Среща в мола с Гошо Петков уредила Мапуку за Славия
Нападателят на Славия Жуниор Мапуку гостува в предаването " Код Спорт " по ТВ+. Конгоанецът облече фланелката на " белите " предишния месец, само че ситуацията в родния футбол му е добре известна от сполучливите му престои в Берое и в Левски. Кариерата му е много колоритна, тъй като се е състезавал в цели 11 страни.
Черната мощ моли Чичо Венци за български паспорт
" Искам да играя за националния тим "
Здравейте, Жуниор! Бихте ли ни споделили първо по какъв начин се озовахте в Славия? Знаехме, че сте в напреднали договаряния с Царско село.
-Точно по този начин беше. Бях във Франция и моят управител ми се обади, че в Царско село желаят да упражнявам с тях. Разгледах предлагането и си споделих: " Защо не? " Взех самолета и се върнах в България. Започнах да упражнявам и пристигна другарски мач против Локомотив (Пд). Играх 45 минути, усещах се добре. Но в продължение на два месеца изобщо не бях упражнявал. Затова и мачът не се оказа доста специфичен за мен. Освен това загубихме. Казаха ми да изчакам до идната седмица, тъй като ще сменят треньора. И желаят новият ментор да ме види в тренировки и вероятно да подпиша договор. След въпросната контрола отидох в най-големия МОЛ в София и там инцидентно срещнах Георги Петков, най-хубавия вратар в България. Той се изненада, че отново съм в България. Попита ме какво върша и му описах за Царско село. Петков се изненада и сподели: " Защо ще вървиш там? ". В Славия имали потребност от нападател и предложи да се опитвам при тях. Срещнах се с треньора. Той ми изясни, че ще беседва с президента, който се съгласи. И по този начин подписах контракт със Славия.
Какви са упоритостите ви в Славия?
-Първата е да бъде още веднъж 100 % във формата, в която към този момент съм бил. Тази форма, поради която ме назоваха Мапуко Лъва.
И Черната мамба също.
-Да, тъкмо по този начин. Искам да съм здрав. Това ще стане малко по малко. Ние сме мощен и влиятелен тим с доста класен треньор. Трябва да приключим в челото на класирането. Личното ми предпочитание е да стартира да въвеждам голове. И по този начин почитателите да са удовлетворени.
Венцеслав Стефанов: Взех Мапуку, тъй като ме съдят за расизъм
" Нали ме упрекват "
Какви са усещанията ви от треньора Златомир Загорчич?
-Много интелигентен човек, който държи на тактиката. Обича футбола доста. Харесва играчите, които излизат с готовност да се показват мощно, да упражняват със сърце. Много съм сюрпризиран от работата с него. Преди не съм го познавал. Стратегията му е вярна. Харесва ми, че ще работя с него.
Венцеслав Стефанов, президентът на Славия, е прочут като един от най-ексцентричните персони в българския футбол. Как минаха договарянията с него?
-Георги Петков свърши цялата работа за мен. Видях президента за първи път в съблекалнята. Не го познавах и попитах един от съотборниците ми кой е този човек. Той ми отвърна: " Луд ли си? Това е нашият необут! " Казах: " Вярно ли? Много другарски се държи "... После мистър Стефанов ме поздрави, попита ме по какъв начин съм, пожела ми " Добре пристигнал " на борда. Пожела ми триумф и доста голове. Впечатли ме, че нашият необут обича да се майтапи и да дава самочувствие на футболистите. Мисля, че той е един доста добър президент.
Какво стана с кариерата ви, откакто напуснахте Левски? Май в един миг стигнахте до Ирак. Опасно ли е?
