръководител на мозъчния концерн „ Европейска самодейност за непоклатимост “,
iъщо по този начин слага под въпрос ефикасността на мярката. „ Установяването на ефикасен надзор по вътрешните граници би означавало завършек на Шенген “, счита той.
Ефективният граничен надзор би претендирал непрекъсната защита на границите от федерална работа,
както и създаване на „ огради към Германия “ и също така тези ограничения „ ще се провалят, в случай че съседите не са заинтригувани да вземат участие “, изяснява Кнаус.
След като по-рано тази година Европейски Съюз най-сетне съумя да реализира съглашение
за дълго обсъждана промяна на законите за даване на леговище и миграцията, европейското единение може да бъде подложено на съществено тестване, в случай че Германия изиска от съседите си да одобряват назад огромен брой хора. Австрия към този момент съобщи, че ще откаже да одобри назад мигранти, на които е предоставено леговище на немската граница. На фона на това напрежение единствено времето ще покаже дали немската мярка в действителност ще бъде краткотрайна или Европа е напът да се сбогува с правото на свободно пътешестване, заключава „ Гардиън “.