Назон: Всеки срещу ЦСКА дава яростна съпротива, но ние се борим за титлата
Нападателят на ЦСКА - Дюкенс Назон, даде обстойно изявление за предаването " Домът на футбола " по DIEMA SPORT. Той приказва за кариерата си до този миг, както и за приспособяването си към " алените " от София.
Дюкенс, да се върнем надалеч обратно във времето, когато всичко за теб във футболната игра стартира.
Започнах в един дребен клуб в моето предградие в Париж. Казва се Пуаси. Бях на може би 5-6 години, когато се възпламених по тази велика игра. След това футболният ми път ме води на невероятни места по целия свят и сигурно не мога да се оплача.
Спомена футболния път, който в твоя случай е много дълъг. Играл си в Индия, по-късно пък за много тимове във Англия. Но сигурно на хората ще бъде забавно какво е да играеш в най-многолюдната страна в света.
Да, в Индия сигурно беше най-вълнуващо. Но към момента би трябвало да изяснявам на някои от моите другари, че там се играе футбол. Форматът беше много чудноват, по-скоро наподобяваше турнирна конкуренция. В сезона, в който играх там, стигнахме край, стадионът беше цялостен, страстта беше невероятна…като цяло, самоуверено мога да кажа, че това беше един от най-красивите моменти в моята кариера. Също по този начин, в Индия има доста места, които би трябвало да бъдат видени. Отношението на хората беше ужасно. Държаха се доста добре с нас, а и клубът беше един от най-обичаните. Средната посещаемост на мач беше към 70 000 фенове. – до 2:36.
След интервалът ти в Индия, беше притеглен в Уулвърхемптън, когато отборът беше измежду водачите в Чемпиъншип. За жал обаче не съумя да се постанових в първия тим. Как гледаш на този престой.
Престоят ми в Англия е скъпо преживяване. Да играя в родината на футбола е нещо особено, нещо, което беше моя фантазия. Беше много ненадейно, непосредствено от Индия да мина в толкоз огромен тим като Уулвърхемптън. За злощастие, не получих задоволително благоприятни условия да се наложа в първия отбор. И до момента си мисля, че в случай че бях останал малко повече време, нещата щяха да са по-различни. Отдадоха ме чартърен на Ковънтри, по-късно на Олдъм, където се справях доста добре. Тогава Уулвс ме върнаха и желаеха да удължат контракта ми. Това обаче не ме устройваше – желаех да играя в първия тим и пътищата ни се разделиха. (до 04:00)
Сега към този момент си в ЦСКА. Не знам дали помниш, само че последният път, в който разговаряхме с теб беше, когато получи премията за Играч на мача против Берое. Оттогава последваха няколко гола и няколко сходни наградата. Очевидно към този момент се чувстваш добре в София.
Да, мисля, че този гол, който вкарах против Берое беше преломен миг за моята кариера в ЦСКА. Защото първоначално се нуждаех от известно време за акомодация. Но всички момчета ме одобриха страхо0тно, помогаха ми във всичко. Все отново, когато идваш в толкоз огромен клуб като ЦСКА би трябвало да свикнеш с напрежението. С това, че би трябвало да поемаш отговорност във всеки един миг. Така че, в случай че мога да обобщя – началото беше мъчно, само че в този момент към този момент привикнах и нещата вървят по-гладко.
В този ред на мисли, Саша Илич прави ужасно доста промени преди всеки един мач и от позиция на вас, футболистите, наподобява по този начин, като че ли постоянно получавате задоволително шансове за изява. Така ли е в действителност?
Да, да държиш всички във форма е хубаво нещо. Особено при толкоз дълъг сезон. Всички в клуба знаем какви са задачите пред нас и желаеме да ги реализираме. За да се случи това обаче всеки един от нас би трябвало да се държи като част от колектива в съблекалнята. Трябва да се усещаме въвлечени в това, което ЦСКА се пробва да реализира. От друга страна обаче, персонално аз, а имам вяра. Всеки един от моите съотборници желае да е на терена допустимо най-често и допустимо най-дълго. Особено, когато съм във форма. Ясно ми е, че това няма по какъв начин да се случва непрекъснато, само че аз обичам провокациите и съм подготвен да се боря всеки ден. Трябва да се приспособявам по най-хубавия метод съгласно събитията.
В далечното, а и в близкото минало, ЦСКА е имал доста положителни футболисти с фланелката номер 9. Тежи ли ти това или те окуражи в допълнение?
