Нанков е на по-ниска позиция. Не можете да ме убедите,

" Нанков е на по-ниска позиция. Не можете да ме убедите, че той не заслужава повече да работи в бранша си ". Това съобщи вицепремиерът Томислав Дончев във връзка със случилото се с някогашния към този момент районен министър Николай Нанков. Той подаде оставка поради автобусната злополука край Своге, която взе 20 човешки живота, дружно с вътрешния министър Валентин Радев и транспортния министър Ивайло Московски, само че се върна като народен представител в Народното събрание, единствено с цел да бъде освободен и още веднъж да отиде да работи в районното министерство – като зам.-регионален министър.
Коментар на редактора
Този образец особено показва извънредно крещящо наглостта на властимащите. Обяснението за " ротацията " е, че с оставката се поемало " политическа отговорност ", само че другояче Нанков не бил отговорен за качеството на ремонта на пътя при Своге. Това е толкоз неуместно, че заслужава златен тиквен орден – наедно с " малко бременните ". В случая няма невинно-виновен – или си отговорен, или не си. Като не си, няма оставка. Като си – изчезваш вовеки веков.
Само че в България това е модел на мислене. Като се разхвърчат лайната, залягаме и след това се прегрупираме. Има си и сентенция: " Пременил се Илия, погледнал се – отново в тия ". Тя иносказателно разказва наглостта и изкривеното мислене на паралелната властова галактика.
Изкривеното мислене беше добре демонстрирано и от различен топ властови кадър – Фандъкова. Според нея е обикновено да връщаш дадена компания да си поправя пропуските. Аз пък си мисля, че е обикновено като има такава компания, да я върнеш, да поправи и по-късно ДА НЕ Я ПРИЕМАШ ПАК ДА РАБОТИ по нова социална поръчка от същото. Защото същински естественото нещо е компанията да си свърши работата, без да ѝ висиш на главата и да я глобяваш за мързела ѝ.
Точно това е един от най-големите проблеми на българите – те ме лъжат, че ми заплащат, аз ги неистина, че им работя. Ако някой счита, че го лъжат в заплащането, стопира да работи. Ако някой счита, че държавен чиновник му желае рушвет, с цел да завоюва социална поръчка – отива при прокуратурата и съда. Ако някой обаче си споделя " ами то е по този начин в България ", тогава ще си носи следствията от всички тези, които считат, че не би трябвало да е по този начин. Все още сме повече тези – най-малко по този начин се надявам!