Жуниор Мораеш: Влиятелен човек искаше да ме измъкне от Украйна, останах със съотборниците си
Нападателят на Шахтьор (Донецк) Жуниор Мораеш разкри още елементи от тежки си дни при започване на военния спор сред Украйна и Русия. Познатият у нас като някогашен състезател на ЦСКА бразилец има украински паспорт и е национал на страната. Той беше измежду най-активните при организацията по евакуацията на южноамериканските футболисти от страната дружно със фамилиите им. Оказа се, че Мораеш персонално е съгласувал всичко с президента на УЕФА Александър Чеферин.
“Имах опция самичък да се измъкна - споделя нападателят. - Обади ми се един доста авторитетен мой другар и ми сподели: “Жуниор, за теб има подготвен автомобил, който да те вземе и да те откара до границата, стига да искаш”. Аз обаче му благодарих и споделих, че ще остана с всички останали, до момента в който и последният от нашата група не избяга.
Украйна съставлява огромна част от моя живот, нали? Моите деца са живели повече в Украйна, в сравнение с в друга страна. Техните другари, учебното заведение, всичко беше там. При мен пък става дума за фамилията, доста другари, близки хора…. Ето за какво Украйна значи доста за мен.
В самото начало не съумях да осъзная какво тъкмо се случва. Всичко обаче се трансформира в един призрачен сън. Видях по какъв начин доста от тези неща бяха строени през годините, а в този момент те бяха разрушени. Обичах да се разхождам на площада в Харков, когато имахме мач в града.
Обожавах да пия кафе там, да се срещам с приятели… А по-късно в държавната постройка там падна бомба и всичко беше разрушено. Представях си по какъв начин аз ходя там, тъкмо когато ракетата идва, разбираш ли? Помислих си, че можех да съм там по това време. Всичко беше доста необичайно. Дори не мога да обясня по най-хубавия метод по какъв начин се усещах.
Мисля, че животът на човек е най-важното нещо. По-важен е от специалността на човек. В тази война виждаме доста гибел. И когато помагате за спасяването на живота на някого, се чувствате по-добре. Това ми донесе облекчение и усетих мощ да продължа.
С нас (докато се крият всички в мазето на хотел в Киев - б.р.) имаше 4-месечно бебе, три други бебета, четири деца на възраст сред 3 и 5 години, възрастни хора, майки на футболисти, баби и други В нощта на петък против събота (два дни след началото на войната - б.р) някои хора започнаха да изпадат в суматоха. Това бяха най-вече по-младите, които се пробваха да избягат на сутринта. Те отидоха до вратата на хотела, с цел да видят какво се случва на открито и дали биха могли да се измъкнат. Точно тогава обаче се чуха детонации и това ги избави, тъй като те останаха вътре. Уплашиха се и се прибраха.
Моята задача сега е да оказа помощ за прекъсването на войната. Говорим за спасяването на животи. Опитваме се оказвам помощ на хора, които останаха там. В момента не мога да мисля за бъдещето си като футболист”.
ТЕМА преди 24 минути 421 преди 38 минути 2318 преди 43 минути 276
“Имах опция самичък да се измъкна - споделя нападателят. - Обади ми се един доста авторитетен мой другар и ми сподели: “Жуниор, за теб има подготвен автомобил, който да те вземе и да те откара до границата, стига да искаш”. Аз обаче му благодарих и споделих, че ще остана с всички останали, до момента в който и последният от нашата група не избяга.
Украйна съставлява огромна част от моя живот, нали? Моите деца са живели повече в Украйна, в сравнение с в друга страна. Техните другари, учебното заведение, всичко беше там. При мен пък става дума за фамилията, доста другари, близки хора…. Ето за какво Украйна значи доста за мен.
В самото начало не съумях да осъзная какво тъкмо се случва. Всичко обаче се трансформира в един призрачен сън. Видях по какъв начин доста от тези неща бяха строени през годините, а в този момент те бяха разрушени. Обичах да се разхождам на площада в Харков, когато имахме мач в града.
Обожавах да пия кафе там, да се срещам с приятели… А по-късно в държавната постройка там падна бомба и всичко беше разрушено. Представях си по какъв начин аз ходя там, тъкмо когато ракетата идва, разбираш ли? Помислих си, че можех да съм там по това време. Всичко беше доста необичайно. Дори не мога да обясня по най-хубавия метод по какъв начин се усещах.
Мисля, че животът на човек е най-важното нещо. По-важен е от специалността на човек. В тази война виждаме доста гибел. И когато помагате за спасяването на живота на някого, се чувствате по-добре. Това ми донесе облекчение и усетих мощ да продължа.
С нас (докато се крият всички в мазето на хотел в Киев - б.р.) имаше 4-месечно бебе, три други бебета, четири деца на възраст сред 3 и 5 години, възрастни хора, майки на футболисти, баби и други В нощта на петък против събота (два дни след началото на войната - б.р) някои хора започнаха да изпадат в суматоха. Това бяха най-вече по-младите, които се пробваха да избягат на сутринта. Те отидоха до вратата на хотела, с цел да видят какво се случва на открито и дали биха могли да се измъкнат. Точно тогава обаче се чуха детонации и това ги избави, тъй като те останаха вътре. Уплашиха се и се прибраха.
Моята задача сега е да оказа помощ за прекъсването на войната. Говорим за спасяването на животи. Опитваме се оказвам помощ на хора, които останаха там. В момента не мога да мисля за бъдещето си като футболист”.
ТЕМА преди 24 минути 421 преди 38 минути 2318 преди 43 минути 276
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