-Първо отидох в Китай. Но се контузих доста тежко и не можах да играя в продължение на девет месеца. Тогава се появи опцията да заиграя в Ирак. Обади ми се един от най-хубавите тимове в страната и ми даде обещание късмет за изява в азиатската Шампионска лига. Освен това заплатата беше в действителност добра. Казах си - за какво да не опитвам. Чувствах се зле, тъй като цялото семейство ми се караше: " Хей, Жуниор, отиваш в Багдад! Това е в Ирак! Какво ще правиш там? " Отвърнах им: " Хора, аз съм Лъва! Отивам! " Когато стигнах на летището да взема билета си, попитах дамата на гишето дали е рисково в Ирак. Тя ми отговори: " Луд ли си? Защо отиваш там? " Тогава си взех чантата от лентата и взех решение да не потеглям. После погледнах брат ми, сестра ми и... върнах багажа. Тръгнах към Ирак.
Опасно ли беше там въпреки всичко?
-Това е луда страна. Понякога на подготовка започваше да се чува " Пиуу ", " Пиуу ", " Пиуу ". А треньорът командваше: " Залегнете! ". Често в страната спираха интернета. Президентът на клуба от време на време настояваше да си изключим телефоните. Без интернет, без позвъняване до фамилията, без нищо. Затова и взех решение да отида в Катар. Проблемите в Ирак несъмнено ми пристигнаха допълнително.
Колко време останахте там?
-Пет месеца. След като напуснах, си споделих, че в никакъв случай повече няма да се върна в Ирак.
Денят на заминаването ви действително е станал като втори рожден ден за вас?
-Точно по този начин е!
В България играхте в Левски, един от двата гранда в страната ни. Какви са спомените ви? Имате два върха - най-бързия гол за " сините " в Европа против Сутиеска и най-бързия хеттрик против Пирин - за 18 минути.
-Най-добрият миг в Левски е първият ми мач. Бях пристигнал от Берое. Играхме против Сутиеска в Лига Европа - нов тим, нов стадион, нова фланелка, доста почитатели, Лига Европа и... аз вкарах два гола за Левски.
В коя минута беше първият?
-В 12-ата секунда. Помня го. Чувствах се все едно съм играл 12 години в Левски. Всеки на трибуните беше станал и скандираше името ми. Бях доста благополучен.
Качихте се върху топката. Защо?
-Разбира се, че ще го направя. Аз съм като моя настоящ президент - другоземен, ексцентричен. Искам да има шоу. Хората са си купили билет, с цел да видят нещо забавно. Ще го направя и при първия ми гол със Славия.
По ваше предпочитание ли напуснахте Левски в посока Китай? Имаше клюки за ваши проблеми на " Герена " с треньора Делио Роси.
-Не съм имал персонални проблеми с него. Роси всякога ме караше да мисля за тактиката, а не просто да играя футбол. " Искам да си интелигентен! ".... Само това ми повтаряше. Не даваше да играя самостоятелно, а единствено за тима. Да играя тактически. Имахме някои неразбирателства за това, само че не и персонални спорове. Ще ви разкрия, че когато се обадиха от Китай, ми предложиха огромни пари. И действително не можех да ги откажа.
Жуниор Мапуку взе №9 в Славия
Позира с екипа на отбора
Бяхте обичаният футболист на Петър Хубчев. Вярно ли е, че ви е предложил да играете за националния тим на България?
-Да, да, говорихме с моя управител за това. Когато вкарах трите гола против Пирин, чух този слух, че може да играя за националния тим на България. С Хубчев обаче не съм приказвал на тази тематика. Познавам го добре, той мен също. Не знам какъв брой сериозна е била тази информация.
Вие искахте ли да станете български национал?
-Да, сигурно. България е една от страните, която ме накара да се усещам като вкъщи. Да се усещам мощен футболист.
По ваше време в Левски един от треньорите беше Асен Букарев, който при напускането си сподели, че клубът е " гнила ябълка ". И че има доста проблеми. Какви са вашите мемоари?
-Когато аз бях в тима, нямахме никакви проблеми. Наистина беше по този начин. Нито в съблекалнята, нито със заплатите. Не го споделям, тъй като одобрявам Левски или по друга причина. Просто това е истината. Не сме имали проблеми с нищо. Плащаха ни постоянно в точния момент. Тренирахме при най-хубавите условия, имахме отлична екипировка. Когато напуснах, чувах, че имат проблеми. Но това не ме интересуваше към този момент. Важното е, че когато бях в Левски, такива нямаше.
