Нападателят на Септември София - Мартин Петков, даде специално интервю

Нападателят на Септември София - Мартин Петков, даде особено изявление за Gong.bg , в което приказва за подготовката на отбора си, задачите през втория дял от сезона и персоналните си упоритости. Офанзивният футболист разкри къде би желал да играе, а също така приказва и за престоя си в Левски, като показа, че на " Герена " е добил доста скъп опит. Той показа и какво за него е да има другари като Георги Миланов и Симеон Славчев, с които тренира интензивно по време на коледните и новогодишните празници. 

Намирате се в средата на зимната подготовка. Как се чувстваш ти?

- Тренираме крепко. Около две седмици сме в подготовка. Лично аз се усещам съвършено, тъй като в почивката се приготвих по най-хубавия метод. В момента се усещам в най-хубавата си спортна форма.

По време на почивката се готвеше с Георги Миланов и с брат му. Как се тренира с тях?

- С тях от много време сме другари и в близки връзки. Те са много по-опитни от мен, Жоро е играл футбол на най-високо равнище. Помагат ми доста. Също по този начин и със Симеон Славчев бяхме, който е играл на високо равнище в Европа. Лично те ми оказват помощ много във футболно естество, натрупвам опит от тях. Постоянно ми описват разнообразни история от кариерите им. Хубаво е да имаш такива другари.

Предстои ви сложен полусезон, в който ще би трябвало да се борите за оцеляване. Предполагам това са задачите, които управлението и треньорския щаб ви сложиха преди началото на подготовката – оцеляване в елита?

- Със сигурност няма по какъв начин да е елементарно. Вече няма лесни мачове. Дори да си в средата на класирането още веднъж няма да имаш лесни мачове. Ще гледаме да се подготовим по най-хубавия метод и да печелим точки във всеки мач, тъй като всяка точка е значима за тима.

Направихте много входящи и изходящи прехвърляния тази зима, изиграхте и една контролна среща. Започват ли новите футболисти да привикват с тима и с метода на игра на Септември? Какви са твоите усещания от тях?

- Моите усещания са много положителни, колективът бързо ги одобри. Те също по този начин се влагат във всяка една подготовка. Мисля, че се напаснаха с тима, а огромна част от тях са българи и се познаваме много добра. Мисля, че ще оказват помощ на тима.

Завърши мощно предходната година, стартира новата с гол. Намираш ли към този момент головата си форма?

- Още преди година отидох в Черноморец Одеса и изкарах там два месеца, които много ми помогнаха, с цел да усъвършенствам играта си. Гледам във всеки един мач да разбирам какво ми липсва и както не ми доближава. Опитвам се да вниквам във всяка една моя неточност във всеки мач. Тук е едно положително място за развиване и аз съм стимулиран да не преставам да пораствам от ден на ден и повече.

Намери ли мястото си в Септември, защото това е един от дребното клубове в България, които дават път на млади футболисти с качества, а по-късно се оказват и трамплин за тях за трансфер в по-голям клуб?

- Аз и преди съм казвал, че се усещам сносно тук. Заобиколен съм единствено от българи и млади момчета. Повечето се познаваме, има добър колектив. Има и положителни условия за работа. Няма и някаква фенска маса, която да те тормози душевен. Нормално е да се чувстваш добре в един подобен клуб.

Използван си на крилото и на върха на офанзивата. Къде се чувстваш най-добре на терена?

- В множеството мачове, които съм играл, съм бил на крилото. Въпреки това се усещам най-добре на върха или зад нападателя. Обичам да съм в средата на терена. Не се усещам добре на крилото, където съм затворен единствено на една страна. Чувствам се по-комфортно, когато имам повече независимост. Мисля, че това са двете позиции, които ми харесат най-вече.

Когато пристигна тук треньор беше Славко Матич, по-късно го смени Светослав Петров. Какви са усещанията ти от двамата и в какво се разграничават?

- По принцип не обичам да приказвам за предходни треньори. Нямаше положителни резултати, управлението си реши да се стигне до тази разлъка. Резултатите се усъвършенстваха при Светослав Петров, усъвършенства се и колективът. Когато са млади момчетата и резултатите стартират да стават все по-добри, когато има въодушевление и треньорът е българин, работил е с тези футболисти, това дава убеденост и мотивация. Тези неща подвигнаха тима и имахме нелоши резултати. Играхме сносно. Учим се от грешките и гледаме новия сезон, с цел да се печелят повече точки.

