Борбата на оцелелите от Батаклан
Нападението в концертната зала " Батаклан " е най-кървавият епизод от ужасяваща ноемврийска вечер в Париж преди две години. Там починаха най-вече хора - 90, бяха взети и заложници. Оцелелите трябваше всеки по своему да се оправи с претърпяното и със загатна.
© Българска телеграфна агенция
Кошмарът в " Батаклан " стартира към 21:40 ч., към час след началото на концерта на Йигълс от Дет метал и свършва след среднощ с триминутна интервенция на специфичните елементи. Публиката е от към 1500 души. Тримата терористи стрелят, вземат заложници, част от феновете съумяват да избягат, други лежат измежду убитите и се вършат на мъртви.
Като доста от жертвите и Бенжамен месеци наред страда от посттравматичен стрес, получава пристъпи на суматоха.
Бенжамен Виал, оживял от нападението в " Батаклан ": Чаках рейс на спирката, пристигна млада жена с було на главата, когато рейса се появи, покри цялото си лице, изпаднах в ужасяващ боязън.
След работа с психотерапевт и лекуване с лекарства е преодолял положението.
Бенжамен Виал, оживял от нападението в " Батаклан ": Вече мога да се връщам при залата, оправям се.
Макс употребява нова терапия - няколкоседмично лекуване с бетаблокер.
Макс: Вече не рева. Вече мога да приказвам за случилото се. Дори нуждая се да приказвам. Не бих м огъл в никакъв случай да го не помни.
На това медикаментозно лекуване са подложени 200 души, следващата година ще стане ясно дали е задоволително сполучливо, в случай че рецесиите не стартират да се повтарят. Тези дами са намерили друго средство - татуировките.
Стефани била одраскана от осколка по ръката. Поискала е на мястото да й татуират феникс, с цел да й припомня за болката, която ѝ е помогнала да оживее.
Стефани Зарев: Това е нещо като катарзис, да усетя в плътта си принуждение от онази нощ. Така съумявам да се освободя от гнева. Людмила Профит: Чувствах по какъв начин патроните минават през телата върху мен, косата ми, лиц ето ми бяха в кръв, даже не знаех дали аз съм ранена.
Людмила споделя да на живота, рокендрола и насладата с четирилистна детелина, нота и датата 13.
© Българска телеграфна агенция Кошмарът в " Батаклан " стартира към 21:40 ч., към час след началото на концерта на Йигълс от Дет метал и свършва след среднощ с триминутна интервенция на специфичните елементи. Публиката е от към 1500 души. Тримата терористи стрелят, вземат заложници, част от феновете съумяват да избягат, други лежат измежду убитите и се вършат на мъртви.
Като доста от жертвите и Бенжамен месеци наред страда от посттравматичен стрес, получава пристъпи на суматоха.
Бенжамен Виал, оживял от нападението в " Батаклан ": Чаках рейс на спирката, пристигна млада жена с було на главата, когато рейса се появи, покри цялото си лице, изпаднах в ужасяващ боязън.
След работа с психотерапевт и лекуване с лекарства е преодолял положението.
Бенжамен Виал, оживял от нападението в " Батаклан ": Вече мога да се връщам при залата, оправям се.
Макс употребява нова терапия - няколкоседмично лекуване с бетаблокер.
Макс: Вече не рева. Вече мога да приказвам за случилото се. Дори нуждая се да приказвам. Не бих м огъл в никакъв случай да го не помни.
На това медикаментозно лекуване са подложени 200 души, следващата година ще стане ясно дали е задоволително сполучливо, в случай че рецесиите не стартират да се повтарят. Тези дами са намерили друго средство - татуировките.
Стефани била одраскана от осколка по ръката. Поискала е на мястото да й татуират феникс, с цел да й припомня за болката, която ѝ е помогнала да оживее.
Стефани Зарев: Това е нещо като катарзис, да усетя в плътта си принуждение от онази нощ. Така съумявам да се освободя от гнева. Людмила Профит: Чувствах по какъв начин патроните минават през телата върху мен, косата ми, лиц ето ми бяха в кръв, даже не знаех дали аз съм ранена.
Людмила споделя да на живота, рокендрола и насладата с четирилистна детелина, нота и датата 13.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