Кой е най-хубавият футболист, с който сте играл в България?
Г-абриел Обертан. Той е палач. А от българите мисля, че е Ради Кирилов. С него играх дружно в Берое. Винаги съм считал, че е доста мощен. Но по това време беше контузен. Но вижте в този момент какво прави в Славия. За мен е един от най-хубавите български футболисти.
Обертан и Жорди Гомес играха в Левски дружно с вас. Мислите ли, че две такива интернационалните звезди имаха задоволително мотивация, с цел да играят в България?
-Когато известни чужденци отиват в Левски, ЦСКА или Лудогорец, наложително би трябвало да имат мощна мотивация. Нещо повече - наложително би трябвало да я предават и на останалите. Нали по тази причина са интернационалните звезди.
Веднъж казахте, че ще се занимавате с мода след края на вашата кариера. И в този момент ли мислите по този начин?
-Може би. По-скоро да. Започнах да върша нещо сходно във Франция и моята татковина Конго. Защо да не го направя и в България?
Как започнахте да играете футбол? Роден сте в Киншаса, столицата на Заир, както се споделяше родината ви тогава. Сега е Демократична република Конго.
-Беше луда обстановка. Трябва да напиша книга, тъй като историята на моя живот е луда. Роден съм в Конго, само че още на пет години отпътувах за Франция. Като всяко дете потеглих на учебно заведение. На 12 години направих първата си футболна подготовка. Започнах да играя в аматьорски отбор. Клубът " Седан ", който тогава играеше във втора дивизия, ме предложения в академията. Отидох там, вкарах доста голове. След това отидох в Монако. И там бях в школата. След това минах през Брест, Троа, Амиен. Първата ми интернационална дестинация беше Гърция. След това стигнах до Берое, където се показах доста мощно.
Вие сте на 31 години, само че сте играл в 11 страни. Нека да ги изброим - Франция, Гърция, Египет, Турция, Китай, Румъния, Ирак, Саудитска Арабия, Катар, Тайланд и България. От къде са най-хубавите ви мемоари?
-За футбол или за живот?
За двете.
-За футбол сигурно е България. Наистина го мисля. А за живот мисля, че най-хубавият интервал от живота ми е Египет. Там имах късмет да играя с велика звезда в лицето на Флориан Малуда. Той беше френски национал, играеше дружно със Зинедин Зидан. Велик футболист.
Колко пъти посетихте пирамидите?
-Шест или седем пъти. Това е неповторимо място.
Казахте, че ще пишете книга за вашия живот. Кажете ни най-малко една от най-лудите ви истории от толкоз пътешествия?
-Най-лудата... Ще ви опиша една за жалост тъжна, при която се усещах турбулентно. Това е, когато изгубих татко си. Той умря в болница. Когато отидох да го видя, ми споделиха, че му остават четири месеца живот. Само четири месеца! Представете си. Когато го чух, че има единствено толкоз малко време, полудях. Стоях при него, спях при него. Не желаех за секунда да го оставя. Затова мисля, че това е най-лудият интервал от живота ми. А най-хубавият е, когато синът ми се роди. Тогава също полудях, само че от наслада.
В коя страна се роди?
-Във Франция.
В ЦСКА играе един конгоански футболист - Брадли Мазику. Познавате ли го?
-Наистина ли? Не го познавам. Дори в никакъв случай не съм чувал името му.
В последния мач вкара надвит гол за ЦСКА.
-Нападател ли е?
Не, ляв бек.
-Не го познавам в действителност.
Жуниор Мапуку пред ТОПСПОРТ: В Левски няма нападател с моя капацитет
" Бих се завърна на " Герена " и против ниска заплата "
Има ли други конгоанци в България?
-Нямам визия. Преди в Славия играеше Дунгала. Сега е някъде във втора дивизия.
