Amnesty: Бомбите по театъра в Мариупол са военно престъпление
Нападението против Мариуполския трагичен спектакъл от 16 март 2022 година е осъществено от съветски военни - нахлуване против цивилен обект, при което са починали доста цивилни и което съставлява военно закононарушение. Това декларира интернационалната правозащитна организация Amnesty International.
Експертите на организацията организираха лично следствие на случая и са събрали доказателства, които демонстрират, че съветските военни са се прицелили съзнателно в театъра, знаейки, че там са се укривали стотици цивилни.
Нападението стана трагично известно и поради огромните два надписа " Деца " от двете страни на постройката, с което украинците потърсили леговище в мазетата на театъра са се пробвали да спрат съветските бомби.
Русия неведнъж е отричала да е нанесла удар по театъра.
В следствието се показва, че е доста евентуално руснаците да са хвърлили две 500-килограмови бомби от боен аероплан, които са се взривили по едно и също време.
През първите седмици на съветската инвазия в Украйна Мариупол е обсаден от съветската войска, която го обстрелва с десетки бомби от въздуха и с артилерийски огън. Драматичният спектакъл е трансфорат в бомбоубежище по разпореждане на градските управляващи. Там жителите получават от административните управляващи и информация за вероятните направления за евакуация при спрените още в първите дни връзки.
Между 16 март и 21 юни Амнести Интернешънъл събра свидетелски показания от 53 оживели и очевидци, 28 от които са били в театъра или директно покрай него по време на нападението.
Изследователите също по този начин проучват сателитни и радарни изображения, направени директно преди и директно след нападението, ревизират фото- и видеоматериали от архиви на очевидци и обществени медии и преглеждат два комплекта архитектурни проекти на театъра.
" След месеци на задълбочено следствие, разбор на сателитни фотоси и изявленията с десетки очевидци, стигнахме до заключението, че това нахлуване е недвусмислено военно закононарушение и е осъществено от съветските военни ", съобщи генералният секретар на организацията Агнес Каламар.
Според тях нападението би трябвало да бъде разследвано като военно закононарушение от Международния углавен съд и други способени органи, а всички виновни лица би трябвало да бъдат подведени под отговорност за дейностите си, предизвикали гибел и опустошения.
Данни за жертвите
Точният брой на жертвите на нападението към момента не е открит, само че Amnesty International счита, че той е доста по-малък от авансово оповестения.
Веднага след нападението градският съвет на Мариупол заяви, че са починали към 300 души. Журналистите от АР означават в своето следствие, че броят на жертвите може да е двойно по-голям. Amnesty е съумяла да събере данни, потвърждаващи гибелта на 12 души, само че това е единствено дребна част от починалите - доста тела към момента не са разпознати.
Събраните от Amnesty International доказателства обаче сочат, че доста хора са съумели да изоставен театъра малко преди нападението, в това число на 14 и 15 март, когато са били задействани " зелените коридори ".
Повечето от тези, които са останали в театъра, са съумели да останат в по-безопасните елементи на постройката, изключително в предната част на театъра и в мазето, които са били предпазени от директен удар.
Хората, които са се намирали в предната част на постройката и в първите редове на салона не са имали този късмет.
Две бомби
" Проучването на сателитни фотоси, както и на фотоси и видео, направени след удара, демонстрира, че взривният арсенал е проникнал през покрива в източната част на театъра и се е взривил в залата, най-вероятно на равнището на сцената ", пишат проверяващите.
По искане на Amnesty два обособени екипа от самостоятелни специалисти изследват детонацията в театъра. Единият стига до заключението, че мощността му е била 400-800 кг тротилов еквивалент, а другият показва диапазона 600-1200 кг.
Според наличните данни за бомбите в арсенала на съветската войска Amnesty стига до заключението, че съветските военни са нанесли удара с две 500-килограмови бомби от един и същи модел с общо тегло на експлозива 440-600 кг.
Най-вероятно те са били хвърлени от изтребител Су-25, Су-30 или Су-34, каквито са основани на околните съветски летища и постоянно прелитат над Южна Украйна.
Изследователите отхвърлят изказванията на съветските управляващи, че са забъркани украински военни. Заключението им е, че най-реалистичната версия е, че става дума за целеустремен въздушен удар на съветски водачи против цивилен обект.
