Напълно постижимо е минималната заплата да стане 1000 евро през

Напълно постижимо е минималната заплата да стане 1000 евро през 2030 година, а междинната да бъде 2225 евро, съобщи президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той изясни, че за задачата заплатите би трябвало да нарастват всяка година с по 10%, освен в бюджетната сфера, а и в частния бранш. През последните години заплатите нарастваха с 12-13%, тъй че покачване с 10 на 100 е изцяло допустимо.
Увеличение на разноските за заплати с 10% в бюджета за 2026 година, желаеха от КНСБ. От синдикалната организация ще предложат на идващото държавно управление да бъде направена карта с вероятните места за рандеман на потребни изкопаеми. Разработването на нови залежи ще спомогне за разкриването на работни места и за растежа на приходите. Искаме да продължи нарастването на приходите, съобщи Пламен Димитров. Той изясни, че задачата на синдикалната организация е размерът на брутния вътрешен артикул на човек от популацията по паритет на покупателната дарба от сегашните 68% от междинното равнище за страните от Европейски Съюз да доближи 75 на 100.
“На 1 май се навършват 140 години от събитията в Чикаго, дали тласъка на груповата битка и на историческите промени за работещите. На тази дата през 1886 година стартира първата огромна стачка в Съединени американски щати, в която вземат участие над 300 хиляди служащи. Едно от настояванията е за 8-часов работен ден. Стачката е удавена в кръв, само че началото е сложено ”, сподели Пламен Димитров. Постепенно продължителността на работния ден стартира да понижава, а преди тъкмо 100 години е въведена и петдневната работна седмица.
Сега се борим за правото на изключване от цифровата среда след работно време, за съвместяване на персоналния и професионалния живот, за по-малко стрес и тормоз на работното място, добави той. В последния Доклад за международното неравноправие 2026 година данните са поразителни - най-богатите 10% от международното население имат близо 3/4 от цялото благосъстояние. По-малко от 60 хиляди мултимилионери управляват три пъти повече благосъстояние от половината човечество взето дружно.
От КНСБ показаха първия в Европа синдикален изкуствен интелект (ИИ), който е наименуван Чавдар. Той е ориентиран към всички работещи хора в България. Вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов изясни, че в договарянията по групови трудови контракти против представителя на синдикатите постоянно стоят двама адвокати, счетоводител, икономист. Благодарение на изкуствения разсъдък всеки работещ човек към този момент има до себе си правист, икономист и експерт по сигурност на труда. Изкуственият разсъдък е наличен на уеб страницата chat.knsb-bg.org и всеки работещ човек може да му задава въпроси, свързани с трудовите и осигурителните му права.
Отговорите на изкуствения разсъдък са по-конкретни във връзка с правата на работещите хора, в сравнение с други чатботи с изкуствен интелект. Чавдар цитира тъкмо правната рамка и дава препоръки по какъв начин работещите хора да работят в съответни обстановки.
От КНСБ оповестиха, че са отворили 28 цифрови клуба във всяка от областите на страната. В тях хората гратис могат употребяват електронни услуги, да се запишат в стратегии за гратис цифрово образование.
Най-заети са в Гърция
От работещите хора в страните от Европейски Съюз на възраст 15-64 години 21,3% нормално работят и през почивните дни, оповестиха от Евростат във връзка 1 май, Деня на труда. България е измежду страните с минимален дял на работещите хора през почивни дни. Само 7 на 100 от наетите на заплата в България постоянно работят през уикендите. Сред работещите за себе си този дял нараства до 20,6%, само че при работодателите делът на работещите през уикенда е 16,1 на 100.
Работата през почивните дни е по-често срещана измежду служащите в областта на услугите и продажбите (47,6%), служащите в селското и рибното стопанство (47,2%) и хората с обикновени специалности (25,7%), демонстрират данните на Евростат.
Средно за страните от Европейски Съюз 18,5% от наетите на работа нормално работят през почивни дни. Делът е по-висок измежду самонаетите: през почивни дни работят 45,8% от тези със чиновници (работодатели) и 35,9% от тези без чиновници (самостоятелно работещи).
В страните от Европейски Съюз Гърция има максимален дял на чиновниците, работещи през почивните дни (31,5%), следвана от Кипър (31,3%) и Малта (29,2%). Най-ниските равнища са регистрирани в Литва (3%), Полша (4,2%) и Унгария (6,2%), а по-късно е България със 7 на 100.

Средно 3 на 100 за еврозоната
България е страната от еврозоната с най-висока инфлация, демонстрират предварителни данни на Евростат. Към края на април годишната инфлация в България е 6,2 на 100, измерена съгласно потребителската кошница на страните от Европейски Съюз. Според българската потребителска кошница инфлацията е даже по-високи и доближава 7,1 на 100.
Средно за страните от еврозоната годишната инфлация нараства до 3%. Това е много над задачата на Европейската централна банка за инфлация от 2 на 100. След нас, страните от еврозоната с най-висока инфлация са Хърватия (5,4%), Люксембург (5,2%), Литва (4,9%), Гърция (4,6%) и Белгия (4,3%). Държавите с най-ниска инфлация са Финландия (2,3%), Малта (2,4%), Нидерландия (2,5%) и Франция (2,5%).
Само за месец април инфлацията в България е 2 на 100, каквато е задачата на Европейската централна банка за инфлация за цяла година. По този индикатор България също е измежду страните с най-голямо повишаване на цените. По-голяма е месечната инфлация единствено в Малта (3,3%) и Кипър (2,2%). Колкото нашата е инфлацията и в Люксембург и Португалия.