Химията в храната е 100%
Напълно разбираемо е да се стремим да използваме потребни натурални артикули и да отхвърляме всичко това, което съдържа “вредни химически субстанции ”. Но дали в действителност тези химически субстанции са нездравословни, или се заблуждаваме до известна степен? Отговор на този въпрос дава съветският химик Сергей Белков.
По принцип, хората се отнасят отрицателно и даже напълно отхвърлят питателните артикули и добавки, съдържащи синтетични химически субстанции. Истината обаче е, че всичко на този свят се състои от химически субстанции, в това число и индивидът. Храната също не е изключение. Първият мит е изказванието, че може да има храна, без химия. Не може, химията в храната е 100%. Друг въпрос е дали химическите субстанции в питателните артикули са от природата или са синтезирани от индивида.
Вторият мит е, че всичко натурално е потребно, а изкуственото е нездравословно. Истината е, че натуралното се разграничава само и единствено по това, че то се среща в природата. Ароматът и усетът на печеното, пък и на пърженото месо, е резултат от химическото взаимоотношение на субстанции, които съществуват в суровото месо, при нагряване.
Ароматът и усетът на сиренето също са изкуствени,
защото в природата не съществува сирене. Но индивидът се е научил да подготвя този артикул доста от дълго време, освен това задачата въобще не е възстановяване на усета, а желанието да се консервират химическите субстанции в млякото.
Много растителни субстанции, които сме склонни да одобряваме за потребни единствено тъй като са натурални, в последна сметка се явяват химическото оръжие на растенията. Те са подбрани от еволюцията, с цел да нанесат оптималната щета на всеки, който пожелае да изяде това растение. Много от тях се явяват токсини. Така да вземем за пример, кофеинът в растението извършва ролята на инсектицид: пази го от инсекти. Кафето може самоуверено да се счита за комбинация от инсектициди и ароматизатори, тъй като ароматът на кафето е неестествен. Зеленото кафе не мирише, а “натуралният ” мирис на кафето е резултат от химическите реакции, произлизащи в зърната при печене.
От химическа позиция ванилинът е благоуханен фенол и ароматичен алдехид по едно и също време. Аз не бих желал да хапвам такова нещо. Във ванилиновите шушулки няма ванилин от природата, той се появява в тях, единствено откакто узреят и опадат. Ванилинът не е необходим на растението, неговата цел е да отбрани семената от нездравословните плесени и бактерии. Това е вещество, защитаващо растението от изяждане и само по волята на случайността неговият усет се е харесал на индивида, което напълно не приказва за неговата полза. Същото е и с горчицата.
Основната функционалност на алилизотиоцианата, на което горчицата дължи своята мъка, е да плаши насекомите и по-големите тревопасни.
Само индивидът се е научил да яде това, което е замислено в качеството му на токсин и го назовава потребно. И в това време назовава нездравословно същото това вещество, получено по методите на химическия синтез. Токсични субстанции за отбрана от инсекти се съдържат и в “пъпчиците ” на краставиците. Но какво от това, човек ги яде. В бадемите и кайсиите се съдържа доста мощната отрова цианид, синилна киселина. Но това не пречи на индивида на драго сърце да ги употребява. Молекулите, създаващи аромата на портокала, са ситуирани в кората и по своята формула повече наподобяват на бензин, в сравнение с храна. Като същите тези молекули служат за отбрана на сочната мека част и по този начин ни притеглят със своя в действителност прелестен мирис.
Когато се приказва за добавки в питателните артикули, най-често се загатва натриевият глутамат: него го има и в бульоните на кубчета, и в саламите, и в кренвиршите. Но точно това вещество дефинира усета на месото - така наречен усет “умами ”, в действителност усетът на белтъчината.
Натриевият глутамат е петият усет
открит от японския професор Икеда, който през 1909 година патентова метода за неговото приемане. Но дълго преди този момент глутаматът е бил най-разпространената химическа молекула в нашата храна. Именно това вещество придава усета на саламите, шунката и всевъзможни други месни артикули. Същият този глутамат придава усета и на доматите, а неговата централизация се усилва при узряването им. Червеният домат е по-вкусен от зеления частично и тъй като в него има повече глутамат. Човекът просто се е научил да получават натриев глутамат по метода на бактериологичния синтез. И този неестествен глутамат, в случай че се има вяра на атомно-молекулярната доктрина, с нищо не се разграничава от натуралния. На опаковката на продуктите питателните добавки са обозначени с буквата Е с добавени разнообразни цифрови показатели. Това “Е ” постоянно плаши потребителя, макар че отбелязва единствено наличие на строго избрани и тествани субстанции. Често същите тези субстанции в огромни количества участват и в натуралните артикули. Ябълката да вземем за пример има много по-голям набор от “Е-та ”, в сравнение с в какъвто и да е подготвен артикул. Най-важно е, че произходът на веществото не дефинира неговите свойства.
