Нападателят на Ботев (Пловдив) Стивън Петков се превръща във водещ

Нападателят на Ботев (Пловдив) Стивън Петков се трансформира във водещ голмайстор на отбора, макар че в мачовете влиза като запаса. Вече няколко следващи дуела 22-годишният футболист носи успеха на своя отбор и се разписва, откакто е бил на скамейката, а към този момент даже му лепнаха и прякор - Жокера. Около Стивън постоянно е забавно - преди време го упрекнаха, че е предал Левски, с цел да отиде в Лудогорец. След това бе заплетен в спекулация с " черно тото " с младежкия народен тим и даже бе изваден от футбола. Последва доказване на невинността, с цел да може Петков още веднъж да се завърне във футбола и сега да изживява най-хубавите си мигове. Пред БЛИЦ СПОРТ нападателят на Ботев даде извънредно изявление, в което приказва по всички тематики, както и за татко си, който умря през 2013 година.

- Как да се обръщам към теб? Виждам, че в Пловдив към този момент си Жокера, някои те нарекоха Щурия...
- Това е мнение на някои от хората в Пловдив. Няма неприятно - по този начин са решили, по този начин са написали. Най-добре обаче е Стивън.

- Чувстваш ли се като жокер на Ботев?
- Чак като жокер - не. Това е част от футбола. Нормални неща са, просто при мен се случва в няколко следващи мача и се надявам това да продължи и отсега нататък. Щом споделят жокер, дано да е жокер.

- Има футболисти, които се показват по-добре, когато влизат като запаси, в сравнение с като титуляри. Мислиш ли, че при теб е по този начин или влизаш, с цел да докажеш, че заслужаваш да си титуляр?
- Не, нямам искания. Преди дни споделих, че не ми пука дали съм запаса или титуляр. Напротив - сега мисля единствено за възможностите, които ми се отдават, и по какъв начин най-добре да ги употребявам. За момента се веселя, че това нещо се получава и извинявам доверието на треньора, за което мога единствено да му благодаря. Все отново се връщам от травма, което значи, че би трябвало да се веселя на минутите, които получавам и да се възползвам от тях. Пък, дай Боже, да играя и повече.

- Намери ли своето място? Ботев ли е клубът, в който се чувстваш най-добре?
- Да, бих споделил, че сега имам огромно успокоение и нужното самочувствие. Всичко, което се случва и което чувствам, е плод на държанието и отношение в Ботев към мен. Визирам управлението, треньорския екип, съотборниците, почитателите. Очарован бях от първия ден от отношението към мен. Бързо ме обикнаха, а аз не чаках това. Заради всичко това, което споделям, демонстрирам тези игри.

- Докъде ще стигне Ботев?
- Дишаме във врата на Левски. Борим се да бъде в първата шестица - това е задачата ни. Дай Боже да спечелим идващия мач с ЦСКА. Няма лесни дуели в Първа лига. Вижда се, че даже с последните тимове в таблицата изпитахме проблеми. Надявам се да останем в първата шестица.

- Първата среща с ЦСКА през сезона записахте тежка загуба с 2:6 в Коматево. Ще си отмъщавате ли?
- Аз бях на мача. Не беше доста прелестно, само че мисля, че това се случи поради Лига Европа. Тогава още играехме мачове в шампионата. Но мисля, че нещата в този момент ще са радикално разнообразни.

- Ти не си единственият младеж на Левски, който съумява да се приобщи към Ботев. Лъчо Балтанов е капитан, Мариян Огнянов бе значима фигура... На какво отдаваш това, че играчи, които не съумяват да се осъществят в Левски, вършат това в Ботев?
- Най-вероятно поради самата конюнктура в Ботев. Тя дава убеденост и дава път на всеки един от хората, които изброи. Лъчо Балтанов, Мариян Огнянов и Пламен Димов са футболисти, които и сега, в случай че получат късмет в Левски, ще го оправдаят.

- Когато вкараш гол, наподобява като че ли нещо се отключва в теб. Някаква гняв и полуда. Има ли насъбрана експанзия в теб предвид нещата, които са ти се случвали?
- Честно да кажа - обикновено е да има. На фона на нещата, които ми се случиха преди години. Все отново обаче аз съм нападател, и когато вкарам, би трябвало да изразя насладата си. Освен това моите голове са всичките решаващи или победни. Най-вероятно и това ме кара да отвръщам по този начин. Но най-много годината, която изгубих отвън футбола, ме направи толкоз мощен, че в този момент желая някъде да го изкарам това нещо.

- Явно още пазиш неприятните мемоари от аферата с " черното тото "...
- Това няма по какъв начин да се не помни. Надявам се и хората, които пробваха да ме изхвърлят от футбола, и те да не го не помнят.

- Знаеш ли кои са хората, които желаеха да те извадят от футбола?
- Знам, несъмнено.

