10 г. Салман Рушди не казва на децата си къде живее, за 6 месеца сменя 56 квартири
Нападани са преводачите на “Сатанински строфи ” в Япония, Италия, Норвегия и Турция
В рамките на 50-годишната му литературна кариера смъртните закани не са нещо ново за Салман Рушди. Писателят е един от най-известните и сполучливи английски създатели. Но четвъртият му разказ - “Сатанински строфи ”, оповестен през 1988 година, провокира невиждани по мащаб интернационалните разтърсвания.
В последно време Салман Рушди бе почнал да има вяра, че животът му е “отново естествен ” и че страховете от нахлуване са в предишното, описа самият той в изявление. Само две седмици по-късно бе атакуван с нож в Ню Йорк. В петък 75-годишният публицист бе намушкан минимум 12 пъти, в това число в лицето и шията. Една от раните е в окото на писателя, като е допустимо той да го загуби. При различен удар ножът попада в корема му, поради което е раздран черният му дроб.
Въпреки доста тежките контузии Салман Рушди бе изключен от апаратната вентилация, в схващане е и към този момент даже приказва.
Заподозрян за офанзивата е 24-годишният гражданин на Ню Джърси Хади Матар. В съда той пледира почтен, а ръцете му бяха оковани с белезници. “Сатанински строфи ” е оповестен десетилетие преди Матар да се появи на бял свят с родители, емигрирали от Ливан. Активността му в обществените мрежи допуска удивление от Иран и шиитския екстремизъм.
Още с втората си книга “Среднощни деца ” през 1981 година Салман Рушди печели най-престижната английска литературна премия “Букър ”. През септември 1988 година от щемпел излиза творбата, която ще заплаши живота му - “Сатанински строфи ”. Сюрреалистичният постмодерен разказ провокира отвращение измежду някои мюсюлмани, които считат наличието му за осквернение и настояват, че изобразяването на пророка Мохамед е сериозна засегнатост към тяхната религия.
Иран бързо прекъсна връзките си с Обединеното кралство, а през 1989 година - година след публикуването на книгата, тогавашният висш водач аятолах Рухола Хомейни издаде фетва - декрет, призивен за убийството на писателя. Всички мюсюлмани са призвани да откликнат на фетвата и да убият писателя, а също и издателите на книгата и всички, осведомени с нейното наличие. В резултат на това Рушди прекарва съвсем десетилетие в укриване, обезпечена му е и защита от английската полиция. През първите 6 месеца, последвали фетвата, сменя 56 жилища и не споделя на децата си къде живее.
Салман Рушди е роден в Мумбай в фамилията на непрактикуващи мюсюлмани и самичък е безбожник. На 14 години е изпратен в Англия, където получава образованието си и се дипломира с отличие по история в влиятелния “Кингс Колидж ” в Кеймбридж. Става английски жител. Работи за малко като артист, а по-късно като рекламен текстописец, до момента в който написа романи.
В породилата дискусия творба “Сатанински строфи ” той споделя приключенията на двама индийци, оживели по знамение от терористичен акт против самолета им. Двамата идват живи и здрави на британски плаж и се смесват с мигрантите в Лондон. Според самия Рушди романът му е за имигрантите, изгубили корените си, за това по какъв начин се усещат зад граница. Втората глава е тази, която поражда скандал. В нея Рушди разказва подиуми, в които незадълбочено подигран персонаж на име оракул Махунд, унизен от Сатаната, проповядва религия в други божества с изключение на Аллах. Заглавието се отнася до два стиха, отстранени от Корана от пророка Мохамед, тъй като вярвал, че са въодушевени от дявола.
Родната на Рушди Индия е първата, която не разрешава романа. Пакистан последва образеца, както и други 20-ина страни в Азия и Южна Африка. Някои мюсюлмани възразяват, наред с други неща, против това на две проститутки в книгата да бъдат дадени имена на съпруги на пророка Мохамед.
Самият Рушди не е единственият, заплашван поради книгата. Японският преводач на “Сатанински строфи ” е открит погубен в университет североизточно от Токио през 1991 година Хитоши Игараши, който работил като помощник по сравнителна просвета, бил намушкан няколко пъти и оставен в коридора пред кабинета си. Убиецът му по този начин и не е открит. По-рано същия месец италианският преводач Еторе Каприоло бе намушкан в жилището си в Милано, само че оцелява при нападението. Норвежкият преводач на книгата Уилям Нигаард бе прострелян през 1993 година пред дома си в Осло - той също оцеля. Същата година 37 души умират в хотел в Турция при пожар, запален от протестиращи против турския преводач на книгата, който оцелява в тази покруса.
Рушди стартира да излиза от живота си в бягство едвам в края на 90-те години, откакто през 1998 година Иран декларира, че към този момент не поддържа убийството му. Въпреки това сегашният висш водач - аятолах Али Хаменей, един път сподели, че фетвата против Рушди е “изстреляна като патрон, който не стопира, до момента в който не удари задачата си ”.
“Фетвата е съществено нещо. За благополучие, тогава нямахме интернет. Иранците бяха изпратили фетвата до джамиите по факс. Всичко това е от дълго време. Днес животът ми още веднъж е напълно естествен ”, сподели със успокоение Рушди седмици преди съвсем смъртноносното нахлуване. През годините той не стопира да написа и към днешна дата има 12 романа. Женен е четири пъти и има две деца. Сега живее в Съединени американски щати и от 2007 година е отдаден в рицар от английската кралицата за заслугите си към литературата.
