НАП залага капани за любителите на криптовалути
НАП прави клопки за феновете на криптовалути, като пробва да ги подлъже да покажат, че даден приход в " другоземен виртуален вид " в действителност не е разгласен съответно пред данъчните.
Един подобен капан се оказва наемът на жилище. Инспектор от Национална агенция за приходите се явява хазяин, а с цел да се " укрепи " резултатът на апетитната сякаш оферта, негов сътрудник кандидатства като наемател. След това обаче се появяват тези, които Национална агенция за приходите търси - други наемодатели, които желаят да платят повече и в криптовалута. Там към този момент излиза наяве дали въпросният приход е заявен, написа в. " 24 часа ".
Засилен продан на информация сред данъчните и Министерство на вътрешните работи от последните месеци посочил, че и при покупко-продажбите с биткойни, сходно на тези с действителни артикули и пари, към този момент се правели вериги с фиктивни участници. Те играели ролята на бушони при интервенциите. Плащали комисионните, при тях се натрупали и загубите от чейнджа. След това IP адресите се закривали и притежателите им изчезвали безследно. Част от електронните адреси били отвън страната.
Друга причина Национална агенция за приходите да се заинтересува от криптовалутите е, че при инспекции и проверки на приходи поради скъпи покупки, например коли, притежателите им обяснявали, че са ги купили с биткойни, и се опитвали да потвърдят това пред данъчните.
Наскоро приходната организация публично разгласи, че стартира инспекция на девет сдружения за търговия с криптовалути. Месеци преди старта на инспекциите до Министерство на вътрешните работи и ДАНС достигнала информация, че предприемчиви притежатели на криптовалута инсценират загуби и обири, с цел да отърват от заплащането на налози и да излязат чисти от инспекциите на Национална агенция за приходите, настояват осведомени. От Министерство на вътрешните работи обаче отхвърлиха да знаят за сходен проблем. Анализ на този пазар посочил, че у нас към този момент има над 20 електронни тържища, които оферират обмяна на криптовалута против действителни пари.
На електронните тържища се правят няколко типа покупко-продажби - пазаруване на биткойни против действителни пари, заплащания на действителни парцели и движимости с криптовалута, както и преобразяване на една виртуална валута в друга, действителна или виртуална. Всички криптовалути се дефинират от данъчните като финансов актив. Сделките с тях се таксуват по този начин, както се таксуват покупко-продажбите с финансови принадлежности. Доходът от обмяна на криптовалути се афишира в годишната данъчна декларация и се полза с 10% налог.
Повечето електронни тържища за обмяна на валути у нас претендирали цялостно идентифициране на клиентите си. Това значи, че покупко-продажби с биткойни могат да се вършат единствено в случай че се посочат имена и ЕГН и персонална карта, а освен IP адрес, както било до неотдавна. Вече съвсем нямало тържища, които да изискват данни за клиентите единствено в случай че покупко-продажбите надвишават позволения трансфер от 30 000 лева, с цел да не попаднат под ударите на закона за пране на пари.
Един подобен капан се оказва наемът на жилище. Инспектор от Национална агенция за приходите се явява хазяин, а с цел да се " укрепи " резултатът на апетитната сякаш оферта, негов сътрудник кандидатства като наемател. След това обаче се появяват тези, които Национална агенция за приходите търси - други наемодатели, които желаят да платят повече и в криптовалута. Там към този момент излиза наяве дали въпросният приход е заявен, написа в. " 24 часа ".
Засилен продан на информация сред данъчните и Министерство на вътрешните работи от последните месеци посочил, че и при покупко-продажбите с биткойни, сходно на тези с действителни артикули и пари, към този момент се правели вериги с фиктивни участници. Те играели ролята на бушони при интервенциите. Плащали комисионните, при тях се натрупали и загубите от чейнджа. След това IP адресите се закривали и притежателите им изчезвали безследно. Част от електронните адреси били отвън страната.
Друга причина Национална агенция за приходите да се заинтересува от криптовалутите е, че при инспекции и проверки на приходи поради скъпи покупки, например коли, притежателите им обяснявали, че са ги купили с биткойни, и се опитвали да потвърдят това пред данъчните.
Наскоро приходната организация публично разгласи, че стартира инспекция на девет сдружения за търговия с криптовалути. Месеци преди старта на инспекциите до Министерство на вътрешните работи и ДАНС достигнала информация, че предприемчиви притежатели на криптовалута инсценират загуби и обири, с цел да отърват от заплащането на налози и да излязат чисти от инспекциите на Национална агенция за приходите, настояват осведомени. От Министерство на вътрешните работи обаче отхвърлиха да знаят за сходен проблем. Анализ на този пазар посочил, че у нас към този момент има над 20 електронни тържища, които оферират обмяна на криптовалута против действителни пари.
На електронните тържища се правят няколко типа покупко-продажби - пазаруване на биткойни против действителни пари, заплащания на действителни парцели и движимости с криптовалута, както и преобразяване на една виртуална валута в друга, действителна или виртуална. Всички криптовалути се дефинират от данъчните като финансов актив. Сделките с тях се таксуват по този начин, както се таксуват покупко-продажбите с финансови принадлежности. Доходът от обмяна на криптовалути се афишира в годишната данъчна декларация и се полза с 10% налог.
Повечето електронни тържища за обмяна на валути у нас претендирали цялостно идентифициране на клиентите си. Това значи, че покупко-продажби с биткойни могат да се вършат единствено в случай че се посочат имена и ЕГН и персонална карта, а освен IP адрес, както било до неотдавна. Вече съвсем нямало тържища, които да изискват данни за клиентите единствено в случай че покупко-продажбите надвишават позволения трансфер от 30 000 лева, с цел да не попаднат под ударите на закона за пране на пари.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