В отчета на Amnesty се разказва по какъв начин в обсадения Мариупол точно Драматичният спектакъл се трансформира в леговище за цивилни, които се пробват да избягат от съветския обстрел. Той се трансформира и в център за храна, вода и информация.
Сградата на театъра с червен покрив е отделена от другите уреди със 100-метрова зелена повърхност и е най-разпознаваемият и от въздуха монумент на културата в Мариупол.
А огромните надписи " Деца " е трябвало да бъдат ясно забележими за съветските водачи. Те личат ясно и на сателитните фотоси.
Въпреки това към 10 часа сутринта на 16 март върху театъра са пуснати съветски бомби. Не единствено в театъра, а и към него по време на нападението са се намирали стотици цивилни. Пред самия спектакъл е проведена и полева кухня в помощ на потърпевшите към този момент от нападенията.
Много от хората, с които Amnesty International беседва, споделят, че са видели окървавени тела и отрязани крака в руините на разрушената постройка.
Целенасочено ликвидиране на цивилни жители
Съгласно интернационалното филантропично право страните във въоръжен спор би трябвало да поддържат ясно разграничаване сред цивилни лица и боен личен състав и цели.
Целеуказването на цивилни и цивилен обекти, както и на жители е нелегално и военният личен състав би трябвало да се увери, че цивилните жители и гражданската инфраструктура не са обект на нахлуване, преди да предприеме офанзива.
Нито един от очевидците, с които се свързаха проверяващите от Amnesty International, не даде информация, която да сочи, че украинската войска е употребила театъра като база за военни интервенции или място за предпазване на оръжия.
Напротив, гражданският темперамент на оборудването и наличието на огромен брой цивилни в него и към него са явни, се акцентира в отчета. Броят на украинските военнослужещи на територията му е най-малък - те главно оказват помощ на локалните поданици при евакуацията. В непосредственост до театъра също по този начин не е имало военни цели.
Руските военни не са могли да не знаят, че Драматичният спектакъл е цивилен обект, и най-вероятно са го атакували съзнателно, което е военно закононарушение - акцентират създателите на следствието.
" Незабавно би трябвало да се организира задълбочено следствие, с цел да се потърси отговорност от виновните за гибелта и раняването на цивилни жители, както и за огромното разрушение на гражданска инфраструктура ", съобщи Агнес Каламар.
Експертите на организацията организираха лично следствие на случая и са събрали доказателства, които демонстрират, че съветските военни са се прицелили съзнателно в театъра, знаейки, че там са се укривали стотици цивилни.
Нападението стана трагично известно и поради огромните два надписа " Деца " от двете страни на постройката, с което украинците потърсили леговище в мазетата на театъра са се пробвали да спрат съветските бомби.
Русия неведнъж е отричала да е нанесла удар по театъра.
В следствието се показва, че е доста евентуално руснаците да са хвърлили две 500-килограмови бомби от боен аероплан, които са се взривили по едно и също време.
През първите седмици на съветската инвазия в Украйна Мариупол е обсаден от съветската войска, която го обстрелва с десетки бомби от въздуха и с артилерийски огън. Драматичният спектакъл е трансфорат в бомбоубежище по разпореждане на градските управляващи. Там жителите получават от административните управляващи и информация за вероятните направления за евакуация при спрените още в първите дни връзки.
Между 16 март и 21 юни Амнести Интернешънъл събра свидетелски показания от 53 оживели и очевидци, 28 от които са били в театъра или директно покрай него по време на нападението.
Изследователите също по този начин проучват сателитни и радарни изображения, направени директно преди и директно след нападението, ревизират фото- и видеоматериали от архиви на очевидци и обществени медии и преглеждат два комплекта архитектурни проекти на театъра.
" След месеци на задълбочено следствие, разбор на сателитни фотоси и изявленията с десетки очевидци, стигнахме до заключението, че това нахлуване е недвусмислено военно закононарушение и е осъществено от съветските военни ", съобщи генералният секретар на организацията Агнес Каламар.
Според тях нападението би трябвало да бъде разследвано като военно закононарушение от Международния углавен съд и други способени органи, а всички виновни лица би трябвало да бъдат подведени под отговорност за дейностите си, предизвикали гибел и опустошения.
Данни за жертвите
Точният брой на жертвите на нападението към момента не е открит, само че Amnesty International счита, че той е доста по-малък от авансово оповестения.
