Питър Крауч сложи точка: Това беше времето на живота ми!
Нападателят на Бърнли Питър Крауч публично разгласи края на футболната си кариера. След 677 публични мача на клубно равнище и 187 гола 38-годишният състезател съобщи, че е настъпил моментът да се сбогува с обичаната игра.
„ Имах 23 години да се приготвя за този момент, само че в този момент, откакто съм към този момент тук, разбираш, че няма по какъв начин да бъдеш подготвен. Дойде моментът, в който да приказвам за себе си като за „ някогашен футболист”. Невероятното пътешестване, на което поех като 16-годишен, приключи”, показа Крауч извънредно пред „ Дейли Мейл”.
Решението му зрееше от известно време, като през последните години играчът стартира да търси от ден на ден задължения настрана от терена, само че оставайки покрай огромната си пристрастеност.
„ Моята упоритост беше да играя, до момента в който навърша 40, по тази причина е ужасно да изрека думата „ оттегляне”. Това ме прави прочувствен, кара ме да се усещам необичайно, че в този момент не се приготвям за следващата акция, само че събитията към последните два сезона ме накараха да проумея, че това е вярното решение.”
„ Да се трансформира от нормален титуляр до човек, чиято роля е лимитирана до 10-15 минути като запаса – това е нещо, което ми беше мъчно да приема. През януари ще навърша 39, само че съм физически здрав и можех да продължа. Това, което не желаех, е да стана някой, към който просто се запращат топки и го улучват.”
„ Затова актуалното съобщение ми се коства сюрреалистично. Тъкмо приветствахме нашето четвърто дете, Джак, в фамилията и поради този превъзходен безпорядък, който върви наред с новото бебе, просто не ме е поразила мисълта, че не стартирам предсезонна подготовка. Животът е напрегнат по един брилянтен метод.”
„ Знам обаче, че ще бъде в действителност съществено, когато проумея всичко. Футболът ми отвори пътища, които в никакъв случай не съм смятал за вероятни, когато започнах да отбелязвам голове в Хейс и кварталната лига за 10-годишни. Футболът, просто казано, сбъдна всичките ми фантазии.”
„ В мислите си се връщам към времената, когато бях 17-годишен. Тренирах в Тотнъм, само че преди мен имаше други 10-има нападатели, които ми блокираха пътя към първия тим. Оттам ме пратиха чартърен в Дълуич Хамлет, след това отидох в ИФК Хаслехолм в Швеция. Нека сме почтени – тогава не бихте заложили на мен.”
„ Ако в оня момент ми бяхте споделили, че ще изиграя 42 мача за Англия и ще вкарам 22 гола, че ще бъда с Ливърпул във край на Шампионската лига и ФА Къп, че ще вкарам гола, който ще върне Тотнъм за първи път в евротурнирите след 4 десетилетия, щях да ви изпратя в лудница.”
„ Всичко това обаче се случи и помня диалога си с моя татко, когато бях с националния тим, той ми оказа помощ да сложа всичко на мястото му. Говорихме за „ деветката” на Англия и по какъв начин всяко момче в страната, което рита топка, се надява да я носи един ден.”
„ Така и стана, носех №9 по-късно същия следобяд. Благословен съм и бих желал да имам вяра, че хората знаят какъв брой доста се любувах на моята кариера. Където да съм играл, постоянно съм имал превъзходна връзка с почитателите. Мисля, че е било явно какъв брой благополучен бях всякога, когато отбележех за техния клуб.”
„ Тези клубове – от КПР до Норич, Астън Вила, Саутхемптън, Тотнъм, Ливърпул, Стоук и Бърнли – няма потребност да се чудят по кое време ще ме видят отново. Ще намеря метод да остана във футбола и възнамерявам да виждам мачовете на всички тях през идващия сезон.”
„ Бърнли, фактически, беше идеалното място да приключа пътя си. Не дадох най-големия си принос, защото прекосих там през януари, само че бях толкоз щастлив, че отидох в този клуб. Шон Дайш е топ управител и момчетата бяха класа. Съставът им фантастично построен и обичах всеки собствен ден там. Те са страховит клуб.”
„ Преходът от терена към „ нормалния” свят би трябвало да бъде по-лесен, откакто имам редица планове, които поддържат моята претовареност. Можете да бъдете сигурни, че моята колонка в „ Дейли Мейл” ще бъде оповестена всяка седмица през сезона.”
„ Благодаря за тези благоприятни условия да остана покрай играта. Нагледах се на толкоз футболисти, които стопираха и нямаха какво друго да вършат, по тази причина имаха компликации с адаптирането. Футболът е толкоз прекрасен, разбирам за какво има толкоз доста случаи на човеци, които страдат от меланхолия след отдръпването.”
„ Нищо в професионален проект може да се приближи до последните ми 23 години. В момента украсявам своя офис и поставям фотоси по стените от разнообразни стадии на моята кариера. Все фрагменти, които ме карат да се замисля.”
„ Има го полуфиналът на Ливърпул против Челси от Шампионската лига през 2007 година, мои фотоси по какъв начин излизам с тима на Англия по време на Световни шампионати, когато нацията разчита на теб, първият ми гол за КПР против Джилингам през септември 2000, спечелването на ФА Къп.”
