Срещата във Вашингтон по-важна за бъдещето на Украйна от срещата Тръмп-Путин
Напълно допустимо е срещата в Белия дом в понеделник да се окаже даже по-важна за бъдещето на Украйна - и за сигурността на цяла Европа, от срещата на върха сред Съединени американски щати и Русия в Аляска предишния петък.
На пръв взор това събиране сред Путин и Тръмп наподобява не оправда упованията на всички. Нямаше преустановяване на огъня, нямаше наказания, нямаше грандиозни обявления.
Но дали се е планувано Украйна и Европа да бъдат изключени от договорка, сготвена зад затворени порти от двете водещи нуклеарни сили в света? Очевидно не, в случай че Киев и неговите сътрудници могат да го предотвратят.
Присъствието на сър Киър Стармър, президента Макрон, канцлера Мерц и други водачи дружно с президента Зеленски във Вашингтон е освен това от това да се подсигурява, че той няма да бъде още веднъж " навикан " в Овалния кабинет, както направи на 28 февруари. Те са решени да внушат на Доналд Тръмп две неща: първо, че не може да има спокойно съглашение за Украйна без директното присъединяване на Украйна, и второ, че то би трябвало да бъде подкрепено от „ стоманени “ гаранции за сигурност.
Преди всичко, европейските водачи желаят американският президент да види, че Украйна и Европа съставляват обединен фронт и са нетърпеливи да се уверят, че той няма да се поддаде на очевидните си персонални взаимоотношения с Владимир Путин и на настояванията на съветския водач.
Тук дипломатическите умения на сър Киър Стармър ще бъдат съществено изпитани.
Тръмп харесва Стармър и го слуша, а след месец Тръмп ще пристигна на държавно посещаване във Англия. Той харесва и Марк Рюте, генералния секретар на НАТО, който също ще участва, човек, който от време на време е именуван „ Шепнещият на Тръмп “.
Американският президент наподобява не е толкоз завързан към президента Макрон, а Белият дом неотдавна остро подлага на критика желанието му абсолютно да признае палестинска страна на идващото Общо заседание на Организация на обединените нации.
За да има някакъв късмет мирното съглашение в Украйна да проработи, нещо би трябвало да се промени.
Европейските водачи постоянно са казвали, че интернационалните граници не могат да бъдат променяни със мощ, а президентът Зеленски неведнъж е заявявал, че няма да се откаже от земя, а също така конституцията на Украйна го не разрешава. Но Путин желае Донбас, от който силите му към този момент управляват към 85% и няма безусловно никакво желание да върне Крим на Киев.
И въпреки всичко, както един път сподели някогашният естонски министър председател и в този момент най-голям посланик на Европа Кая Калас: успеха за Украйна в тази война не е наложително да се показва само в отвоюването на окупираните земи.
Ако Украйна може да получи гаранциите за сигурност от вида на Член 5, за които се приказва в този момент, задоволителни, с цел да възпрат всяка бъдеща съветска експанзия и по този метод да защитят независимостта си като свободна и суверенна страна, тогава това би било форма на победа.
Сега наподобява, че това, което Съединени американски щати и Русия разискват, е предложение, което в общи линии разменя част от украинската земя за гаранции за сигурност, че няма да се постанова да се отхвърля повече от Русия.
Но въпросителните са големи.
Може ли Украйна да одобри договорка, която поставя завършек на войната, само че ѝ коства земя, изключително когато толкоз хиляди са починали, пробвайки се да спасят тази земя?
Ако от нея бъде поискано да се откаже от останалите 30 % от Донецка област, които Русия към момента не е окупирала, това ще остави ли пътя на запад към Киев рисково беззащитен?
А какво да кажем за неведнъж прехвалената „ Коалиция на искащите “ на Стармър?
По-ранните диалози за разполагане на десетки хиляди бойни майстори на място от този момент са понижени.
Сега става въпрос повече за „ отбрана на небето и моретата “, като в същото време се оказва помощ на Украйна да възвърне армията си.
Но даже и да настъпи мир на бойното поле, ние към момента сме в рискова територия. Всеки боен специалист има вяра, че сега, в който боевете спрат, Путин ще възвърне армията си, ще построи повече оръжия, до момента в който не бъде в позиция, може би единствено след три до четири години, да завземе повече земя.