Какъв е животът в България? Какво ви харесва?
-Специално за мен на първо място е да играя футбол. След това се прибирам вкъщи и почивам. Много ми харесва да хапвам българска храна.
Коя е обичаната ви?
-Супите ви.
Ходите ли постоянно в Конго?
-Наскоро се прибрах. Стоях три месеца, тъй като трябваше да оправям неща с някогашната ми брачна половинка. Аз съм роден там, само че не съм израснал в Конго. Не бях се прибирал вкъщи може би 25 -26 години. Всичко е ново за мен в този момент в страната. Конго е бедна страна. Трудно е да се живее там.
Колко години още се виждате във футбола?
-Мисля, че шест-седем.
Колко от тях ще са в България?
-Наистина не знам. Искам да остана колкото е допустимо повече. Може би ще приказвам с нашия президент, с цел да го помоля да ми извади български паспорт. Искам да остана тук.
Един от най-големите световни проблеми във футбола е расизмът. Какво мислите за него?
-Ако желаете да обиждате расистки мен, не се тормозете! Не ми пука! Защото знам кой съм, какъв съм и от къде пристигам. Така че не се интересувам от расизма. Но във футбола, в живота всеки би трябвало да почита хората. Няма значение цветът на кожата. Аз съм черен, само че може би съм доста по-добър вътре в себе си от доста други. Искам да кажа - просто не бъдете расисти! Бъдете братя, сестри, другари.
Бил ли сте жертва на расизма?
-Лично не. Нито в България, нито в друга страна. Когато съм играл, съм чувал обаче нелепости от трибуните.
Какво бихте споделили на хората, които ги скандират?
-Че няма място на стадиона. Там идват хора, идват деца, които желаят да се любуват на футбола. Да имат положителни моменти. Някои от тези черни футболисти играят в твоя тим, други - в противниковия. А задачата на всички е да се показват добре и да носят наслада на почитателите. Никой не заслужава да бъде обиждан. Затова настоявам, че тези расисти нямат място на стадиона.
Жуниор Мапуку с нов намек за Левски: Скоро се прибирам у дома!
Постовете на Черната мощ в обществените мрежи не спират
Черната мощ моли Чичо Венци за български паспорт
" Искам да играя за националния тим "
Здравейте, Жуниор! Бихте ли ни споделили първо по какъв начин се озовахте в Славия? Знаехме, че сте в напреднали договаряния с Царско село.
-Точно по този начин беше. Бях във Франция и моят управител ми се обади, че в Царско село желаят да упражнявам с тях. Разгледах предлагането и си споделих: " Защо не? " Взех самолета и се върнах в България. Започнах да упражнявам и пристигна другарски мач против Локомотив (Пд). Играх 45 минути, усещах се добре. Но в продължение на два месеца изобщо не бях упражнявал. Затова и мачът не се оказа доста специфичен за мен. Освен това загубихме. Казаха ми да изчакам до идната седмица, тъй като ще сменят треньора. И желаят новият ментор да ме види в тренировки и вероятно да подпиша договор. След въпросната контрола отидох в най-големия МОЛ в София и там инцидентно срещнах Георги Петков, най-хубавия вратар в България. Той се изненада, че отново съм в България. Попита ме какво върша и му описах за Царско село. Петков се изненада и сподели: " Защо ще вървиш там? ". В Славия имали потребност от нападател и предложи да се опитвам при тях. Срещнах се с треньора. Той ми изясни, че ще беседва с президента, който се съгласи. И по този начин подписах контракт със Славия.
Какви са упоритостите ви в Славия?
-Първата е да бъде още веднъж 100 % във формата, в която към този момент съм бил. Тази форма, поради която ме назоваха Мапуко Лъва.
И Черната мамба също.
-Да, тъкмо по този начин. Искам да съм здрав. Това ще стане малко по малко. Ние сме мощен и влиятелен тим с доста класен треньор. Трябва да приключим в челото на класирането. Личното ми предпочитание е да стартира да въвеждам голове. И по този начин почитателите да са удовлетворени.