Преди една година направи трансфер от Левски в Черноморец Одеса, само че там нещата не се получиха по нефутболни аргументи. Гледаш ли още веднъж към трансфер в чужбина и има ли състезание, което ти харесва и искаш да играеш?

- Нормално е за всеки един млад футболист да гледа за трансфер в чужбина. В чужбина тимовете са много по-напред в тренировките, в манталитета и метод на работа чисто професионално. В България малко или доста изоставаме в тази тенденция. Имам си обичани шампионати, само че за тях би трябвало още доста да се трудя и да подвигна качествата си. Дори за Чемпиъншип и Висшата лига. Аз одобрявам Англия, само че даже Чемпиъншип е висока летва. Не си мечтая за Ливърпул или Челси. Аз съм реалист. Вторите лиги на топ шампионатите – Чемпиъншип, Серия Б, Ла Лига 2, Втора Бундеслига – това също е доста високо равнище за моментното положение на българските футболисти. Ако стигна до тях ще бъда много удовлетворен от себе си, тъй като сега нямаме много футболисти в Европа по една или друга причина. Даден футболист няма право да се замисли, в случай че има оферта от нелош европейски клуб. Нещата не са както преди години.

В последните години много млади български футболисти направиха трансфер в Европа, а шест месеца или сезон по-късно се връщат у нас. Ти предпочиташ ли да направиш дребна крачка напред в задграничен клуб, където да знаеш, че ще получиш късмет, ще можеш да развиеш качествата си, а това да ти обезпечи по-сериозен трансфер в добър европейски тим?

- Разбира се. Нещата би трябвало да вървят малко по малко. Не можеш да прескачаш непосредствено на по-високото ходило, тъй като в случай че не си подготвен, ще се върнеш стъпка обратно и това ще забави развиването ти. Скандинавските шампионати, както и Белгия са много положителни за млади футболисти. Дори да не си в гранд от тези страни, отново е добре. Важно е да бъде клуб с професионален способ на работа, с цел да е стъпка напред за теб. В момента българският футболист не може да си фантазира, че от нашето състезание ще направи трансфер във Висшата лига или Серия А.

Ти самият върхи кои свои качества смяташ, че би трябвало да работиш?

- Имам огромната упоритост да въвеждам колкото се може повече голове. Трябва да усъвършенствам непрекъснато играта си с тил към вратата, да усъвършенствам придвижванията си, да усъвършенствам отиграванията с едно допиране. Мисля, че да взимаш верните решения е едно от най-важните неща. Ако непрекъснато мислиш в играта и взимаш верните решения, това ще ти помогне. Обръщам доста внимание на физическото си положение.

Беше в Левски в един от най-трудните интервали в историята на клуба. Не се получиха нещата, само че имаш ли упоритост един един още веднъж да се завърнеш на „ Герена “?

- Една от фантазиите ми като дете е била да дебютирам за обичания ми тим Левски. Много мощно съм го желал това нещо и се сбъдна. Доста съм се трудил, с цел да се случи. Направих значително мачове за този тим, само че не направих кой знае какво, даже бих споделил, че нищо не направих, не съм и постигнал нещо с клуба. Не бях изцяло задоволен, когато си потеглих от Левски. Не беше много елементарно за мен, тъй като не си потеглих по метода, по който аз желаех. Не получавах задоволително благоприятни условия и усещах, че не се развъртвам задоволително.  След това стана това с войната при прехвърлянето ми в Одеса. В Славия също не се получи. Сега съм фокусиран върху това да се усъвършенствам и да построявам себе си.

Чувстваш ли се в Септември като един от футболистите с най-вече опит? Въпреки че си на 20 години, мисля че това ти е трети или четвърти сезон в професионалния футбол.

- Мисля, че 2019 година дебютирах за Левски. Краят на 2017 и началото на 2018 година ми беше първата подготовка с тима при Делио Роси. Оттогава упражнявам с професионален тим. Мачовете с Левски са доста огромен опит. Дори тежкият сезон за клуба, в които резултатите не бяха положителни. Тогава беше доста тежко, това ти построява характера. Да защитаваш името на Левски и толкоз доста почитатели, а загубиш, не е прелестно. При Петър Хубчев се борехме за купа и купа. Тогава съм упражнявал с много високо равнище играчи, което малко или доста е много скъп опит. След това скромните два месеца в Украйна и всички тези неща, които станаха ти каляват характера. Има какво още да изучавам, само че дръзвам да кажа, че за скромните ми 20 години Левски доста ми е оказал помощ.