Веднага след нападението градският съвет на Мариупол заяви, че са починали към 300 души. Журналистите от АР означават в своето следствие, че броят на жертвите може да е двойно по-голям. Amnesty е съумяла да събере данни, потвърждаващи гибелта на 12 души, само че това е единствено дребна част от починалите - доста тела към момента не са разпознати.
Събраните от Amnesty International доказателства обаче сочат, че доста хора са съумели да изоставен театъра малко преди нападението, в това число на 14 и 15 март, когато са били задействани " зелените коридори ".
Повечето от тези, които са останали в театъра, са съумели да останат в по-безопасните елементи на постройката, изключително в предната част на театъра и в мазето, които са били предпазени от директен удар.
Хората, които са се намирали в предната част на постройката и в първите редове на салона не са имали този късмет.
Две бомби
" Проучването на сателитни фотоси, както и на фотоси и видео, направени след удара, демонстрира, че взривният арсенал е проникнал през покрива в източната част на театъра и се е взривил в залата, най-вероятно на равнището на сцената ", пишат проверяващите.
По искане на Amnesty два обособени екипа от самостоятелни специалисти изследват детонацията в театъра. Единият стига до заключението, че мощността му е била 400-800 кг тротилов еквивалент, а другият показва диапазона 600-1200 кг.
Според наличните данни за бомбите в арсенала на съветската войска Amnesty стига до заключението, че съветските военни са нанесли удара с две 500-килограмови бомби от един и същи модел с общо тегло на експлозива 440-600 кг.
Най-вероятно те са били хвърлени от изтребител Су-25, Су-30 или Су-34, каквито са основани на околните съветски летища и постоянно прелитат над Южна Украйна.
Изследователите отхвърлят изказванията на съветските управляващи, че са забъркани украински военни. Заключението им е, че най-реалистичната версия е, че става дума за целеустремен въздушен удар на съветски водачи против цивилен обект.
В отчета на Amnesty се разказва по какъв начин в обсадения Мариупол точно Драматичният спектакъл се трансформира в леговище за цивилни, които се пробват да избягат от съветския обстрел. Той се трансформира и в център за храна, вода и информация.
Сградата на театъра с червен покрив е отделена от другите уреди със 100-метрова зелена повърхност и е най-разпознаваемият и от въздуха монумент на културата в Мариупол.
А огромните надписи " Деца " е трябвало да бъдат ясно забележими за съветските водачи. Те личат ясно и на сателитните фотоси.
Въпреки това към 10 часа сутринта на 16 март върху театъра са пуснати съветски бомби. Не единствено в театъра, а и към него по време на нападението са се намирали стотици цивилни. Пред самия спектакъл е проведена и полева кухня в помощ на потърпевшите към този момент от нападенията.
Много от хората, с които Amnesty International беседва, споделят, че са видели окървавени тела и отрязани крака в руините на разрушената постройка.
Целенасочено ликвидиране на цивилни жители
Съгласно интернационалното филантропично право страните във въоръжен спор би трябвало да поддържат ясно разграничаване сред цивилни лица и боен личен състав и цели.
Целеуказването на цивилни и цивилен обекти, както и на жители е нелегално и военният личен състав би трябвало да се увери, че цивилните жители и гражданската инфраструктура не са обект на нахлуване, преди да предприеме офанзива.
Нито един от очевидците, с които се свързаха проверяващите от Amnesty International, не даде информация, която да сочи, че украинската войска е употребила театъра като база за военни интервенции или място за предпазване на оръжия.
Напротив, гражданският темперамент на оборудването и наличието на огромен брой цивилни в него и към него са явни, се акцентира в отчета. Броят на украинските военнослужещи на територията му е най-малък - те главно оказват помощ на локалните поданици при евакуацията. В непосредственост до театъра също по този начин не е имало военни цели.
Руските военни не са могли да не знаят, че Драматичният спектакъл е цивилен обект, и най-вероятно са го атакували съзнателно, което е военно закононарушение - акцентират създателите на следствието.
" Незабавно би трябвало да се организира задълбочено следствие, с цел да се потърси отговорност от виновните за гибелта и раняването на цивилни жители, както и за огромното разрушение на гражданска инфраструктура ", съобщи Агнес Каламар.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