Нападателят на Етър (Велико Търново) Иван Стоянов гостува в предаването

Нападателят на Етър (Велико Търново) Иван Стоянов гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той е измежду най-опитните състезатели в родния шампионат, като част от кариерата му мина в ЦСКА и Лудогорец. Именно с екипа на „ орлите “ реализира най-големите си триумфи – две трофеи, купа и суперкупа на България. В чужбина стигна до втория състав на Щутгарт и до съветския Алания. Въпреки че Стоянов е на 35 години, към момента не мисли за завършек на спортната си кариера.

@@@
- Здравей, Иване! Започваш трети сезон в Етър, а само в родния Сливен си се задържал по-дълго. С какво толкоз те впечатли „ болярския “ клуб?
- Наистина доста хубави години за мен. Благодарен съм на управлението, че ми дава късмет да оказвам помощ на младите с каквото мога. Хубав град, тим с огромно име и с положително минало. Надяваме се в бъдеще да израства, да демонстрираме хубави игри и да радваме почитателите.

- В България доста се приказва за качеството на базите. Напоследък сякаш стадион „ Ивайло “ стана доста по-добър от това, което беше преди. Има ли още накъде да върви?
- За самия стадион просто няма какво да кажа, в действителност е един от най-хубавите. За базата неприятното при нас е, че няма къде да се тренира. Не единствено мъжкият тим, а и децата. Град като Търново би трябвало да има най-малко един-два терена.

- Какви са упоритостите за новия сезон? Росен Кирилов пристигна като треньор, Краси Балъков отиде в националния тим…
- Амбициите са като предходната година – да се задържим нагоре в таблицата. Играем си мач за мач. Дано се представим добре и дай Боже тази година да влезем в шестицата.

- Съжаляваш ли за изгубения бараж за Лига Европа против Левски?
- Нормално е всеки да съжалява. Не всякога ти се отдава да играеш бараж и то против някой от грандовете – Левски, ЦСКА или Лудогорец. Жалко, че отпаднахме, само че футболът по тази причина е забавен.

- Имаше ли късмет да спечелите на „ Герена “?
- Винаги има късмет. Затова споделям, че футболът е забавен и може да победиш във всеки един миг.

- Преди няколко дни Левски игра с Ружомберок. Ако Етър беше на мястото на „ сините “, щеше ли да победи по този начин?
- Не се знаеше нищо. Мисля, че щяхме да победим, въпреки че не съм гледал целия мач, тъй като бяхме на подготовка. Отчасти видях по какъв начин игра Левски, приветствам ги за успеха. Мисля, че можеше и ние да се оправим.

- Това е и най-актуалната тематика на тази седмица – представянето на българските тимове в Европа. Какво е твоето усещане от трите мача?
- И трите тима играха добре. Аз съм „ за “ да поддържаме всеки един български тим, който играе в Лига Европа или Шампионска лига. Пожелавам триумф и на трите отбора! Дано се класират напред и да показват страната уместно!

@@@
- Ако приемем, че ЦСКА и Левски действително към този момент са се класирали за втория кръг, какви са възможностите на Лудогорец?
- Наистина Лудогорец имаше най-трудния мач, само че шансове има. Видя се, че бяха равностойни и направиха доста прекрасен мач. Желая им шанс и нека на срещата в България, благодарение на публиката, да ги отстранят.

- Първото усещане от предаването от Будапеща по малкия екран беше стадионът. Трябва ли да им завиждаме на унгарците за това, което имат?
- Мисля, че би трябвало да им завиждаме. Показаха стадиона от всички страни и в действителност е нещо ужасно. Дай Боже и ние да се радваме в околните години на такива игрища.

- Етър се разви доста през последните години, само че събрахте ли задоволително класа, с цел да завършите в първата шестица?
- Стабилен тим сме, много нови момчета пристигнаха, които не отстъпват на хората, които си потеглиха от отбора. Просто би трябвало да си повярваме, да се хванем заедно, един добър колектив сме и с доза шанс да се класираме в шестицата.

- Според теб кой е любимецът в шампионата?
- Пак са трите тима – Лудогорец, ЦСКА и Левски. Мисля, че отново Лудогорец е с една крачка напред. Като организация всичко е на равнище. Поне от това, което виждам от далечно разстояние, мисля, че са много напред.

- Яд ли те е, че стигна до Щутгарт, само че не видя Бундеслигата?
- Има го и това, само че не желая да се връщам обратно. Така е било писано, по този начин е станало.

- Толкова ли беше тежка сянката на Балъков в Щутгарт?
- Балъков е едно огромно име в Щутгарт. В Германия, където и да съм излизал, всички свързват Щутгарт с Балъков. Наистина е направил доста. Можем единствено шапка да му смъкваме.

- Това не можа ли да ти помогне или ти попречи по някакъв метод?
- И ми оказа помощ, и ми попречи. Там просто хората не са както в България. В дублиращия тим на Щутгарт бяха доста имена – Марио Гомес, Кедира, да не ги изброявам… Аз бях юношески национал, те също бяха юношески национали на Германия. Но хората си избраха техните национали, вместо нашите, а тук вършим противоположното.

- Какво беше най-трудното в Щутгарт? Ясно е, че германците във всичко ни превъзхождат, само че в какво най-вече?
- Дисциплината беше просто желязна. Ако тя се приложи в България и има такава дисциплинираност, мисля, че можем малко да тръгнем нагоре.

- Може ли да дадеш някакъв образец за нещо дисциплинарно, което тук не можем да възприемем, а германците го вършат без проблем?
- Точен образец не мога да дам. Но нямаше по какъв начин да закъснееш за подготовка. Тук няма по какъв начин да глобиш състезателя, като в множеството от тимовете в България не се дават заплати и други средства в точния момент. А там всичко е на датата. Може би в случай че и тук стане по този начин, ще бъде същото.

-Върна се в Сливен и оттова преминахте в ЦСКА с трима твои съотборници – Коста Янев, Коце Стоянов и Здравко Чавдаров, само че отнесохте доста рецензии. Защо се получи по този начин, че все едно вие бяхте отговорни, когато ЦСКА не вървеше?
- Аз не съм чул да отнесем рецензии. Мисля, че в първия ни полусезон в ЦСКА бяхме първи, в случай че не се неистина. След това Любо Пенев хвана множеството момчета, които бяха излизали и оттова стана някаква неразбория и всичко потегли надолу.

- Това типично българско ли е – ЦСКА побеждава Динамо (Москва) и след един месец надали не тимът се разрушава?
- Точно е типично българско. Тогава направихме огромна крачка като победихме Динамо (Москва), само че по-късно към този момент всичко се срина.

- Любо Пенев беше толкоз претенциозен в дисциплината. Как се получи това излизане? Беше ли там тогава?
- Не, добре, че не съм бил. Не знам по какъв начин се получи. Но самоуверено мога да кажа, че тогава бяхме страховит колектив, а за какво се получи - не мога да си го обясня. Любо Пенев беше и си е топ треньор. Не знам за какво стана по този начин.

- Можеше ли тогава ЦСКА да излезе от групите на Лига Европа?
- С този тим, мисля, че можеше да излезе. Ако не бяха станали тези неща, несмущаемо можеше да излезе. С тимовете, с които бяхме в група, доста мъчно щеше да стане, само че въпреки всичко считам, че можеше.

- Тогава игра единствено половин сезон в ЦСКА и отиде в съветския Алания. Защо толкоз избърза да избягаш в чужбина или офертата беше добра?
- По принцип от дребен съм болен цесекар. Не съм бързал да избягам от ЦСКА. Наистина ми беше хубаво. Но офертата беше доста добра както за мен, по този начин и за клуба.

- Успешен ли бе този трансфер персонално за теб?
- Всеки футболист в България, който държи на себе си, би желал да излезе на открито и да успее. За мен беше една крачка напред, само че по този начин се стекоха събитията, че още през първия сезон изпаднахме с съветския тим. Това може би малко ме върна обратно.

@@@
- А какво беше отношението към теб и към Иван Иванов, който също като теб отиде от ЦСКА в Алания?
- Отношението беше повече от чудесно в Алания. Не е както нашите клубове в България обичат да смъкват звезди на множеството чужденци – стават, не стават.

- Какъв беше животът във Владикавказ?
- Тежък. Бях с жена ми и с детенцето. Беден народ, през седмица-две имаше атентати. Постоянно се притесняваш да не би да се озовеш на неверното място. Дали до момента в който си на подготовка, жена ти или детето няма да са там. Не беше прелестно.

- Бил ли си в миналото покрай неверното място?
- На десетина километра съм бил. Базата ни е покрай самото място. Наистина не е прелестно да схванеш, че е имало атентат и 30-40 индивида са починали.

- Завърна се в България, само че с екипа на Лудогорец. Много футболисти, които бяхте звезди в ЦСКА, предпочетохте Разград – за какво се получи по този начин?
- Беше нов план и говореха, че ще става нещо грандиозно, както и се случи. При мен казусът беше подобен, че като изпаднахме с Алания, треньорът не можеше да пуска всички чужденци, тъй като имаше избрана численост, а бяхме към девет индивида. В Първа лига на Русия можеха да играят шестима чужденци, а във Втора лига доста по-малко – трима. Човекът ни сподели, че не може да ни пуска всички. Помолих го, в случай че няма да разчита на мен… Бях национал и желаех да играя. Така се стекоха събитията, че той сподели, че в случай че ми излезе оферта, ще ме пуснат. Тогава ми се обадиха от Лудогорец и се върнах в България.

- А ЦСКА не те ли потърси да се върнеш?
- Не се сещам да са ми звънели от ЦСКА. Първото позвъняване беше от Лудогорец. Като видях кои футболисти са отишли там, допуснах, че в действителност ще са добре нещата. Прибрах се и за огромно мое наслаждение се представихме добре и станахме първенци.

- С Лудогорец стана голмайстор на шампионата – толкоз ли беше елементарно?
- Не беше елементарно. Но лесното бе да играя с тези футболисти, които бяха там. Благодарение на тях станах голмайстор. Без тях нямаше да се случи.

- Кои са най-важните ти голове в Лудогорец?
- Може би първите два от втория полусезон против Берое при 3:0. Това даде подтик на моята кариера още веднъж и от този момент в съвсем всеки мач започнах да отбелязвам за Лудогорец и станахме първенци.

- Как мина през твоите очи мачът Лудогорец – ЦСКА на 23 май 2012 година? Тогава „ орлите “ завоюваха първата си купа против твоя обичан отбор…
- Много тежко. Мачът беше на живот и гибел. Единствено успеха ни устройваше и всички бяхме настроени да спечелим. Да, ЦСКА е на сърцето ми, доста мъчно се играе против ЦСКА. Просто имахме Миро Иванов, който вкара един превъзходен директен свободен. Този гол малко ни поуспокои и бихме. До края на мача беше доста тежко. Сещам се, че дадоха и червен картон на Дяков. След това изгониха и човек на противника. Беше тежко, само че най-после се поздравихме с успеха и станахме първенци.

- През годините връзките сред Разград и ЦСКА доста се изостриха, само че въпреки всичко ти се върна при „ алените “. Как те одобриха след Лудогорец?
- Да, в действителност се изостриха връзките, което не е прелестно. Все отново това е спорт. Трябва да радваме почитателите и футболът да върви нагоре. За завръщането ми в ЦСКА единствено мога да благодаря на управлението, на почитателите и на всички, които ме одобриха. Опитах да давам всичко от себе си на терена за ЦСКА.

- Беше доста сантиментално време – безпаричието на Александър Томов и безкрайните победи над Левски по случай 100-годишнината им…
- Да, беше хубаво прекарване. Безпаричие е мощно казано, понякога някои неща се плащаха, други - не. Наистина това е може би най-хубавият интервал против Левски. Шест победи против най-големия противник на ЦСКА са си огромно достижение. Не знам по какъв начин се получаваше. Имаше някаква магия в тима, не знам Стойчо Младенов ли я предаваше, само че се получаваше във всеки мач. Радвахме почитателите, които това желаеха.

- А за какво ЦСКА не можа да стане първенец, откакто толкоз елементарно биеше Левски, само че не можеше да победи Лудогорец?
- Точно тъй като не можехме да бием Лудогорец. Може би в случай че бяхме спечелили против тях на „ Армията “, когато мисля завършихме 1:1, можеше и да станем първенци.

- Разкажи някоя забавна история от това време. Чували сме, че треньорите са плащали обедите, рейсът не е имал нафта… Какви мемоари останаха у вас, футболистите?
- Не знам за треньорите, само че знам, че админът Киро Костов е плащал. Може би по-късно са му ги оправили сумите. А другояче най-малко седем индивида сме си платили доктори, магнитен резонанс… Не беше прелестно, само че това беше. Минало е, не желая да се връщам обратно. Аз персонално съм ходил при известната Марияна в Сърбия, която прави някакви процедури. Имах разкъсан прасец. Да не споделям какви суми съм дал. Още двама-трима индивида са ходили, само че тези пари не са ни ги прибирали. Минало-заминало. Това е животът.

- В последна сметка за какво напусна ЦСКА? Сега малко или доста тимът се подвигна.
- Не съм напуснал ЦСКА, просто ми свърши договорът. Тогава си контузих двата аддуктора и ми ги оперираха. Никой не ми предложи нов контракт, клубът банкрутира и по този начин се получиха нещата.

- Как виждаш днешния ЦСКА?
- Виждам, че се стабилизира и израства нагоре. Дано Левски и ЦСКА да се опълчват на Лудогорец и да стане по-интересно шампионата.

- По времената, за които до момента говорихме, ти беше национал на България. Липсва ли ти фланелката на „ лъвовете “?
- Нормално е. Всеки един български футболист желае да пази България. Пожелавам го на всеки един по-класен състезател да го опита. Дай Боже, да излязат доста млади гении и да вървим нагоре.

- Имаш 12 мача за България – кой ти е обичаният?
- Може би успеха против Холандия с 2:1. Не всеки ден биеш този тим. Това ми е един от най-хубавите мемоари.

- През твоята кариера какъв брой ти тежи фамилната връзка с Данчо Лечков и надлежно какъв брой ти оказва помощ?
- Да тежи е мощно казано. Хем оказва помощ, хем вреди. Виждаме при Любослав Пенев, че цялостен живот му викат „ Чичовото “, при ме е „ Вуйчовото “. Но в действителност, в случай че не е бил той, може би нямаше да израсна толкоз, тъй като от дребен ми е помагал и ми е казвал какво да върша. В Сливен нямахме от самото начало по две тренировки, само че той ми споделяше, че в случай че желая да израсна, би трябвало да имам още една - всяка заран от 6-7 часа на Балкана да тичам. И всяка заран бях там. Малко или доста това ми е помогнало.

- Тази седмица се навършиха 25 години от неговия гол против Германия, който остава може би най-великият в историята на България. Къде го гледа, помниш ли го изобщо?
- Да, помня го. Вкъщи се бяхме събрали с майка ми, татко ми и другари. Беше нещо неописуемо, огромна наслада. Дай Боже, скоро да забележим нещо сходно, тъй като в действителност беше велико!

- И Данчо Лечков, и неговите сътрудници в БФС отнасят доста рецензии за това, че националният тим няма триумфи. Виждаш ли в тях някаква виновност?
- Може би хората ще си кажат, че тъй като съм му племенник, ги пазя. Но аз не виждам в тях никаква виновност, тъй като въпреки всичко каквото се желае от тях, се извършва. Долу на терена играем ние, футболистите. Ако нещо би трябвало да се желае, то би трябвало да е от нас и може би от треньора. Но сме дребна страна, това са ни опциите. Дано излязат гении изпод и да реализират същото, което са създали тези хора през 1994 година

- Вече си на 35 години – какъв брой време се виждаш още като професионален футболист?
- Не знам, доколкото ми дава здравето. Радвам се, че съм здрав и нямам травми. Доколкото мога, ще се пробвам да играя.

- Мислиш ли към този момент за времето след футбола?
- Да, замислял съм се. Няма по какъв начин, не може цялостен живот да играеш футбол. Ако мога да оказа помощ с нещо на българския футбол, да се запиша да ставам треньор или нещо сходно, ще се опитам.

- Кой треньор най-вече те впечатли и ти повлия най-вече в кариерата ти до момента? С кого си работил най-добре?
- Преди малко споделих, че Любослав Пенев е един от най-хубавите треньори. Другият, при който израснах доста, е Дуци Симонович. В Сливен той направи един приказен сезон, сплоти ни като колектив, много хубави неща сме видели. Всеки треньор, при който съм бил, е съдействал с нещо.

- Какво правиш отвън футбола? Пазиш ли добре персоналния си живот?
- Гледам си фамилията. Имам три хубави момиченца и една прелестна жена. Благодарен съм за всичко, което прави за мен. Прекарвам колкото мога време с тях, тъй като въпреки всичко огромната ми дъщеричка е на учебно заведение, междинната в този момент и тя е първи клас. Те са си в Сливен, а аз в Търново, само че това е животът на футболиста.

- Явно най-малко към този момент няма да имаш правоприемник футболист. Тях караш ли ги да упражняват?
- Живи и здрави да са, те сами си избират какво да вършат. Голямата искаше първо тенис, в този момент упражняват балет. Спортна натура са. efbet Лига 1 кръг, петък 12 юли ЦСКА-София 2:2краен резулат Етър