Ако и когато това се случи, някой самоуверен водач на Typhoon или F35 ще би трябвало да е подготвен да изстреля първата ракета по настъпваща съветска колона.
Анализът е на Франк Гарднър за BBC.
На пръв взор това събиране сред Путин и Тръмп наподобява не оправда упованията на всички. Нямаше преустановяване на огъня, нямаше наказания, нямаше грандиозни обявления.
Но дали се е планувано Украйна и Европа да бъдат изключени от договорка, сготвена зад затворени порти от двете водещи нуклеарни сили в света? Очевидно не, в случай че Киев и неговите сътрудници могат да го предотвратят.
Присъствието на сър Киър Стармър, президента Макрон, канцлера Мерц и други водачи дружно с президента Зеленски във Вашингтон е освен това от това да се подсигурява, че той няма да бъде още веднъж " навикан " в Овалния кабинет, както направи на 28 февруари. Те са решени да внушат на Доналд Тръмп две неща: първо, че не може да има спокойно съглашение за Украйна без директното присъединяване на Украйна, и второ, че то би трябвало да бъде подкрепено от „ стоманени “ гаранции за сигурност.
Преди всичко, европейските водачи желаят американският президент да види, че Украйна и Европа съставляват обединен фронт и са нетърпеливи да се уверят, че той няма да се поддаде на очевидните си персонални взаимоотношения с Владимир Путин и на настояванията на съветския водач.
Тук дипломатическите умения на сър Киър Стармър ще бъдат съществено изпитани.
Тръмп харесва Стармър и го слуша, а след месец Тръмп ще пристигна на държавно посещаване във Англия. Той харесва и Марк Рюте, генералния секретар на НАТО, който също ще участва, човек, който от време на време е именуван „ Шепнещият на Тръмп “.
Американският президент наподобява не е толкоз завързан към президента Макрон, а Белият дом неотдавна остро подлага на критика желанието му абсолютно да признае палестинска страна на идващото Общо заседание на Организация на обединените нации.
За да има някакъв късмет мирното съглашение в Украйна да проработи, нещо би трябвало да се промени.
Европейските водачи постоянно са казвали, че интернационалните граници не могат да бъдат променяни със мощ, а президентът Зеленски неведнъж е заявявал, че няма да се откаже от земя, а също така конституцията на Украйна го не разрешава. Но Путин желае Донбас, от който силите му към този момент управляват към 85% и няма безусловно никакво желание да върне Крим на Киев.
И въпреки всичко, както един път сподели някогашният естонски министър председател и в този момент най-голям посланик на Европа Кая Калас: успеха за Украйна в тази война не е наложително да се показва само в отвоюването на окупираните земи.
Ако Украйна може да получи гаранциите за сигурност от вида на Член 5, за които се приказва в този момент, задоволителни, с цел да възпрат всяка бъдеща съветска експанзия и по този метод да защитят независимостта си като свободна и суверенна страна, тогава това би било форма на победа.
Сега наподобява, че това, което Съединени американски щати и Русия разискват, е предложение, което в общи линии разменя част от украинската земя за гаранции за сигурност, че няма да се постанова да се отхвърля повече от Русия.
Но въпросителните са големи.
Може ли Украйна да одобри договорка, която поставя завършек на войната, само че ѝ коства земя, изключително когато толкоз хиляди са починали, пробвайки се да спасят тази земя?
Ако от нея бъде поискано да се откаже от останалите 30 % от Донецка област, които Русия към момента не е окупирала, това ще остави ли пътя на запад към Киев рисково беззащитен?
А какво да кажем за неведнъж прехвалената „ Коалиция на искащите “ на Стармър?
По-ранните диалози за разполагане на десетки хиляди бойни майстори на място от този момент са понижени.
Сега става въпрос повече за „ отбрана на небето и моретата “, като в същото време се оказва помощ на Украйна да възвърне армията си.
Но даже и да настъпи мир на бойното поле, ние към момента сме в рискова територия. Всеки боен специалист има вяра, че сега, в който боевете спрат, Путин ще възвърне армията си, ще построи повече оръжия, до момента в който не бъде в позиция, може би единствено след три до четири години, да завземе повече земя.
Ако и когато това се случи, някой самоуверен водач на Typhoon или F35 ще би трябвало да е подготвен да изстреля първата ракета по настъпваща съветска колона.
Анализът е на Франк Гарднър за BBC.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