- Искаш ли да приказваш по тематиката или нямаш предпочитание и искаш всичко да бъде оставено в предишното?
- Нямам проблем, всичко е завършило. Аз бях оправдан, както се и очакваше. Просто някои хора се пробваха да си измият ръцете с мен. Но това е тематика, която, в случай че стартираме, ще ни отнеме през целия ден. Някой ден ще седнем и ще опиша всичко от начало до край с най-малки детайлности. Сега не желая да загатвам имена. Нямам време и не желая да се занимавам с тези хора. Радвам се, че гледат изявите ми и ги е гняв на това нещо.

- До ден сегашен обаче стои едно леке върху теб. Когато се спомене твоето име в медиите, постоянно до него има " обвинен в черно тото "...
- Точно. Това няма по какъв начин да се не помни, в случай, че до ден днешен някакви " писачи ", може би от злоба или нещо друго, си го вписват и вмъкват в публикациите. Не ми пука! Искам да приказвам и да си правя нещата на терена, а те дано си пишат, каквото желаят.

- Отмъщаваш ли си сега на всички тях?
- Точно! За момента в Ботев нямам и 300 изиграни минути, само че имам много голове. Искам да съм здрав, да направя добра зимна подготовка и сезонът ми с Ботев да бъде неповторим.

- Болна тематика ли е за теб Левски по някакъв метод?
- Единственото, което ме нервира по някакъв метод, е когато чуя, че съм продал Левски за пари. Това не е правилно. Истината е, че тогава аз си потеглих от Левски, тъй като не ми предложиха контракт. До последно чаках. Накрая въпреки всичко всеки би трябвало да си избавя задника и аз започнах крачката.

- Тогава Левски трябваше да ти предложи първи професионален контракт?
- Да. Имах към този момент навършени 18 години. Трябваше да се случи още преди да ги навърша. Но по този начин се стекоха събитията, получих и няколко травми. Явно в Левски си мислеха, че надали не няма да продължа с футбола, само че в противен случай - ето ме в този момент.

- Имаше ли проблеми с почитателите на Левски тогава?
- Не. С никакви почитатели не съм имал проблем. Нито съм човек, който нервира някого, нито имам какво да разделям с някого. Уважавам се с всички, приветствам се с хората по улиците. Всичко е наред.

- Тогава мина в Лудогорец. Какъв беше интервалът ти там?
- Всичко беше добре. Радвах се, че получих тогава предложение от тях. Много добре бях признат от хората там. Започнах за втория тим, където също ми потръгна с гол и асистенция в първия мач. Сякаш всичко бе чудесно, само че... пристигна неприятният миг, в който те бяха принудени да прекратят контракта ми поради абсурда. Аз нямах права като футболист и беше обикновено те да ми прекратят контракта.

- Александър Димитров - приказва ли ти се за този човек?
- Не! Той в действителност къде е сега?

- В Локомотив (Горна Оряховица).
- Ок.

- Пак ще те върна на оня случай на бензиностанцията, от която стартира черното тото. Случайно ли беше там на това място и в този миг?
- Не. Аз на делото споделих, че не съм бил инцидентно там, не съм бил самичък. Това е една дълга тематика и в този момент ти давам обещание, че на драго сърце ще седна различен път и ще опиша за какви хора става дума. Да чуят всички какви хора водят тимове и са треньори, и така нататък

- Как се почувства, когато разбра, че си оправдан и може да играеш още веднъж футбол?
- Това е може би един от най-хубавите дни в живота ми. Стана навръх рождения ми ден, което демонстрира, че няма инцидентни неща на този свят. Тогава брат ми ми се обади и ми заяви, че се е чул с юриста ми и всичко е минало както би трябвало и както се очакваше.

- Предполагам, че до момента в който беше със спрени права, не си губил вяра, че ще играеш още веднъж футбол?
- В началото изобщо не си и помислих, че всичко ще се развие по този метод и хората ще се вглъбяват толкоз в цялата тази преживелица. Не съм и очаквал, че ще стане подобен голям скандал. Всичко това с течение на времето - минаха месец, два, година... Не съм си помислял, че ще се откажа от футбола, само че неприятното беше, че в един миг бях мачкан от всички. Отивам в постройката на БФС, или адвокатът ми отива, и всички споделят, че съм най-черният, че съм подкупник и какво ли още не. Тези неща доста ме обиждаха и натоварваха. За една година от цялото напрежение и страдания качих 7 кг. Беше мъчно, доста мъчно. Дори и аз се чудя по какъв начин съм минал и издържал целия този пъкъл. Преминах обаче и през това. Такъв човек съм и съм съумял. Надявам се да реализира и повече, само че неприятното е, че след време, недай си Боже, това се случи с различен човек, различен футболист. Някой млад, някой неповторим гений, и когато това се случи, той ще се откаже от футбола. Но на тях (б.а. - тези, които са забъркани в сагата " черно тото " със Стивън Петков) не им пука!

