Търговци в капана на еврото: Актовете валят, но глобите буксуват
НАП регистрира 69 нарушавания, само че глобите се разминават с математическите калкулации
Националната организация за приходите (НАП) продължава масираната си акция за инспекции на комерсиалните обекти по отношение на въвеждането на еврото, като инспекторите правят по към 400 визити на ден. Въпреки внушителния размер на административната активност обаче, действителните финансови резултати от глобите повдигат съществени въпроси за успеваемостта на контрола и метода, по който се показват данните пред обществеността.
Математиката на санкциите
Говорителят на приходната организация Анна Митева заяви през днешния ден, че досега са открити нарушавания в 69 случая, за които са формирани актове. Посочената обща стойност на издадените наказателни постановления е " към 45 000 лв. ".
Тук поражда съществено несъгласие. Според самата Агенция, минималната санкция за първо нарушаване е 10 000 лв., а при наново доближава до 20 000 лв.. Простата аритметика демонстрира, че в случай че всички 69 извършители бяха дейно глобени даже с минимума, сумата трябваше да бъде най-малко 690 000 лв..
Фактът, че оповестената сума е едвам 45 000 лв., значи, че действително приключените наказателни процедури са не повече от 4 или 5 на брой. Всички останали над 60 случая са към момента на стадий " формиран акт ", който предстои на обжалване и дълга правосъдна борба, или инспекцията не е завършила с фискална глоба.
Дежа вю от декември
Още по-любопитно е сравнението с данните от средата на предишния месец. Справка в архива на Dunavmost от 16 декември 2025 година демонстрира, че тогава Национална агенция за приходите заяви за наложени санкции от 45 000 лв. на 9 обекта. Две седмици по-късно сумата е идентична, което навежда на мисълта, че през празничния интервал действително не са влезнали в действие нови значими парични наказания, макар че броят на " откритите нарушавания " на хартия е повишен от 9 на 69.
" Лов " на спекуланти или PR акция?
" Нашите дейности са ориентирани към неточните търговци. За благополучие, правилните са болшинство ", съобщи Митева в ефира на NOVA NEWS. Данните удостоверяват думите ѝ по непредвиден метод – при 400 инспекции на ден, откриването на едвам 69 нарушавания за целия интервал демонстрира пренебрежимо ниска успеваемост на инспекторите или липса на всеобщи злоупотреби, които да могат да бъдат юридически потвърдени.
В момента Национална агенция за приходите изисква спомагателни документи от над 300 търговци, с цел да реши дали нарастването на цените е стопански целесъобразно. Именно тук е " тесното място " на закона – доказването на " голословен " растеж в пазарна стопанска система е извънредно сложна задача, която постоянно пада в съда.
От началото на 2026 година глобите стават още по-драконовски, като за юридически лица те могат да доближат до 200 000 лв.. Водещо условие остава цената в евро да е изписана с по-голям шрифт, следвана от тази в лв. и закрепения курс на Българска народна банка.
От приходната организация твърдят, че краткотрайното затваряне на обекти ще се ползва единствено като последна мярка, само че бизнесът остава в напрежение дали засиленият надзор няма да се трансформира в инструмент за административен напън, вместо в отбрана за потребителя.
Националната организация за приходите (НАП) продължава масираната си акция за инспекции на комерсиалните обекти по отношение на въвеждането на еврото, като инспекторите правят по към 400 визити на ден. Въпреки внушителния размер на административната активност обаче, действителните финансови резултати от глобите повдигат съществени въпроси за успеваемостта на контрола и метода, по който се показват данните пред обществеността.
Математиката на санкциите
Говорителят на приходната организация Анна Митева заяви през днешния ден, че досега са открити нарушавания в 69 случая, за които са формирани актове. Посочената обща стойност на издадените наказателни постановления е " към 45 000 лв. ".
Тук поражда съществено несъгласие. Според самата Агенция, минималната санкция за първо нарушаване е 10 000 лв., а при наново доближава до 20 000 лв.. Простата аритметика демонстрира, че в случай че всички 69 извършители бяха дейно глобени даже с минимума, сумата трябваше да бъде най-малко 690 000 лв..
Фактът, че оповестената сума е едвам 45 000 лв., значи, че действително приключените наказателни процедури са не повече от 4 или 5 на брой. Всички останали над 60 случая са към момента на стадий " формиран акт ", който предстои на обжалване и дълга правосъдна борба, или инспекцията не е завършила с фискална глоба.
Дежа вю от декември
Още по-любопитно е сравнението с данните от средата на предишния месец. Справка в архива на Dunavmost от 16 декември 2025 година демонстрира, че тогава Национална агенция за приходите заяви за наложени санкции от 45 000 лв. на 9 обекта. Две седмици по-късно сумата е идентична, което навежда на мисълта, че през празничния интервал действително не са влезнали в действие нови значими парични наказания, макар че броят на " откритите нарушавания " на хартия е повишен от 9 на 69.
" Лов " на спекуланти или PR акция?
" Нашите дейности са ориентирани към неточните търговци. За благополучие, правилните са болшинство ", съобщи Митева в ефира на NOVA NEWS. Данните удостоверяват думите ѝ по непредвиден метод – при 400 инспекции на ден, откриването на едвам 69 нарушавания за целия интервал демонстрира пренебрежимо ниска успеваемост на инспекторите или липса на всеобщи злоупотреби, които да могат да бъдат юридически потвърдени.
В момента Национална агенция за приходите изисква спомагателни документи от над 300 търговци, с цел да реши дали нарастването на цените е стопански целесъобразно. Именно тук е " тесното място " на закона – доказването на " голословен " растеж в пазарна стопанска система е извънредно сложна задача, която постоянно пада в съда.
От началото на 2026 година глобите стават още по-драконовски, като за юридически лица те могат да доближат до 200 000 лв.. Водещо условие остава цената в евро да е изписана с по-голям шрифт, следвана от тази в лв. и закрепения курс на Българска народна банка.
От приходната организация твърдят, че краткотрайното затваряне на обекти ще се ползва единствено като последна мярка, само че бизнесът остава в напрежение дали засиленият надзор няма да се трансформира в инструмент за административен напън, вместо в отбрана за потребителя.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