Венцеслав Стефанов: Взех Мапуку, тъй като ме съдят за расизъм
" Нали ме упрекват "
Какви са усещанията ви от треньора Златомир Загорчич?
-Много интелигентен човек, който държи на тактиката. Обича футбола доста. Харесва играчите, които излизат с готовност да се показват мощно, да упражняват със сърце. Много съм сюрпризиран от работата с него. Преди не съм го познавал. Стратегията му е вярна. Харесва ми, че ще работя с него.
Венцеслав Стефанов, президентът на Славия, е прочут като един от най-ексцентричните персони в българския футбол. Как минаха договарянията с него?
-Георги Петков свърши цялата работа за мен. Видях президента за първи път в съблекалнята. Не го познавах и попитах един от съотборниците ми кой е този човек. Той ми отвърна: " Луд ли си? Това е нашият необут! " Казах: " Вярно ли? Много другарски се държи "... После мистър Стефанов ме поздрави, попита ме по какъв начин съм, пожела ми " Добре пристигнал " на борда. Пожела ми триумф и доста голове. Впечатли ме, че нашият необут обича да се майтапи и да дава самочувствие на футболистите. Мисля, че той е един доста добър президент.
Какво стана с кариерата ви, откакто напуснахте Левски? Май в един миг стигнахте до Ирак. Опасно ли е?
-Първо отидох в Китай. Но се контузих доста тежко и не можах да играя в продължение на девет месеца. Тогава се появи опцията да заиграя в Ирак. Обади ми се един от най-хубавите тимове в страната и ми даде обещание късмет за изява в азиатската Шампионска лига. Освен това заплатата беше в действителност добра. Казах си - за какво да не опитвам. Чувствах се зле, тъй като цялото семейство ми се караше: " Хей, Жуниор, отиваш в Багдад! Това е в Ирак! Какво ще правиш там? " Отвърнах им: " Хора, аз съм Лъва! Отивам! " Когато стигнах на летището да взема билета си, попитах дамата на гишето дали е рисково в Ирак. Тя ми отговори: " Луд ли си? Защо отиваш там? " Тогава си взех чантата от лентата и взех решение да не потеглям. После погледнах брат ми, сестра ми и... върнах багажа. Тръгнах към Ирак.
Опасно ли беше там въпреки всичко?
-Това е луда страна. Понякога на подготовка започваше да се чува " Пиуу ", " Пиуу ", " Пиуу ". А треньорът командваше: " Залегнете! ". Често в страната спираха интернета. Президентът на клуба от време на време настояваше да си изключим телефоните. Без интернет, без позвъняване до фамилията, без нищо. Затова и взех решение да отида в Катар. Проблемите в Ирак несъмнено ми пристигнаха допълнително.
Колко време останахте там?
-Пет месеца. След като напуснах, си споделих, че в никакъв случай повече няма да се върна в Ирак.
Денят на заминаването ви действително е станал като втори рожден ден за вас?
-Точно по този начин е!
В България играхте в Левски, един от двата гранда в страната ни. Какви са спомените ви? Имате два върха - най-бързия гол за " сините " в Европа против Сутиеска и най-бързия хеттрик против Пирин - за 18 минути.
-Най-добрият миг в Левски е първият ми мач. Бях пристигнал от Берое. Играхме против Сутиеска в Лига Европа - нов тим, нов стадион, нова фланелка, доста почитатели, Лига Европа и... аз вкарах два гола за Левски.
В коя минута беше първият?
-В 12-ата секунда. Помня го. Чувствах се все едно съм играл 12 години в Левски. Всеки на трибуните беше станал и скандираше името ми. Бях доста благополучен.
Качихте се върху топката. Защо?
-Разбира се, че ще го направя. Аз съм като моя настоящ президент - другоземен, ексцентричен. Искам да има шоу. Хората са си купили билет, с цел да видят нещо забавно. Ще го направя и при първия ми гол със Славия.