- Може би си съумял да преодолееш кошмара, тъй като животът ти не е бил лек и към този момент знаеш по какъв начин да се справяш с компликациите?
- Цялото това напрежение, качени килограми, една година без футбол, обвинявания - мъчно след това се връщаш във форма след сходни прекарвания. Една година нямах тим, упражнявах през ден два, от време на време спирах. В един миг започнах да упражнявам бокс, тъй като трябваше да изкарвам някъде цялото това напрежение. Не можех да допускам какво се случи и по какъв начин се гаврят с мен. Лошото е, че в границите на година и половина ми се случиха доста неприятни неща - фамилни, здравословни, юридически. Но въпреки всичко това е животът - в този момент стоим двамата с теб и се усмихваме. И знам, че всичко е минало и ме е направило по-силен. Вече няма нещо, което може да ме откаже от футбола. Само да сме живи и здрави.

- Баща ти почива през 2013 година. Ти получи и няколко травми тогава. Това ли беше най-трудната година за теб?
- Да. На фона на това, че когато човек губи татко си, е доста тежко. Той беше индивидът, поради когото аз сега играя професионален футбол. Човек, който искаше да ме гледа и да ми се радва. Правеше всичко за мен, единствено и единствено да съм добре. Преди години, когато бях дребен, тренирахме понеделник, сряда и петък на " Герена ". Аз бях във Враца. Бях се успал и закъснявах за подготовка. Той незабавно стартира да ми се кара, повика ми такси, което да ме закара от Враца до София, единствено и единствено да не закъснея. Той е индивидът, който преди да си отиде от този свят, ми сподели: " Оставяй ме мен, отивай да си гледаш футбола "! Всичко това, което върша и което искам да направя, е за него. 2013 година стартира със загубата на татко ми, по-късно две неприятни травми, които ме изкараха 9 месеца от футбола. След това през 2014 ме извадиха за една година поради този " скандал ". Всичко това като се насъбере и не знаеш по какъв начин да се оправиш и какво се случва. Завъртат те нещата и по този начин.

- Баща ти ли ти е стимулът да продължаваш и да се бориш все пак?
- Да. Само поради него го върша. Това е тласъкът ми. Както и фамилията ми - майка ми, брат ми. Това ме бута напред.

- Имаш ли ритуали преди мачове?
- Имам си неща, които татко ми е споделил, и аз не преставам завета му.

- Докъде мечтаеш да стигнеш? Имаш ли обичан тим, в който да искаш да играеш?
- Любими тимове нямам. Радвам се просто на хубавия футбол и на забавните мачове, на страстта и головете. Това ме радва мен. Честно да кажа - нямам благосклонности към избран тим. Важното е да се развъртвам, да играя добре, а живи и здрави ще забележим до каква степен ще стигна.

- Би ли се върнал в Левски?
- Разбира се. Бих играл за всеки един тим в България или Европа. Аз съм експерт. Ето - играл съм в Лудогорец, играл съм и в Монтана. Това са първият и последният в класирането през предходната година. Където хората ме почитат и схващат, където ми дават късмет, бих играл на драго сърце. Разбира се, че бих играл в Левски.

- Развива ли се българския футбол?
- Не мисля, че съм индивидът, който би трябвало да дава отговор на подобен въпрос. Всички виждаме. Лошото е, че когато попитат някой за обстановката във футбола ни, той гледа да изкаже нещата по този начин, че да не го обвинят, че е отговорен за нещо. То се вижда от всички какво е ситуацията в най-популярния спорт у нас- не сме дребни, не сме глупави. Всеки вижда и схваща.

- Бил си в юношеския и младежкия народен тим. Надяваш ли се с играта си и головете, скоро да бъдеш извикан и в представителния ни отбор?
- Разбира се. Кой българин не желае да пази цветовете на родината си? Всеки желае!

- Личният ти живот неразрешена тематика ли е? Помня, че по време на абсурда с черното тото имаше другарка, която гневно те бранеше...
- Не желая да приказвам за персоналния си живот. Да, защитаваше ме. Това беше човек, който беше до мен в оня случай. Тя виждаше действително по какъв начин са нещата и е разумно да ме отбрани. Ако околните ни не ни поддържат, кой да го направи. Само благодарности за хората, които бяха до мен в оня миг. Лошото е, че хората, които са до теб, се броят на пръстите на едната ръка.

- Намаляха ли ти приятелите около неприятните моменти?
- Едното е, че понижават приятелите, другото е, че ти самичък отсяваш доста хора, които виждаш в подобен миг дали са до теб или не. Виждаш, когато ти върви, когато играеш и вкарваш - тези хора, които бяха изчезнали, отново се появяват и те търсят. Това е един урок за мен.

- Предполагам, че има и доста, които са те разочаровали...
- Да, обикновено. Това е животът!
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