„ Събирането на фланелки в никакъв случай не е било нещо, което ме е интересувало, само че аз събирах мемоари и истории, които ще мога да описвам на децата на моите деца. Този някогашен футболист изживя времето на живота си. Време е да пиша идващите глави”, приключи Крауч.
„ Имах 23 години да се приготвя за този момент, само че в този момент, откакто съм към този момент тук, разбираш, че няма по какъв начин да бъдеш подготвен. Дойде моментът, в който да приказвам за себе си като за „ някогашен футболист”. Невероятното пътешестване, на което поех като 16-годишен, приключи”, показа Крауч извънредно пред „ Дейли Мейл”.
Решението му зрееше от известно време, като през последните години играчът стартира да търси от ден на ден задължения настрана от терена, само че оставайки покрай огромната си пристрастеност.
„ Моята упоритост беше да играя, до момента в който навърша 40, по тази причина е ужасно да изрека думата „ оттегляне”. Това ме прави прочувствен, кара ме да се усещам необичайно, че в този момент не се приготвям за следващата акция, само че събитията към последните два сезона ме накараха да проумея, че това е вярното решение.”
„ Да се трансформира от нормален титуляр до човек, чиято роля е лимитирана до 10-15 минути като запаса – това е нещо, което ми беше мъчно да приема. През януари ще навърша 39, само че съм физически здрав и можех да продължа. Това, което не желаех, е да стана някой, към който просто се запращат топки и го улучват.”
„ Затова актуалното съобщение ми се коства сюрреалистично. Тъкмо приветствахме нашето четвърто дете, Джак, в фамилията и поради този превъзходен безпорядък, който върви наред с новото бебе, просто не ме е поразила мисълта, че не стартирам предсезонна подготовка. Животът е напрегнат по един брилянтен метод.”
„ Знам обаче, че ще бъде в действителност съществено, когато проумея всичко. Футболът ми отвори пътища, които в никакъв случай не съм смятал за вероятни, когато започнах да отбелязвам голове в Хейс и кварталната лига за 10-годишни. Футболът, просто казано, сбъдна всичките ми фантазии.”
„ В мислите си се връщам към времената, когато бях 17-годишен. Тренирах в Тотнъм, само че преди мен имаше други 10-има нападатели, които ми блокираха пътя към първия тим. Оттам ме пратиха чартърен в Дълуич Хамлет, след това отидох в ИФК Хаслехолм в Швеция. Нека сме почтени – тогава не бихте заложили на мен.”
„ Ако в оня момент ми бяхте споделили, че ще изиграя 42 мача за Англия и ще вкарам 22 гола, че ще бъда с Ливърпул във край на Шампионската лига и ФА Къп, че ще вкарам гола, който ще върне Тотнъм за първи път в евротурнирите след 4 десетилетия, щях да ви изпратя в лудница.”
„ Всичко това обаче се случи и помня диалога си с моя татко, когато бях с националния тим, той ми оказа помощ да сложа всичко на мястото му. Говорихме за „ деветката” на Англия и по какъв начин всяко момче в страната, което рита топка, се надява да я носи един ден.”
„ Така и стана, носех №9 по-късно същия следобяд. Благословен съм и бих желал да имам вяра, че хората знаят какъв брой доста се любувах на моята кариера. Където да съм играл, постоянно съм имал превъзходна връзка с почитателите. Мисля, че е било явно какъв брой благополучен бях всякога, когато отбележех за техния клуб.”
„ Тези клубове – от КПР до Норич, Астън Вила, Саутхемптън, Тотнъм, Ливърпул, Стоук и Бърнли – няма потребност да се чудят по кое време ще ме видят отново. Ще намеря метод да остана във футбола и възнамерявам да виждам мачовете на всички тях през идващия сезон.”
„ Бърнли, фактически, беше идеалното място да приключа пътя си. Не дадох най-големия си принос, защото прекосих там през януари, само че бях толкоз щастлив, че отидох в този клуб. Шон Дайш е топ управител и момчетата бяха класа. Съставът им фантастично построен и обичах всеки собствен ден там. Те са страховит клуб.”
„ Преходът от терена към „ нормалния” свят би трябвало да бъде по-лесен, откакто имам редица планове, които поддържат моята претовареност. Можете да бъдете сигурни, че моята колонка в „ Дейли Мейл” ще бъде оповестена всяка седмица през сезона.”
„ Благодаря за тези благоприятни условия да остана покрай играта. Нагледах се на толкоз футболисти, които стопираха и нямаха какво друго да вършат, по тази причина имаха компликации с адаптирането. Футболът е толкоз прекрасен, разбирам за какво има толкоз доста случаи на човеци, които страдат от меланхолия след отдръпването.”
„ Нищо в професионален проект може да се приближи до последните ми 23 години. В момента украсявам своя офис и поставям фотоси по стените от разнообразни стадии на моята кариера. Все фрагменти, които ме карат да се замисля.”
„ Има го полуфиналът на Ливърпул против Челси от Шампионската лига през 2007 година, мои фотоси по какъв начин излизам с тима на Англия по време на Световни шампионати, когато нацията разчита на теб, първият ми гол за КПР против Джилингам през септември 2000, спечелването на ФА Къп.”
„ Събирането на фланелки в никакъв случай не е било нещо, което ме е интересувало, само че аз събирах мемоари и истории, които ще мога да описвам на децата на моите деца. Този някогашен футболист изживя времето на живота си. Време е да пиша идващите глави”, приключи Крауч.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