По ваше предпочитание ли напуснахте Левски в посока Китай? Имаше клюки за ваши проблеми на " Герена " с треньора Делио Роси.
-Не съм имал персонални проблеми с него. Роси всякога ме караше да мисля за тактиката, а не просто да играя футбол. " Искам да си интелигентен! ".... Само това ми повтаряше. Не даваше да играя самостоятелно, а единствено за тима. Да играя тактически. Имахме някои неразбирателства за това, само че не и персонални спорове. Ще ви разкрия, че когато се обадиха от Китай, ми предложиха огромни пари. И действително не можех да ги откажа.
Жуниор Мапуку взе №9 в Славия
Позира с екипа на отбора
Бяхте обичаният футболист на Петър Хубчев. Вярно ли е, че ви е предложил да играете за националния тим на България?
-Да, да, говорихме с моя управител за това. Когато вкарах трите гола против Пирин, чух този слух, че може да играя за националния тим на България. С Хубчев обаче не съм приказвал на тази тематика. Познавам го добре, той мен също. Не знам какъв брой сериозна е била тази информация.
Вие искахте ли да станете български национал?
-Да, сигурно. България е една от страните, която ме накара да се усещам като вкъщи. Да се усещам мощен футболист.
По ваше време в Левски един от треньорите беше Асен Букарев, който при напускането си сподели, че клубът е " гнила ябълка ". И че има доста проблеми. Какви са вашите мемоари?
-Когато аз бях в тима, нямахме никакви проблеми. Наистина беше по този начин. Нито в съблекалнята, нито със заплатите. Не го споделям, тъй като одобрявам Левски или по друга причина. Просто това е истината. Не сме имали проблеми с нищо. Плащаха ни постоянно в точния момент. Тренирахме при най-хубавите условия, имахме отлична екипировка. Когато напуснах, чувах, че имат проблеми. Но това не ме интересуваше към този момент. Важното е, че когато бях в Левски, такива нямаше.
Кой е най-хубавият футболист, с който сте играл в България?
Г-абриел Обертан. Той е палач. А от българите мисля, че е Ради Кирилов. С него играх дружно в Берое. Винаги съм считал, че е доста мощен. Но по това време беше контузен. Но вижте в този момент какво прави в Славия. За мен е един от най-хубавите български футболисти.
Обертан и Жорди Гомес играха в Левски дружно с вас. Мислите ли, че две такива интернационалните звезди имаха задоволително мотивация, с цел да играят в България?
-Когато известни чужденци отиват в Левски, ЦСКА или Лудогорец, наложително би трябвало да имат мощна мотивация. Нещо повече - наложително би трябвало да я предават и на останалите. Нали по тази причина са интернационалните звезди.
Веднъж казахте, че ще се занимавате с мода след края на вашата кариера. И в този момент ли мислите по този начин?
-Може би. По-скоро да. Започнах да върша нещо сходно във Франция и моята татковина Конго. Защо да не го направя и в България?
Как започнахте да играете футбол? Роден сте в Киншаса, столицата на Заир, както се споделяше родината ви тогава. Сега е Демократична република Конго.
-Беше луда обстановка. Трябва да напиша книга, тъй като историята на моя живот е луда. Роден съм в Конго, само че още на пет години отпътувах за Франция. Като всяко дете потеглих на учебно заведение. На 12 години направих първата си футболна подготовка. Започнах да играя в аматьорски отбор. Клубът " Седан ", който тогава играеше във втора дивизия, ме предложения в академията. Отидох там, вкарах доста голове. След това отидох в Монако. И там бях в школата. След това минах през Брест, Троа, Амиен. Първата ми интернационална дестинация беше Гърция. След това стигнах до Берое, където се показах доста мощно.
Вие сте на 31 години, само че сте играл в 11 страни. Нека да ги изброим - Франция, Гърция, Египет, Турция, Китай, Румъния, Ирак, Саудитска Арабия, Катар, Тайланд и България. От къде са най-хубавите ви мемоари?