Знаете ли, за мен това няма чак токова значение. Просто, тъй като се старая да давам максимума от себе си във всеки един мач, във всяка една подготовка. Без значение от страничните фактори. Искам да се боря за клуба, за почитателите. това е най-важното. Тогава всичко ще върви още по-добре. Но не мога да кажа, че деветката на гърби ми тежи.
Преди малко загатна задачите пред ЦСКА – те са ясни – купа и купа. В момента сте преди всичко в класирането. Можете ли да задържите тази позиция до края на шампионата?
Разбира се. За това се борим! Наясно сме с упоритостите на клуба. Но и тимовете против нас постоянно дават максимума, когато ЦСКА е против тях. Правят всичко допустимо, с цел да ни спрат, играят по-дефанзивно, пазят се агресивно… В никакъв случай обаче не се оплакваме, тъй като е ясно, че когато се бориш за купата, ще се натъкваш на сходни препядствия, ще се натъкваш на такава гневна опозиция. И още веднъж се връщаме на тази взаимност в съблекалнята, за която говорех доскоро. Това е нещото, което ще ни избави.
Говориш за другите провокации в мачовете. Онзи ден против Враца, да вземем за пример, трябваше да се справяте и с неприятния терен. Но все пак направи може би най-хубавата асистенция в кариерата си до момента. Която провокира и реакцията на Карим Бензема..емоционален миг за теб, нали?
Да, да видиш сходен коментар от носитела на Златната топка, от най-хубавия централен нападател в света, е нещо огромно. Оценката от Бензема е цялостна полуда и ме стимулира. Но по-важното за мен е да вземем образец от него във връзка с това, което той прави на игрището. Въпреки че проследявам и нещата, които качва в своя профил. Хранителния си режим, напъните, които са забележими, даже от разстояние. Той има същинска магическа аура…която свети още по-силно след извоюваната Златна топка.
Емоционален миг, който обаче би трябвало да оставиш настрани към този момент, тъй като следва тежък мач с Арда. Александър Тунчев обожава схемата на игра с трима централни бранители, само че Арда по-често играе с четирима в линия. Кой е по-добрият вид за теб.
Не мога да дам безапелационна оценка. Всеки един мач е настрана предизвикателство, всеки противник ни затруднява по друг метод. Няма значение дали играят с четирима, петима или шестима в отбрана. От моя позиция, просто би трябвало да съм подготвен за обособените мачове. Това важи и за моите съотборници. Но, както говорихме, когато играеш за ЦСКА, постоянно би трябвало да си стимулиран до краен лимит.
В момента ЦСКА е с много натоварена стратегия, поради отсрочените мачове от началото на сезона. Дори и от кондиционна позиция?
Не бих споделил, че сме изтощени физически, тъй като ротациите са доста, а и сме добре готови. Мисля, че и резултатите са показателни – оправяме се сносно. И се надявам да продължим в същия дух.
За край, бих желал да поговорим за нещо доста значимо, по-важно от футболната игра – твоята роля като президент на Хуманитарната организация в поддръжка на страната, от която произхождащ – Хаити. Успешната ти карира в спорт като футбола, който е обществен феномен, сигурно ти оказва помощ в това отношение.
Да, гордея се доста с това, което вършим в организацията ми. Защото нещата в Хаити са в действителност много комплицирани. Географското разположение е такова, че няма по какъв начин да се преборим с майката природа. Наводненията и земетресенията са неделима част от живота там. Но пък няма и по какъв начин да се предадем. Опитваме се да вършим каквото е по силите ни. Искам още един път да благодаря на хората, които ми оказват помощ в моето начинание. Първият план беше много сполучлив, в този момент следва още един, който ще е даже по-мащабен. И да, сигурно футболната ми кариера е от помощ, най-малкото и поради контактите, които имам. Наскоро влязохме в партньорство с друга благотворителна организация, която се управлява от брачната половинка на Набил Фекир. Друг френски национал – Антони Марсиал, дружно с неговата брачна половинка, също ни оказват помощ. За мен, да помагаш на хора, които нямат благоприятни условия е доста значимо. Ето, с помощта на Бог, аз имам избрани средства и най-малкото, което мога да направя, е да се постарая животът на моите сънародници да е малко по-поносим. В същото време чувствам тяхната поддръжка във всеки един мач. Знам, че те са зад тила ми и ми стискат палци.
За край – какво би желал да кажеш на последователите на ЦСКА?
На първо място – да благодаря за нестихващата поддръжка. Въпреки сложното начало, в нито един миг нашите почитатели не стопираха да ни окуражават и в този момент влизаме във всеки мач уверени в успеха. Момчета, продължавайте в този дух и съм сигурен, че в края на сезона ще можем да ви се отплатим, като станем първенци. САМО ЦСКА!
