334 българи имат сметки с над 1 млн. евро зад граница
НАП знае за 334 българи, които имат сметки с над 1 млн. евро към края на 2017 година в чужбина, в това число и офшорни дестинации, заяви Медиапул. Приходната организация е почнала инспекции, само че досега не засякла дали в листата попадат политици и висши държавни чиновници.
Действията на Национална агенция за приходите нямали нищо общо с апела на президента Румен Радев службите да се заровят в задграничните активи на хора, заемащи високи постове. Държавният глава предизвести, че абсурдът с евтините жилища на властта е единствено началото и предстоят още разкрития. Ден след изказването на президента основният прокурор Сотир Цацаров изпрати писмо до ДАНС с искане за сходна информация.
Преди седмица БНР заяви, че в ДАНС е извършено съвещание с присъединяване на управленията на прокуратурата, Министерство на вътрешните работи, Национална агенция за приходите и КПКОНПИ, на което ведомствата са координирали дейностите си по осъществяването на разпоредената от Сотир Цацаров инспекция. В рамките на два месеца всяка институция би трябвало да обобщи информацията, с която разполага, и да я даде на ДАНС, а агенцията да съобщи всички данни на прокуратурата. Не е ясно обаче дали въобще службите имат право да предават такава информация на прокуратурата, визира и хора, срещу които няма нито обвинявания, нито следствия.
От Национална агенция за приходите припомнят, че от 2016 година вземат участие в системата за автоматизиран продан на информация на Организацията за икономическо съдействие и развиване. В нея са включени 114 страни, включително и 40 офшорни зони. През септември 2017 година Национална агенция за приходите за първи път е получила лист на български жители и компании със задгранични сметки в 35 страни. Миналия септември е дошъл втори лист от към 80 страни. Тази година през септември се чакат данни от към 94 страни.
Национална агенция за приходите е образувала особено звено, което се занимава с разбор на данните. От приходната организация прецизират, че съществуването на сметка в чужбина или офшорна зона не е нелегално и не е обвързвано безусловно с укриване на налози.
Действията на Национална агенция за приходите нямали нищо общо с апела на президента Румен Радев службите да се заровят в задграничните активи на хора, заемащи високи постове. Държавният глава предизвести, че абсурдът с евтините жилища на властта е единствено началото и предстоят още разкрития. Ден след изказването на президента основният прокурор Сотир Цацаров изпрати писмо до ДАНС с искане за сходна информация.
Преди седмица БНР заяви, че в ДАНС е извършено съвещание с присъединяване на управленията на прокуратурата, Министерство на вътрешните работи, Национална агенция за приходите и КПКОНПИ, на което ведомствата са координирали дейностите си по осъществяването на разпоредената от Сотир Цацаров инспекция. В рамките на два месеца всяка институция би трябвало да обобщи информацията, с която разполага, и да я даде на ДАНС, а агенцията да съобщи всички данни на прокуратурата. Не е ясно обаче дали въобще службите имат право да предават такава информация на прокуратурата, визира и хора, срещу които няма нито обвинявания, нито следствия.
От Национална агенция за приходите припомнят, че от 2016 година вземат участие в системата за автоматизиран продан на информация на Организацията за икономическо съдействие и развиване. В нея са включени 114 страни, включително и 40 офшорни зони. През септември 2017 година Национална агенция за приходите за първи път е получила лист на български жители и компании със задгранични сметки в 35 страни. Миналия септември е дошъл втори лист от към 80 страни. Тази година през септември се чакат данни от към 94 страни.
Национална агенция за приходите е образувала особено звено, което се занимава с разбор на данните. От приходната организация прецизират, че съществуването на сметка в чужбина или офшорна зона не е нелегално и не е обвързвано безусловно с укриване на налози.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