Яна БОЯДЖИЕВА
По принцип, хората се отнасят отрицателно и даже напълно отхвърлят питателните артикули и добавки, съдържащи синтетични химически субстанции. Истината обаче е, че всичко на този свят се състои от химически субстанции, в това число и индивидът. Храната също не е изключение. Първият мит е изказванието, че може да има храна, без химия. Не може, химията в храната е 100%. Друг въпрос е дали химическите субстанции в питателните артикули са от природата или са синтезирани от индивида.
Вторият мит е, че всичко натурално е потребно, а изкуственото е нездравословно. Истината е, че натуралното се разграничава само и единствено по това, че то се среща в природата. Ароматът и усетът на печеното, пък и на пърженото месо, е резултат от химическото взаимоотношение на субстанции, които съществуват в суровото месо, при нагряване.
Ароматът и усетът на сиренето също са изкуствени,
защото в природата не съществува сирене. Но индивидът се е научил да подготвя този артикул доста от дълго време, освен това задачата въобще не е възстановяване на усета, а желанието да се консервират химическите субстанции в млякото.
Много растителни субстанции, които сме склонни да одобряваме за потребни единствено тъй като са натурални, в последна сметка се явяват химическото оръжие на растенията. Те са подбрани от еволюцията, с цел да нанесат оптималната щета на всеки, който пожелае да изяде това растение. Много от тях се явяват токсини. Така да вземем за пример, кофеинът в растението извършва ролята на инсектицид: пази го от инсекти. Кафето може самоуверено да се счита за комбинация от инсектициди и ароматизатори, тъй като ароматът на кафето е неестествен. Зеленото кафе не мирише, а “натуралният ” мирис на кафето е резултат от химическите реакции, произлизащи в зърната при печене.
От химическа позиция ванилинът е благоуханен фенол и ароматичен алдехид по едно и също време. Аз не бих желал да хапвам такова нещо. Във ванилиновите шушулки няма ванилин от природата, той се появява в тях, единствено откакто узреят и опадат. Ванилинът не е необходим на растението, неговата цел е да отбрани семената от нездравословните плесени и бактерии. Това е вещество, защитаващо растението от изяждане и само по волята на случайността неговият усет се е харесал на индивида, което напълно не приказва за неговата полза. Същото е и с горчицата.
Основната функционалност на алилизотиоцианата, на което горчицата дължи своята мъка, е да плаши насекомите и по-големите тревопасни.
Само индивидът се е научил да яде това, което е замислено в качеството му на токсин и го назовава потребно. И в това време назовава нездравословно същото това вещество, получено по методите на химическия синтез. Токсични субстанции за отбрана от инсекти се съдържат и в “пъпчиците ” на краставиците. Но какво от това, човек ги яде. В бадемите и кайсиите се съдържа доста мощната отрова цианид, синилна киселина. Но това не пречи на индивида на драго сърце да ги употребява. Молекулите, създаващи аромата на портокала, са ситуирани в кората и по своята формула повече наподобяват на бензин, в сравнение с храна. Като същите тези молекули служат за отбрана на сочната мека част и по този начин ни притеглят със своя в действителност прелестен мирис.
Когато се приказва за добавки в питателните артикули, най-често се загатва натриевият глутамат: него го има и в бульоните на кубчета, и в саламите, и в кренвиршите. Но точно това вещество дефинира усета на месото - така наречен усет “умами ”, в действителност усетът на белтъчината.
Натриевият глутамат е петият усет
открит от японския професор Икеда, който през 1909 година патентова метода за неговото приемане. Но дълго преди този момент глутаматът е бил най-разпространената химическа молекула в нашата храна. Именно това вещество придава усета на саламите, шунката и всевъзможни други месни артикули. Същият този глутамат придава усета и на доматите, а неговата централизация се усилва при узряването им. Червеният домат е по-вкусен от зеления частично и тъй като в него има повече глутамат. Човекът просто се е научил да получават натриев глутамат по метода на бактериологичния синтез. И този неестествен глутамат, в случай че се има вяра на атомно-молекулярната доктрина, с нищо не се разграничава от натуралния. На опаковката на продуктите питателните добавки са обозначени с буквата Е с добавени разнообразни цифрови показатели. Това “Е ” постоянно плаши потребителя, макар че отбелязва единствено наличие на строго избрани и тествани субстанции. Често същите тези субстанции в огромни количества участват и в натуралните артикули. Ябълката да вземем за пример има много по-голям набор от “Е-та ”, в сравнение с в какъвто и да е подготвен артикул. Най-важно е, че произходът на веществото не дефинира неговите свойства.
Яна БОЯДЖИЕВА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