Нападателят на Уест Хам Микаел Антонио даде първото си интервю

Нападателят на Уест Хам Микаел Антонио даде първото си изявление след ужасяваща злополука при започване на декември, при която разруши колата си в крайпътно дърво и счупи крайници си на четири места. Той прекара повече от три седмици в болница, само че в този момент е изцяло убеден, че още веднъж ще може да играе футбол на най-високо равнище.

“Ще играя още веднъж. Сто %. Върху това съм съсредоточен и работя за това шест дни в седмицата. Винаги съм бил положителен в тази обстановка, макар че това беше отблъскващ случай и голяма контузия. Това е най-голямата травма, която съм имал в кариерата си, само че поради обстоятелството, че сега съм два или три месеца по-напред, в сравнение с трябваше да бъда, знам, че ще играя още веднъж и знам, че откакто стартира да играя, ще си върна остротата.

Най-трудната част бе, че съвсем ме нямаше за децата ми. През цялото време държахме децата надалеч. Големият е на 13 и явно беше видял фотоси на колата. Той пристигна и ме видя в болничното заведение. Но по-малките по този начин и не знаеха какъв брой зле е ситуацията. Гледахме да не им разрешаваме да влязат в интернет ”.

Антонио не си спомня нищо от самия случай и по какъв начин е станало по този начин, че да се блъсне в дървото, само че помни преди този момент, че неговата другарка го е помолила да смъкна багаж от другата им кола, с която е възнамерявал да излезе. Той признава, че го е “домързяло ” и заради тази причина е решил да тръгне с “Ферарито ”, макар че не се е чувствал сигурен с този автомобил, изключително във ветровитото и влажно време.

“Задната част от колата продължаваше да сервира, тъй че не се усещах в сигурност. Имах я от три седмици и към този момент мислех да я върна ”.

" Всички имаха вяра, че са ме взели с въздушна кола за спешна помощ, само че хеликоптерът не е можел да се отдели от земята поради бурята, тъй че бях откаран в болничното заведение ”, споделя футболистът.

Три седмици по-късно Антонио отишъл да види останките от колата си в автоморгата.

“Изпитах необичайно чувство в стомаха. Просто ме накара да осъзная какъв брой близо съм до гибелта. Бях виждал фотосите, само че беше 10 пъти по-лошо е да го видиш персонално.

Сега съм благополучен и положителен, тъй като имам още един късмет за живот ”.