В рамките на 50-годишната му литературна кариера смъртните закани не са нещо ново за Салман Рушди. Писателят е един от най-известните и сполучливи английски създатели. Но четвъртият му разказ - “Сатанински строфи ”, оповестен през 1988 година, провокира невиждани по мащаб интернационалните разтърсвания.
В последно време Салман Рушди бе почнал да има вяра, че животът му е “отново естествен ” и че страховете от нахлуване са в предишното, описа самият той в изявление. Само две седмици по-късно бе атакуван с нож в Ню Йорк. В петък 75-годишният публицист бе намушкан минимум 12 пъти, в това число в лицето и шията. Една от раните е в окото на писателя, като е допустимо той да го загуби. При различен удар ножът попада в корема му, поради което е раздран черният му дроб.
Въпреки доста тежките контузии Салман Рушди бе изключен от апаратната вентилация, в схващане е и към този момент даже приказва.
Заподозрян за офанзивата е 24-годишният гражданин на Ню Джърси Хади Матар. В съда той пледира почтен, а ръцете му бяха оковани с белезници. “Сатанински строфи ” е оповестен десетилетие преди Матар да се появи на бял свят с родители, емигрирали от Ливан. Активността му в обществените мрежи допуска удивление от Иран и шиитския екстремизъм.
Още с втората си книга “Среднощни деца ” през 1981 година Салман Рушди печели най-престижната английска литературна премия “Букър ”. През септември 1988 година от щемпел излиза творбата, която ще заплаши живота му - “Сатанински строфи ”. Сюрреалистичният постмодерен разказ провокира отвращение измежду някои мюсюлмани, които считат наличието му за осквернение и настояват, че изобразяването на пророка Мохамед е сериозна засегнатост към тяхната религия.
Иран бързо прекъсна връзките си с Обединеното кралство, а през 1989 година - година след публикуването на книгата, тогавашният висш водач аятолах Рухола Хомейни издаде фетва - декрет, призивен за убийството на писателя. Всички мюсюлмани са призвани да откликнат на фетвата и да убият писателя, а също и издателите на книгата и всички, осведомени с нейното наличие. В резултат на това Рушди прекарва съвсем десетилетие в укриване, обезпечена му е и защита от английската полиция. През първите 6 месеца, последвали фетвата, сменя 56 жилища и не споделя на децата си къде живее.
Салман Рушди е роден в Мумбай в фамилията на непрактикуващи мюсюлмани и самичък е безбожник. На 14 години е изпратен в Англия, където получава образованието си и се дипломира с отличие по история в влиятелния “Кингс Колидж ” в Кеймбридж. Става английски жител. Работи за малко като артист, а по-късно като рекламен текстописец, до момента в който написа романи.
В породилата дискусия творба “Сатанински строфи ” той споделя приключенията на двама индийци, оживели по знамение от терористичен акт против самолета им. Двамата идват живи и здрави на британски плаж и се смесват с мигрантите в Лондон. Според самия Рушди романът му е за имигрантите, изгубили корените си, за това по какъв начин се усещат зад граница. Втората глава е тази, която поражда скандал. В нея Рушди разказва подиуми, в които незадълбочено подигран персонаж на име оракул Махунд, унизен от Сатаната, проповядва религия в други божества с изключение на Аллах. Заглавието се отнася до два стиха, отстранени от Корана от пророка Мохамед, тъй като вярвал, че са въодушевени от дявола.
Родната на Рушди Индия е първата, която не разрешава романа. Пакистан последва образеца, както и други 20-ина страни в Азия и Южна Африка. Някои мюсюлмани възразяват, наред с други неща, против това на две проститутки в книгата да бъдат дадени имена на съпруги на пророка Мохамед.
Самият Рушди не е единственият, заплашван поради книгата. Японският преводач на “Сатанински строфи ” е открит погубен в университет североизточно от Токио през 1991 година Хитоши Игараши, който работил като помощник по сравнителна просвета, бил намушкан няколко пъти и оставен в коридора пред кабинета си. Убиецът му по този начин и не е открит. По-рано същия месец италианският преводач Еторе Каприоло бе намушкан в жилището си в Милано, само че оцелява при нападението. Норвежкият преводач на книгата Уилям Нигаард бе прострелян през 1993 година пред дома си в Осло - той също оцеля. Същата година 37 души умират в хотел в Турция при пожар, запален от протестиращи против турския преводач на книгата, който оцелява в тази покруса.
Рушди стартира да излиза от живота си в бягство едвам в края на 90-те години, откакто през 1998 година Иран декларира, че към този момент не поддържа убийството му. Въпреки това сегашният висш водач - аятолах Али Хаменей, един път сподели, че фетвата против Рушди е “изстреляна като патрон, който не стопира, до момента в който не удари задачата си ”.
“Фетвата е съществено нещо. За благополучие, тогава нямахме интернет. Иранците бяха изпратили фетвата до джамиите по факс. Всичко това е от дълго време. Днес животът ми още веднъж е напълно естествен ”, сподели със успокоение Рушди седмици преди съвсем смъртноносното нахлуване. През годините той не стопира да написа и към днешна дата има 12 романа. Женен е четири пъти и има две деца. Сега живее в Съединени американски щати и от 2007 година е отдаден в рицар от английската кралицата за заслугите си към литературата.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