-За футбол или за живот?
За двете.
-За футбол сигурно е България. Наистина го мисля. А за живот мисля, че най-хубавият интервал от живота ми е Египет. Там имах късмет да играя с велика звезда в лицето на Флориан Малуда. Той беше френски национал, играеше дружно със Зинедин Зидан. Велик футболист.
Колко пъти посетихте пирамидите?
-Шест или седем пъти. Това е неповторимо място.
Казахте, че ще пишете книга за вашия живот. Кажете ни най-малко една от най-лудите ви истории от толкоз пътешествия?
-Най-лудата... Ще ви опиша една за жалост тъжна, при която се усещах турбулентно. Това е, когато изгубих татко си. Той умря в болница. Когато отидох да го видя, ми споделиха, че му остават четири месеца живот. Само четири месеца! Представете си. Когато го чух, че има единствено толкоз малко време, полудях. Стоях при него, спях при него. Не желаех за секунда да го оставя. Затова мисля, че това е най-лудият интервал от живота ми. А най-хубавият е, когато синът ми се роди. Тогава също полудях, само че от наслада.
В коя страна се роди?
-Във Франция.
В ЦСКА играе един конгоански футболист - Брадли Мазику. Познавате ли го?
-Наистина ли? Не го познавам. Дори в никакъв случай не съм чувал името му.
В последния мач вкара надвит гол за ЦСКА.
-Нападател ли е?
Не, ляв бек.
-Не го познавам в действителност.
Жуниор Мапуку пред ТОПСПОРТ: В Левски няма нападател с моя капацитет
" Бих се завърна на " Герена " и против ниска заплата "
Има ли други конгоанци в България?
-Нямам визия. Преди в Славия играеше Дунгала. Сега е някъде във втора дивизия.
Какъв е животът в България? Какво ви харесва?
-Специално за мен на първо място е да играя футбол. След това се прибирам вкъщи и почивам. Много ми харесва да хапвам българска храна.
Коя е обичаната ви?
-Супите ви.
Ходите ли постоянно в Конго?
-Наскоро се прибрах. Стоях три месеца, тъй като трябваше да оправям неща с някогашната ми брачна половинка. Аз съм роден там, само че не съм израснал в Конго. Не бях се прибирал вкъщи може би 25 -26 години. Всичко е ново за мен в този момент в страната. Конго е бедна страна. Трудно е да се живее там.
Колко години още се виждате във футбола?
-Мисля, че шест-седем.
Колко от тях ще са в България?
-Наистина не знам. Искам да остана колкото е допустимо повече. Може би ще приказвам с нашия президент, с цел да го помоля да ми извади български паспорт. Искам да остана тук.
Един от най-големите световни проблеми във футбола е расизмът. Какво мислите за него?
-Ако желаете да обиждате расистки мен, не се тормозете! Не ми пука! Защото знам кой съм, какъв съм и от къде пристигам. Така че не се интересувам от расизма. Но във футбола, в живота всеки би трябвало да почита хората. Няма значение цветът на кожата. Аз съм черен, само че може би съм доста по-добър вътре в себе си от доста други. Искам да кажа - просто не бъдете расисти! Бъдете братя, сестри, другари.
Бил ли сте жертва на расизма?
-Лично не. Нито в България, нито в друга страна. Когато съм играл, съм чувал обаче нелепости от трибуните.
Какво бихте споделили на хората, които ги скандират?
-Че няма място на стадиона. Там идват хора, идват деца, които желаят да се любуват на футбола. Да имат положителни моменти. Някои от тези черни футболисти играят в твоя тим, други - в противниковия. А задачата на всички е да се показват добре и да носят наслада на почитателите. Никой не заслужава да бъде обиждан. Затова настоявам, че тези расисти нямат място на стадиона.
Жуниор Мапуку с нов намек за Левски: Скоро се прибирам у дома!
Постовете на Черната мощ в обществените мрежи не спират
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