Дюкенс, да се върнем надалеч обратно във времето, когато всичко за теб във футболната игра стартира.
Започнах в един дребен клуб в моето предградие в Париж. Казва се Пуаси. Бях на може би 5-6 години, когато се възпламених по тази велика игра. След това футболният ми път ме води на невероятни места по целия свят и сигурно не мога да се оплача.
Спомена футболния път, който в твоя случай е много дълъг. Играл си в Индия, по-късно пък за много тимове във Англия. Но сигурно на хората ще бъде забавно какво е да играеш в най-многолюдната страна в света.
Да, в Индия сигурно беше най-вълнуващо. Но към момента би трябвало да изяснявам на някои от моите другари, че там се играе футбол. Форматът беше много чудноват, по-скоро наподобяваше турнирна конкуренция. В сезона, в който играх там, стигнахме край, стадионът беше цялостен, страстта беше невероятна…като цяло, самоуверено мога да кажа, че това беше един от най-красивите моменти в моята кариера. Също по този начин, в Индия има доста места, които би трябвало да бъдат видени. Отношението на хората беше ужасно. Държаха се доста добре с нас, а и клубът беше един от най-обичаните. Средната посещаемост на мач беше към 70 000 фенове. – до 2:36.
След интервалът ти в Индия, беше притеглен в Уулвърхемптън, когато отборът беше измежду водачите в Чемпиъншип. За жал обаче не съумя да се постанових в първия тим. Как гледаш на този престой.
Престоят ми в Англия е скъпо преживяване. Да играя в родината на футбола е нещо особено, нещо, което беше моя фантазия. Беше много ненадейно, непосредствено от Индия да мина в толкоз огромен тим като Уулвърхемптън. За злощастие, не получих задоволително благоприятни условия да се наложа в първия отбор. И до момента си мисля, че в случай че бях останал малко повече време, нещата щяха да са по-различни. Отдадоха ме чартърен на Ковънтри, по-късно на Олдъм, където се справях доста добре. Тогава Уулвс ме върнаха и желаеха да удължат контракта ми. Това обаче не ме устройваше – желаех да играя в първия тим и пътищата ни се разделиха. (до 04:00)
Сега към този момент си в ЦСКА. Не знам дали помниш, само че последният път, в който разговаряхме с теб беше, когато получи премията за Играч на мача против Берое. Оттогава последваха няколко гола и няколко сходни наградата. Очевидно към този момент се чувстваш добре в София.
Да, мисля, че този гол, който вкарах против Берое беше преломен миг за моята кариера в ЦСКА. Защото първоначално се нуждаех от известно време за акомодация. Но всички момчета ме одобриха страхо0тно, помогаха ми във всичко. Все отново, когато идваш в толкоз огромен клуб като ЦСКА би трябвало да свикнеш с напрежението. С това, че би трябвало да поемаш отговорност във всеки един миг. Така че, в случай че мога да обобщя – началото беше мъчно, само че в този момент към този момент привикнах и нещата вървят по-гладко.
В този ред на мисли, Саша Илич прави ужасно доста промени преди всеки един мач и от позиция на вас, футболистите, наподобява по този начин, като че ли постоянно получавате задоволително шансове за изява. Така ли е в действителност?
Да, да държиш всички във форма е хубаво нещо. Особено при толкоз дълъг сезон. Всички в клуба знаем какви са задачите пред нас и желаеме да ги реализираме. За да се случи това обаче всеки един от нас би трябвало да се държи като част от колектива в съблекалнята. Трябва да се усещаме въвлечени в това, което ЦСКА се пробва да реализира. От друга страна обаче, персонално аз, а имам вяра. Всеки един от моите съотборници желае да е на терена допустимо най-често и допустимо най-дълго. Особено, когато съм във форма. Ясно ми е, че това няма по какъв начин да се случва непрекъснато, само че аз обичам провокациите и съм подготвен да се боря всеки ден. Трябва да се приспособявам по най-хубавия метод съгласно събитията.
В далечното, а и в близкото минало, ЦСКА е имал доста положителни футболисти с фланелката номер 9. Тежи ли ти това или те окуражи в допълнение?
Знаете ли, за мен това няма чак токова значение. Просто, тъй като се старая да давам максимума от себе си във всеки един мач, във всяка една подготовка. Без значение от страничните фактори. Искам да се боря за клуба, за почитателите. това е най-важното. Тогава всичко ще върви още по-добре. Но не мога да кажа, че деветката на гърби ми тежи.
Преди малко загатна задачите пред ЦСКА – те са ясни – купа и купа. В момента сте преди всичко в класирането. Можете ли да задържите тази позиция до края на шампионата?
Разбира се. За това се борим! Наясно сме с упоритостите на клуба. Но и тимовете против нас постоянно дават максимума, когато ЦСКА е против тях. Правят всичко допустимо, с цел да ни спрат, играят по-дефанзивно, пазят се агресивно… В никакъв случай обаче не се оплакваме, тъй като е ясно, че когато се бориш за купата, ще се натъкваш на сходни препядствия, ще се натъкваш на такава гневна опозиция. И още веднъж се връщаме на тази взаимност в съблекалнята, за която говорех доскоро. Това е нещото, което ще ни избави.
Говориш за другите провокации в мачовете. Онзи ден против Враца, да вземем за пример, трябваше да се справяте и с неприятния терен. Но все пак направи може би най-хубавата асистенция в кариерата си до момента. Която провокира и реакцията на Карим Бензема..емоционален миг за теб, нали?
Да, да видиш сходен коментар от носитела на Златната топка, от най-хубавия централен нападател в света, е нещо огромно. Оценката от Бензема е цялостна полуда и ме стимулира. Но по-важното за мен е да вземем образец от него във връзка с това, което той прави на игрището. Въпреки че проследявам и нещата, които качва в своя профил. Хранителния си режим, напъните, които са забележими, даже от разстояние. Той има същинска магическа аура…която свети още по-силно след извоюваната Златна топка.
Емоционален миг, който обаче би трябвало да оставиш настрани към този момент, тъй като следва тежък мач с Арда. Александър Тунчев обожава схемата на игра с трима централни бранители, само че Арда по-често играе с четирима в линия. Кой е по-добрият вид за теб.
Не мога да дам безапелационна оценка. Всеки един мач е настрана предизвикателство, всеки противник ни затруднява по друг метод. Няма значение дали играят с четирима, петима или шестима в отбрана. От моя позиция, просто би трябвало да съм подготвен за обособените мачове. Това важи и за моите съотборници. Но, както говорихме, когато играеш за ЦСКА, постоянно би трябвало да си стимулиран до краен лимит.
В момента ЦСКА е с много натоварена стратегия, поради отсрочените мачове от началото на сезона. Дори и от кондиционна позиция?
Не бих споделил, че сме изтощени физически, тъй като ротациите са доста, а и сме добре готови. Мисля, че и резултатите са показателни – оправяме се сносно. И се надявам да продължим в същия дух.
За край, бих желал да поговорим за нещо доста значимо, по-важно от футболната игра – твоята роля като президент на Хуманитарната организация в поддръжка на страната, от която произхождащ – Хаити. Успешната ти карира в спорт като футбола, който е обществен феномен, сигурно ти оказва помощ в това отношение.
Да, гордея се доста с това, което вършим в организацията ми. Защото нещата в Хаити са в действителност много комплицирани. Географското разположение е такова, че няма по какъв начин да се преборим с майката природа. Наводненията и земетресенията са неделима част от живота там. Но пък няма и по какъв начин да се предадем. Опитваме се да вършим каквото е по силите ни. Искам още един път да благодаря на хората, които ми оказват помощ в моето начинание. Първият план беше много сполучлив, в този момент следва още един, който ще е даже по-мащабен. И да, сигурно футболната ми кариера е от помощ, най-малкото и поради контактите, които имам. Наскоро влязохме в партньорство с друга благотворителна организация, която се управлява от брачната половинка на Набил Фекир. Друг френски национал – Антони Марсиал, дружно с неговата брачна половинка, също ни оказват помощ. За мен, да помагаш на хора, които нямат благоприятни условия е доста значимо. Ето, с помощта на Бог, аз имам избрани средства и най-малкото, което мога да направя, е да се постарая животът на моите сънародници да е малко по-поносим. В същото време чувствам тяхната поддръжка във всеки един мач. Знам, че те са зад тила ми и ми стискат палци.
За край – какво би желал да кажеш на последователите на ЦСКА?
На първо място – да благодаря за нестихващата поддръжка. Въпреки сложното начало, в нито един миг нашите почитатели не стопираха да ни окуражават и в този момент влизаме във всеки мач уверени в успеха. Момчета, продължавайте в този дух и съм сигурен, че в края на сезона ще можем да ви се отплатим, като станем първенци. САМО ЦСКА!
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