Нападателят на Чикаго Файър Станислав Иванов се прибра в България

Нападателят на Чикаго Файър Станислав Иванов се прибра в България за няколко дни, а през днешния ден още веднъж отлетя за Съединени американски щати. 22-годишният някогашен състезател на Левски даде изявление пред БЛИЦ.

Роденият в Габрово гений описа за първите си месеци в Щатите, които бяха тежки за него, откакто трябваше да премине през кошмара с интервенцията на коляното.

След броени дни Иванов още веднъж ще се завърне в България, защото получи повиквателна от селекционера на националния тим Ясен Петров за другарската среща с Украйна на 11 ноември в Одеса и международната подготовка против Швейцария в Люцерн четири дни по-късно.

- Стаси, какво те води в България и какъв брой време не се беше прибирал?
- Прибрах се, тъй като имам задължения по отношение на документите ми за зелена карта. Наложи се да си дойда за няколко дни и в петък (б.р. - днес) още веднъж хвърча за Чикаго. За една седмица бях тук. Досега нямах зелена карта, имах виза за периода от контракта ми, само че в този момент, като я получа, ще имам достъп до Америка за период от 10 години.

- Явно искаш да останеш там?
- Това е добра опция за мен, като се има поради, че някои хора чакат с години, до момента в който получат зелена карта. А аз много бързо мога да се сдобия с такава и за какво да не я взема.

- Свикна ли към този момент с живота в Чикаго, където си към този момент повече от половин година?
- Да, привикнах. Бързо се натъкмявам. Беше нещо ново за мен. Неприятно беше, че се контузих, като отидох, само че в този момент се усещам добре.

- В началото с какво се сблъска, доста мъчно ли ти беше и кой ти помагаше?
- Бях самичък, в този момент също. Трудно е, няма елементарно, само че като съм поел по този път и искам да стигна до най-високото равнище, би трябвало да има и компликации.

- Как те одобриха в Чикаго Файър, почитателите най-много?
- Феновете в Щатите не са запалени по футбола като в България. Идват на мачовете със фамилиите си и умерено гледат. На всеки дуел има много хора. Няма ги дивите ентусиасти като тук.

Радвам се на огромна поддръжка от българите в Чикаго. На домакинските ни мачове имаме по три, четири, пет български флагове на стадиона.

- Все още обаче си без попадение в формален мач. Ще ти олекне ли, в случай че откриеш головата си сметка за Чикаго Файър?
- Да, само че въпреки всичко бях шест месеца контузен. Работя всеки ден за това, даже и в този момент, до момента в който съм в България, не спирам да работя. Знам, че това ще си пристигна с работа, тренировки и мачове, не се тормозя.

- Отборът обаче не се показва доста добре и заемате едно от последните места в класирането. Какво не ви доближава?
- Не мога да разясня това. Сега сменяме треньора. Вече не е Рафаел Вики, чакаме да разберем кой ще бъде назначен. И аз още не знам кой ще ми е треньор.

- След няколко дни отново щe би трябвало да прелетиш от Съединени американски щати до България. Изненада ли се, когато разбра, че Ясен Петров ще разчита на теб?
- Имам самочувствие за себе си и не мога да бъда сюрпризиран от това. Тренирам, работя и играя. Да, беше много неприятно шест месеца да не играя поради травма, само че в този момент се усещам добре и се веселя, че още веднъж съм в националния тим. Ще дам всичко от себе си, както постоянно съм го правил.

Минах през един от най-гадните интервали за всеки състезател - да заставам в профил и да се възвръщам от травма. Доста мъчно беше и се веселя, че мина.

- Какви мисли ти минаваха през главата през тежкия интервал с интервенцията?
- Гледах единствено напред, да се възстановя допустимо най-бързо и най-добре и се веселя, че в този момент всичко е наред.

- Приятелката ти Виктория последва ли те в Съединени американски щати?
- Заради ковид беше мъчно с документите и съм самичък към този момент.

- Ти мина през ковид.
- Да, още до момента в който бях в България. Ваксиниран съм. Засега всичко е наред.

- Следиш ли представянето на обичания си Левски и липсва ли ти атмосферата на " Герена "?
- Привържениците ми липсват, изключително дербитата с ЦСКА. Следя всеки мач и се веселя на напредъка на тима с помощта на господин Стоилов. С много момчета подкрепям контакт, даже в последните дни, до момента в който съм в София, се видях с някои от тях.

- Не забравяш Левски, където и да си?
- Не.

- Отборът ще успее ли този сезон най-сетне да завоюва трофей?
- Всяка година се приказва и написа, че е време, само че ще забележим. Надявам се да вземат Купата, притискам палци.

- Готов ли си за мачовете на националния тим и какво да чакаме в актуалните квалификации, в които възможностите ни за класиране на международното състезание са минимални?
- Да, несъмнено. Щом съм здрав и съм извикан от Ясен Петров, съм подготвен да оказвам помощ.